5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1114
гр.София, 11.11.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3580 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. Й. В. и [фирма]-Р. срещу решение № 162 от 11.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 41 по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд, гражданско отделение. [фирма]-Р. обжалва решението в частите, с които е отменено решение № 1920 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 4293 по описа за 2012 г. на Русенския районен съд за отхвърляне на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнението на С. Й. В. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и е постановено друго решение, с което тези искове са уважени. С. Й. В. обжалва решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на 5 286 лв. обезщетение за оставането и без работа за времето от 17.04.2012 г. до 17.10.2012 г.
Касаторът С. В. твърди, че решението на Русенския окръжен съд в обжалваната от нея част е неправилно постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Възможно ли е с разпореждането от НОИ-РУ „Социално осигуряване”, [населено място], за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а, ал.1 от КСО да бъде установен фактът на оставане без работа на работника или служителя, при положение че в него изрично е посочено, че лицето е с регистрация в Агенцията по заетостта?
2. При положение че от страна на работника или служителя е представено копие от трудова книжка и разпореждането от РУ „Социално осигуряване” за отпускане на парично обезщетение за безработица и не е направено възражение от страна на работодателя относно факта на оставане без работа, а само за размера на претендираното обезщетение, следва ли да се приеме за установен фактът на оставане без работа?
Моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от нея въпроси.
Касаторът [фирма] счита, че решението на Русенския окръжен съд в обжалваните от дружеството части е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи противоречие на решението на Русенския окръжен съд със задължителната практика на ВКС по следните въпроси:
1. Задължена ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по спорния предмет на делото?
2. Може ли съдът да основе своите изводи, изключвайки събраните по делото доказателства и да изненада страните с решението си, с което приема, че макар към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят да не е имал свободни работни места, подходящи за квалификацията на ищцата, същият е действал недобросъвестно, поради което уволнението на ищцата е било незаконно?
3. Безусловно ли е задължението на работодателя по параграф 1 от ДР на Наредбата за трудоустрояването, при условие че той не е имал свободни работни места, подходящи за квалификацията на ищцата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и това обстоятелство е доказано по делото?
4. Кой е моментът, към който следва да се преценява спазено ли е изискването по параграф 1 от ДР на Наредбата за трудоустрояването и съобразно това-законосъобразността на уволнението?
Оспорва жалбата на противната страна. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд в обжалваните от него части.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцата С. Й. В. е работила като касиер в отдел „Продажби” в паричен салон „Чародейка”, [населено място] на [фирма]-Р. и е уволнена на основание чл.325, т.6 от КТ-когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме. Не се касае за длъжност, която още при сключване на трудовия договор е била отредена за заемане от такива лица. В случая служителката е била назначена на длъжност, която в момента на сключване на трудовия договор с нея е била предназначена за всеки работник или служител, но впоследствие е била определена по реда на чл.2 и чл.9 от Наредбата за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност и на бременни работнички и служителки или на майки-кърмачки. Тази хипотеза е уредена в параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за трудоустрояване/приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., обн. ДВ бр.7 от 27 януари 1987 г./. Трудовият договор може да бъде прекратен по т.6 на чл.325 от КТ, когато е невъзможно работникът или служителят да бъде преместен на друга работа с негово съгласие. Тогава работодателят е длъжен да предложи на работника или служителя друга работа, ако има такава свободна длъжност, подходяща е за неговата професионална квалификация и той се съгласи да я заеме. Ако такава длъжност съществува и работодателят не я предложи на работника или служителя, прекратяването на трудовия договор е незаконно с всички произтичащи от това последици. В този смисъл е трайната практика на ВКС, отразена в решения № 867-03-ІІІ ГО, № 1523-03-ІІІ ГО и № 2284 от 12.01.2007 г. по гр. д. № 946/2004 г. на ІІІ ГО на ВКС. Именно на това основание за незаконосъобразност на уволнителната заповед се е позовала ищцата в исковата молба, посочвайки, че не и е предложена друга подходяща работа. Въззивният съд е разгледал основанието, посочено от ищцата и е констатирал, че длъжността, заемана дотогава от трудоустроеното лице/отчетник измервателни уреди/, се е освободила, била е подходяща за ищцата с оглед изискуемото образование, но не и е била предложена. Затова е уважил исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Изводите на съда са основани на всички събрани по делото доказателства, на доводите на страните и съответстват на приложимите правни норми. Отказът на въззивния съд да кредитира заключението на експертизата, че не е имало свободна длъжност, е логичен и обоснован с другите доказателства по делото. Ето защо отговорът на първия въпрос на работодателя не може да промени изхода на делото. Вторият въпрос на работодателя също не е от значение за спора, тъй като се базира на превратно тълкуване на изводите на въззивния съд. Обратно на твърдението, съдържащо се във въпроса, в решението е прието, че е имало свободно работно място, подходящо за служителката, което работодателят не и е предложил. Служителката е навела това основание за незаконосъобразност в исковата молба, поради което решението не представлява изненада за работодателя. Основният довод на съда не е била злоупотребата с право, а нарушението на параграф 1 от ДР на Наредбата. В третия въпрос на касатора отново се повтаря твърдението му, че не е имало свободно работно място, което се опровергава от данните по делото. След като трудоустроеното лице работи в предприятието на подходяща за ищцата длъжност, преместването му освобождава тази длъжност и работодателят е бил длъжен да я предложи на ищцата. Отговорът на четвъртия въпрос на работодателя, който е даден от въззивния съд, съответства на ясната и ненуждаеща се от тълкуване разпоредба на параграф 1 от ДР на Наредбата. Работодателят е длъжен преди уволнението да предложи на работника или служителя освободеното работно място. След като се касае за своеобразна замяна на лицата, заемащи длъжности в предприятието, е напълно ясно, че длъжността на трудоустроеното лице ще се освободи. Ето защо и четвъртият въпрос на работодателя не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението в частите, с които исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ са уважени.
За да отхвърли иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, въззивният съд е приел, че липсват доказателства за оставането на ищцата без работа. Съдът не е обсъдил и преценил представеното още с исковата молба на стр. 14 по описа на Русенския районен съд разпореждане на РУ „Социално осигуряване” от 7.5.2012 г., което е прието по делото с определение от 13.07.2012 г. Следователно от значение за изхода на спора по иска за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа е първият поставен от нея въпрос. Въззивният съд е игнорирал разпореждането и по този начин мълчаливо е отказал да го зачете като доказателство за оставането на ищцата без работа. Ето защо решението на въззивния съд в обжалваната от ищцата част по първия и въпрос противоречи на представеното към изложението на ищцата решение № 517 от 8.07.2010 г. по гр. д. № 335/2009 г. на ІV ГО, според което доказването на вредата/оставането без работа/, може да стане с всички доказателствени средства, включително и удостоверение от Бюрото по труда. Затова в обжалваната от ищцата част решението на Русенския окръжен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по първия въпрос, поставен в нейното изложение. Въззивният съд не е обсъждал становището на работодателя при формирането на извода си за неоснователност на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, поради което вторият въпрос на ищцата не е от значение за изхода на спора и по него не следва да бъде допускано касационно обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 162 от 11.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 41 по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд, гражданско отделение, в частта, с която е потвърдено решение № 1920 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 4293 по описа за 2012 г. на Русенския районен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, предявен от С. Й. В. против [фирма]-гр. Р., за заплащане на 5 286 лв. обезщетение за оставането и без работа за времето от 17.04.2012 г. до 17.10.2012 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 162 от 11.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 41 по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд, гражданско отделение, в частите, с които е отменено решение № 1920 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 4293 по описа за 2012 г. на Русенския районен съд за отхвърляне на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнението на С. Й. В. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и е постановено друго решение, с което тези искове са уважени.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: