Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
гр.София, 26.05.2017 г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Даниела Стоянова гр.дело № 826/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 2 от Закона за частния съдебен изпълнител /ЗЧСИ/ и е образувано по жалба, подадена от М… против решение на Дисциплинарната комисия на К. на …, взето на 21.10.2016 г. по дисциплинарно дело №15/2016г.
М…. обжалва решението в частта по т.2 относно размера на наложеното наказание по чл.68 ал.1 т.2 ЗЧСИ „глоба” в размер на 100лв., като счита, че същото е занижено. Поддържа, че Дисциплинарната комисия не е отчела тежестта на нарушението, както и дисциплинарното минало на частния съдебен изпълнител, включително наложено предходно наказание за извършени други дисциплинарни нарушения. Искането е да се наложи наказание „глоба” под средния размер, предвиден в чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ. Заявено е и искане за присъждане на разноски.
Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В. П. с район на действие ОС – Л., в представен писмен отговор е взел становище, че жалбата е недопустима – подадена е не от министъра на правосъдието, а от старши юрисконсулт в отдел „Правно обслужване” на Министерството на правосъдието. Предявил е насрещна жалба срещу решението по т. 2 на ДК на КЧСИ, като твърди, че с наложеното му наказание е нарушен принципът „non bis in idem”, защото по същото изпълнително дело е възложена по-рано проверка на инспектор Г. Т. по реда на ЗСВ. Въз основа на доклада му министърът е внесъл искане изх. № 94-00-24/11.08.2015г. в КЧСИ, въз основа на което е образувано дисциплинарно дело № 35/2015г., по което, с решение на ВКС по гр.д.№2849/2016г., му е наложено наказание „глоба” за неизпълнение на задълженията по закон по изпълнително дело № 2014879040001. Почти една година след това, министърът на правосъдието внася ново искане за дисциплинарно наказание по същото дело, въз основа на доклад на същия инспектор с № 94-Р-31/11.03.2016г.Според ЧСИ искането за налагане на дисциплинарна отговорност е погасено по давност, а и по този начин се нарушава общия принцип „non bis in idem”, който според ЧСИ П. има за цел да предотврати репресивни действия на наказващия орган. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част, с която му е наложено дисциплинарно наказание. Заявява и искане за присъждане на разноски.
К. на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) не изразява становище по жалбите.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че и двете жалби са процесуално допустими, като подадени в срок, от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд акт. Д. на ЧСИ, че жалбата на министъра на правосъдието не изхожда от него, е по същество довод срещу процесуалното представителство на същия. Видно от данните по делото жалбата е подадена от министъра, чрез С. Т., която е старши юрисконсулт в МП и е изрично упълномощена да представлява министъра по настоящото дело. Няма изискване процесуалното представителство на министъра по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ да се извършва въз основа и на нарочно упълномощаване за участие по „дисциплинарни” спорове с КЧСИ. Предвид изложеното твърдението на ЧСИ за недопустимост на жалбата на министъра на правосъдието е необоснован и неоснователен.
За да се произнесе по жалбите, съставът на Върховния касационен съд установи следното:
Дисциплинарното дело е образувано за две нарушения, допуснати от ЧСИ П. по изпълнително дело № 2014879040001 по искане на министъра на правосъдието : според т.1 от искането – ЧСИ е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК, като е приел неоснователно, че връчването на съобщение на третото лице – ипотекарен длъжник – „ [фирма] чрез неговия представител Р. Тодорова на адреса в [населено място], [улица], вх. 8/ обратната разписка с положен щемпел от 11.08.2014г. от [фирма] с отбелязване от длъжностното лице в графата – „пратката не е потърсена от получателя“/ е надлежно и поради това редовно, вместо да пристъпи към процедурата по чл. 47, ал. 1 от Г’ПК чрез залепване на уведомлението на адреса на търговеца; според т.2 от искането – ЧСИ след като е констатирал допуснати нередовности в депозираната жалба до ОС – Ловеч от „ [фирма] чрез неговия представител Р. Т.. – заведена с вх. № 14523/16.07.2014г. по описа на ЧСИ В. П. и в нарушение на разпоредбата на чл.262, ал. 2 т. 2 от ГПК не е изготвил разпореждане за връщане на жалбата, което може да бъде обжалвано от страната с частна жалба съгласно ал. 3 на чл. 262 от ГПК, като по този начин е нарушил правото й на защита.
Установено е и страните не спорят, че в кантората на ЧСИ В. П. на 03.01.2014г. е образувано изпълнително дело №20148790400001 със страни [фирма], като взискател, и „К. Е.“, ЕИК[ЕИК], като длъжник. Първоначално изпълнителното дело е било образувано под №84/2009г. по описа на ДСИ при PC-Л.. Въз основа на молба от взискателя №607 от 21.11.2013г., изпълнителното дело е изпратено за продължаване на действията на ЧСИ В. П. с писмо с изх.№70/20.12.2013г. Принудителното изпълнение по изпълнителното дело е насочено върху недвижим имот, собственост на [фирма], ипотекиран в полза на взискателя.
ЧСИ П. не оспорва, че за жалба заведена с вх. №14523 от 16.07.2014г. по неговия опис, не е изготвил разпореждане за връщането й на основание чл.262, ал.1, т.2 от ГПК. Приел е, че не са отстранени допуснатите нередовности, но не е приложил разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, не е върнал жалбата с разпореждане, което подлежи на обжалване. Няма спор между страните и по отношение на това, че идентична жалба е била депозирана до ОС [населено място], препратена за администриране на ЧСИ П.. След отстраняване на нередовности по нея същата е била изпратена на ОС-Ловеч, за разглеждане и произнасяне. С решение на ОС-Ловеч жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима.
Дисциплинарната комисия е отхвърлила искането на министъра на правосъдието за наказание по т. 1, като срещу тази част на решението й няма подадена жалба и същото е влязло в сила.
По т. 2 от искането на министъра Дисциплинарната комисия е установила, че по процесното изпълнително дело на 16.07.2014г. е депозирана жалба от [фирма] до ОС Ловеч, като ЧСИ, в нарушение на чл. 262, ал. 3 ГПК, не е постановил разпореждане за връщането й, с указание, че актът му може да се обжалва. По този начин е нарушил правото на защита на страната по изпълнителното дело.
Дисциплинарната комисия е намерила, че на ЧСИ следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
При съобразяване на гореизложеното настоящият състав намира следното:
Решението на Дисциплинарната комисия при К. на …. в обжалваната му част за налагане на частния съдебен изпълнител В. П. дисциплинарно наказание ГЛОБА е валидно и процесуално допустимо.
С разпоредбата на чл. 67 от ЗЧСИ се установява, че частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и Устава на К.. Предвидените по специалния закон дисциплинарни наказания са: 1./порицание; 2./ глоба от 100 до 10 000 лв.; 3./предупреждение за временно лишаване от правоспособност и 4./ лишаване от правоспособност за срок от една до пет години. ЗЧСИ урежда процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, реда на вземане на решения от Дисциплинарната комисия при КЧСИ, тяхното обжалване и правораздавателната компетентност на Върховния касационен съд като единствена контролна инстанция. Уставът на К. на частните съдебни изпълнители – Глава V, урежда правилата на формиране на дисциплинарната комисия, начина на образуване на дисциплинарно производство, правилата на дейността на ДК при КЧСИ.
Пред Върховния касационен съд страните не спорят, че деянието е извършено.
Оплакването на ЧСИ П. за нарушение на принципа „non bis in idem” е неоснователно. Този общ принцип прокламира забрана за налагане втори път на наказание за едно и също нарушение. В случая не се установява за нарушение на чл. 262, ал. 3 ГПК при администриране на депозирана пред него на 16.07.2014 г. жалба от [фирма] до ОС Ловеч, ЧСИ П. да е бил вече дисциплинарно наказан. Сам той и не твърди това, а счита, че принципът е нарушен, щом за втори път е дисциплинарно наказан за нарушения по едно и също изпълнително дело. Действително, по дисциплинарно дело № 35/2015г. ДК се е произнесла по искане на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ П. за допуснати от него нарушения по изпълнително дело № 2014879040001, като е намерила, че не е спазил поредността на изпълнителните действия и постановленията за възлагане са изготвени преди разпределението. Наложена му е глоба в размер на 800 лв.
Неоснователен е и доводът на ЧСИ П. за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗЧСИ дисциплинарното нарушение са смята за открито от момента, в който органът по чл. 70, ал. 1 е узнал за нарушението, което при назначена проверка по оплакване, е получаване на изготвения от натоварените служители доклад. В случая, видно от данните по делото, за нарушението по чл. 262, ал. 3 ГПК министърът на правосъдието е узнал едва от втория доклад, представен му на 11.03.2016г. и е сезирал в срок КЧСИ. При извършване на първата проверка соченото нарушение не е изследвано, нито то фигурира в изготвения доклад от инспектора.
При тези данни, съставът на Върховния касационен съд намира, че размерът на наложеното наказание „глоба” е занижен. Минималният, предвиден в закона, размер от 100лв. се явява несъответен за извършеното от него нарушение в работата му като ЧСИ, в какъвто смисъл жалбата на Министъра на правосъдието се явява основателна, а тази на ЧСИ в тази насока неоснователна.
Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което видът и размерът на наложеното наказание следва да бъдат съобразени с вида, броя и тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. В случая тези критерии не са спазени от санкциониращия орган. При определяне вида и тежестта на наказанието ДК е взела предвид накърнените обществени отношения, съобразила е броя на нарушенията – в случая едно, специфичните обстоятелства, при които е извършено това нарушение, формалния му характер и липсата на неблагоприятни последици, но не е отчела другите обстоятелства, имащи отношение за индивидуализиране на наказанието – дисциплинарното минало на ЧСИ и желанието му да се поправи. В тази връзка основателно е оплакването в жалбата на министъра на правосъдието, че тежестта на наложеното наказание е занижено, като се установява, че ЧСИ П. има вече наложено по-рано наказание за други, допуснати нарушения по същото изпълнително дело, сочещи на системност, повтаряемост на нарушенията, както и неблагоприятното въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея. От поведението на частния съдебен изпълнител в производството пред ДК и пред съда, не се установява самокритичност към работата му и допуснатите от него нарушения.
Ето защо настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, намира, че наложеното на ЧСИ В. П. дисциплинарно наказание глоба в размер на 100 лв. /минималния, предвиден в закона/ не съответства на вида и тежестта на допуснатото от него нарушение в работата му като ЧСИ.
В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и, вместо това, постановено друго решение от съдебния състав. При преценка на вида и тежестта на допуснатото нарушение, отношението на ЧСИ към извършеното деяние, както и дисциплинарното му минало, Върховният касационен съд определя размера на наложеното наказание „глоба” на 200лв.
ЧСИ следва да заплати на насрещната страна съдебноделоводни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на Дисциплинарната комисия на К. …., взето на 21.10.2016 г. по дисциплинарно дело № 15/2016 г. в частта, с която размерът на наложеното наказание „глоба” е определен на 100 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ размер от 200лв. на глобата, наложена като наказание на ЧСИ В. П..
ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител В. П. да заплати на М…. сумата в размер на 300лв. – съдебноделоводни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: