О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1118
Гр.С., 30.10.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4575 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Й. срещу решение №.145/24.04.14г. по г.д.№586/13 на Добрички Окръжен съд
Ответната страна М. Б. Й. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение Добрички окръжен съд е отменил решение №.1/7.06.13г. по г.д.№.3973/12г. на Добрички районен съд – в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на детето Д. К. Г. е предоставено на бащата и е определено местоживеене в дома му, режим на лични контакти с майката и платима от нея издръжка – и е предоставил упражняването на родителските права на майката с определяне на местоживеене на детето при нея, режим на лични контакти с бащата и издръжка. В. съд е приел, че макар двамата родители да желаят да полагат грижи за детето си и да разполагат с материална възможност за това, интересът му изисква упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката; мотивирал се е с това, че поведението на бащата е стартирало синдром на родителско отчуждение – като програмиращото му въздействие би довело до загубване у детето на реалната предствава за чувствата му към двамата родители, че негативното отношение към майката би се задълбочило и би възникнала опасност връзката да бъде прекъсната – което не е в интерес на детето, че не се установява поведение на майката, което да компрометира родителските й качества, и тя е тази, която е показвала по-добра годност за грижа и разбиране на детето, че полът и възрастта му са допълнителни фактори, които определят нейната преимуществената роля за нормалното му физическо и психическо развитие.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по следните въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и ВС, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. ”Съставлява ли съществено процесуално нарушение обстоятелството, че изводите на съда по основанието на иска за упражняването на родителските права са формирани без да бъдат изслушвани родителите – допустимо ли е да се приеме, че становищата им са изяснени чрез извършените от съда служебно действия за изискване на становищата на страните, вкл. относно фактите и съображенията им, чрез въпроси по чл.145 ГПК и указания по чл.145 ал.2 ГПК и предоставената от закона /чл.146 ГПК/ възможност да възразят срещу посоченото от съда като техни твърдения и искания?”; 2. „Съставлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на обжалваното решение, обстоятелството, че изводите на съда в обжалваното решение са формирани въпреки липса на становище от Дирекция „Социално подпомагане” за родителските качества, социално и семейно обкръжение на майката и възможностите й да се грижи и възпитава малолетното дете?” 3. „Кога следва да се приеме, че са налице данни за синдром на родителско отчуждение; задължен ли е съдът да изследва дали причините за отчуждението на детето от родителя, с който е разделено – от поведението на този родител, или може да се презумира, че във всички случаи отчуждител е винаги родителят, при когота детето живее; какво е значението на заключението на експерта психолог – при наличие на данни за синдром на родителско отчуждение, върху решаващия извод на съда какъв е интереса на детето и как трябва да бъда защитаван той. По отношение на първата група въпроси позововането е на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК – като се сочат решения №.269/31.10.2011г. по г.д.№.1420/10г. на ВКС, ІІІ ГО, реш. 712/15.02.2011г. по г.д.№.81/2010г. на ВКС, ІІІ ГО, опр. №.1194/09.11.2011г. по г.д.№.522811г. на ВКС, и противоречащото им решение №.26/2.03.2010г. на ІV ГО на ВКС, по отношения на втория въпрос – по чл.280 ал.1 т.1 /ТР 1/74г./ и т.3 ГПК, а по третата група въпроси – по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по първата група въпроси – относно необходимостта от задължително изслушване в съдебния процес на двамата родители, при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно цитираната практика /Постановление 1/74 и реш. №.26/2.03.2010г. по г.д.№.598/09г. на ВКС, ІV ГО, реш.269/31.10.11г. по г.д.№.1420/10г., ІІІ ГО на ВКС/ изричното изслушване е задължително, а не факултативно; то не е равнозначно на разпит на свидетел или страна, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на детето; неспазването на задължението за изслушване е съществено процесуално нарушение. В. съд е процедирал в отклонение от тази практика. Предвид горното и с оглед предмета на спора – който задължава съда да следи служебно изцяло за интереса на детето и за приложението на материалния закон, обжалваното решение трябва да бъде допуснато до касация. На жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 25лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение №.145/24.04.14г. по г.д.№586/13 на Добрички Окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 25лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: