Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
гр. София, 16 юни 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 март, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева
Галина Захарова
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора П. Маринова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 44/2014 година.
Производството по чл. 346 и следващите НПК е образувано по касационни жалби на подс. С. А. Ц., чрез неговите защитници – адвокати Л. Н. и В. К. и на подс. М. К. Ч., чрез защитника му – адвокат М. П., против решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 204/2013 г. В първите две са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 – 3 НПК, а в последната – нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивно решение № 358/24.10.2013 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 1-ви състав, е потвърдил изцяло присъда от 16.11.2012 г., постановена по нохд № 132/2011 г., на Окръжен съд гр. Враца, с която подс. С. А. Ц. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК и осъден на две години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип, както и лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност за срок от три години.
Със същата присъда е бил признат за виновен и подс. М. К. Ч. в извършено престъпление по чл. 291, ал. 1 НК и осъден на една година лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и лишаване от право да упражнява дейност като вещо лице за срок от една година и шест месеца.
Присъдени са направените по делото разноски.
По жалбите на подс. С. Ц.:
Посоченото касационно основание за допуснато нарушение на материалния закон, е подкрепено от данните по делото и е основателно. Основното възражение на подсъдимия, е че неправилно второинстанционният съд е потвърдил осъдителната му присъда по посочения текст от НК, тъй като липсват доказателства в тази насока.
Съдилищата изрично са посочили в мотивите си, че изпълнителното дело е образувано на 18.07.2007 г., но приемат, че подс. Ц. е виновен за това, че е допуснал образуване на изпълнително дело. По този начин е бил признат за виновен за деяния, които са извън инкриминирания период на продължаваното престъпление, т. е. за деяния, за които не е повдигнато обвинение. По начало основните факти по това обвинение са правилно установени, но те са неотносими към обвинението по чл. 219 НК, защото инкриминирания период е от 19.07.2007 г. След като повдигнатото обвинение е за бездействие, осъществено през периода – 19.07.2007 г. – 14.02.2008 г., подсъдимият Ц. е следвало да бъде оправдан за това, че е допуснал образуването на изпълнително дело.
Недоказано се явява и обвинението, че подс. Ц. не е предприел действия за доброволно изпълнение, въпреки наличието на средства в дружеството.
От една страна по делото са налице противоречиви доказателства – обясненията та подсъдимия, показанията на св. Л., приложените годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО, справка за задължения на дружеството и неговия баланс, а от друга заключението на в. л. Е. В.. Те са противоречиви и от всички тях не може да се направи безспорен извод, че е разполагало с налични средства, с които е могло да плати доброволно и без затруднения.
Освен това съдилищата при обсъждане съставомерността на деянието не са съобразили, че доброволното погасяване на ликвидни и изискуеми задължения е само една възможност, а не задължение. Никой не може да носи наказателна отговорност за това, че не е платил задължението в срока на доброволното изпълнение, независимо от това дали разполага със средства или не. Както липсата на пари не е извинително основание за неизпълнение на парично задължение, така и наличието на средства не може да обоснове задължение за плащане под страх от наказателна отговорност. Неплащането в срока за доброволно изпълнение не е вредоносно бездействие, тъй като както то, така и принудителните действия са насочени към едно и също – заплащане на ликвидно и изискуемо задължение в определен размер. И в двата случая патримониума на длъжника се намалява съобразно дължимата сума. Евентуалната разлика може да се дължи на лихвата за забава, но в случая няма накова обвинение.
Основният извод от изложеното е, че всички действия по плащане или неплащане на задължението са без значение при преценката за съставомерност на деянието. И това е така защото, съдилищата са приели наличие на щета в размер равен на разликата между стойността на имотите според оценките на в. л. Ч. и таза на вещите лица в хода на наказателното производство. Това означава, че дружеството е ощетено при отчуждаването на имуществото при публичната продан, а не от самото плащане или неплащане на задължението към В и К.
Съгласно разпоредбите на ГПК, изготвянето на оценката в хода на изпълнително производство е действие на съдебния изпълнител, като в случай на нужда може да бъде привлечено и вещо лице. На длъжника се съобщават действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване по реда на ГПК, а не оценката на вещото лице. Без значение е дали подсъдимият се е съгласил с оценката на вещото лице или не, след като обвинението не твърди той да е бил уведомен и да се е съгласил с действията на съдебния изпълнител по оценката на имуществото. В подкрепа на този извод са и показанията на св. С., която е заявила, че тя е възложила и приела оценката, че не е имали причини да я откаже, тъй като не разполага със специални знания. Все в негова подкрепа са и обясненията на подс. Ц., справката за балансовата стойност на дълготрайните активи на дружеството към 31.12.2007 г.
Според доктрината вещите лица са тези, които се призовават от съда да дадат своето заключение по такива въпроси от делото, за чийто отговор са нужни специални знания с които съдът не разполага. Заключението служи да се установи истината по даден въпрос, като донякъде замества доказателствената дейност на съда – проф. Ж. Сталев.
Вещите лица носят наказателна отговорност по чл. 291 НК, за даване на невярно заключение – умишлено или непредпазливо. В конкретният случай съдебният изпълнител е назначил вещо лице и е приел изготвената от него оценка. В съдебните актове липсват съображения защо след като съдебния изпълнител назначава вещо лице поради липса на специални знания и приема оценката му, тази оценка е следвало да бъде оспорена от подсъдимия, който също няма необходимите специални знания. Така както първия не отговаря, че е приел невярно заключение, така и подс. Ц. не може да носи наказателна отговорност затова, че се е доверил на невярната оценка. Липсват приети и изложени обстоятелства обосноваващи тезата, че подсъдимият е знаел към момента на узнаване, че оценката е невярна. Също така следва да се отбележи, че само по себе си „съгласяването” с оценката от страна на подсъдимия не причинява вреда, защото не представлява акт на разпореждане с имуществото. Вредоносно би могло да се окаже последващо разпореждане с него, но подс. Ц. няма обвинение за последващи действия. Според въззивното решение имотът е продаден на цената предложена от [фирма], който е бил единствен кандидат на публичната продан.
Не е доказано по безспорен начин и обвинението за извършено действие – за сключен договор на 07.02.2008 г. на търговска продажба, на запорирани движими вещи, на занижена цена. Прието е по делото, че той е бил за търговска продажба между [фирма] и [фирма], на движими вещи, машини и съоръжения, за сумата от 42 700 лв., така както били оценени по изп. д. № 235/2007 г., с вписване, че стоката има недостатъци – наложен запор по изпълнителното дело. Съдилищата изрично са приели, че цената по договора за продажба, съвпада с експертната оценка на в. л. С., дадена по изпълнителното дело, за която не се твърди, че е невярна. Не са изложили никакви съображения, на какво основание цената договорена при свободна продажба между две дружество подлежи на наказателно – правна оценка и то с оглед извършено престъпление по чл. 219 НК. От друга страна продажбата на „занижена” цена би могла евентуално да бъде преценявана с оглед разпоредбите на чл. 220 НК, но при въвеждане на други обстоятелства в обвинението, каквито по делото няма.
Изводите на заниженост на оценката са направени при игнориране на съществена част от заключението на в. л. Ш.. Изрично в него е посочено, че стойността им е към 25.09.2009 г., като при извършване на огледа е било констатирано, че в периода 07.02.2007 г. – 25.09.2009 г., на някои от машините е извършван текущ и основен ремонт, като в с. з. на 31.05.2011 г. изрично е заявил, че по принцип може да се даде оценка за две години по – рано, което е останало извън вниманието на съда.
От една страна по делото е прието, че деянието е осъществено, тъй като е бил сключен договор за продажба на машини и съоръжения с [фирма], които били под запор., по изп. д. № 235/2007 г. Такова деяние би могло да се квалифицира единствено по чл. 217, ал. 3 НК, каквото обвинение няма по делото.
От друга страна е прието, че подс. Ц. не предприел действия да удостовери плащането пред съдебния изпълнител и така се стигнало до повторно плащане от страна на новия изпълнителен директор – св. К., както и до извършване на продан на запорираните съоръжения в полза на [фирма], като въпросния недостатък бил вписан като недостатък на стоката.
Тук следва да се отбележи, че повторното плащане извършено от св. К. няма никакво оправдаване, тъй като е платено без основание. Подс. Ц. не може да носи отговорност за плащане извършено след отстраняване от длъжността изпълнителен директор – свидетелката не е следвало да плаща при наличие в счетоводството на дружеството, на документи за вече извършено плащане. Не може да носи отговорност и за недобросъвестни действия на удовлетворения кредитор, който е продължил действията си по изпълнителното дело въпреки удовлетворяване на вземането.
От данните по делото не става ясно по каква причина плащането извършено от св. К. по дело заведено от [фирма] се тълкува като опит да се предотврати продажба на [фирма]. Последното дружество не е взискател по изпълнителното дело. Липсват данни защо се свързва сключения договор за продажба с [фирма], с изпълнителното дело образувано от [фирма], прекратено поради погасяване на задължението.
Срещу подс. Ц. няма обвинение по делото, че не е уведомявал съдебния изпълнител за каквито и да е било факти. По изпълнителното дело не са били предприети каквито и да е било действия засягащи имуществото на дружеството, поради което и не може да е налице наказуемо бездействие от негова страна.
От цялостната конструкция на обвинението и изводите на съда е видно, че наличието на щета се извежда от съпоставянето на две различни експертни заключения. Такъв процесуален подход е недопустим. Всяко експертно заключение носи белезите на субективизъм и има прогнозен характер. Поради това подсъдимият не може да бъде упрекван, че се е доверил на една експертна оценка, само поради обстоятелството, че по наказателното дело е приета друга. Недопустимо е да се извежда умисъл от последващи деянието факти, каквато е последващата оценка, защото подсъдимият не би могъл по начало да предвиди резултата, за да извърши деянието умишлено.
Относно субективната страна на деянието следва да се отбележи, че „адекватната компетентност” и образуванието на едно лице под никаква форма не могат да обективират наличието на „пряк” умисъл, нито каквато и да било друга форма на вината. Вината е субективно отношение на едно лице към осъщественото от него действие или бездействие във всеки конкретен случай и следва да се преценява с оглед на фактите по делото, а не с оглед личността му. Ноторно известно е, че вината не е иманентно свойство на личността. Тя не може да се извежда нито от длъжностната му характеристика, както е сторил съда, нито от обстоятелството, че работата му е свързана с привични дейности.
Поради това неправилно съдът е извел умисъла на под. Ц. от упълномощаването на св. С. да получава призовки – „едно непознато и без всякаква квалификация лице”. Не става ясно как е упълномощил „непознато лице” и каква адекватна квалификация се изисква за получаване на призовки, а не може да се разбере от разсъжденията му какво значение има това обстоятелство по делото, след като подсъдимия не отрича, че е бил уведомяван за всяко получено съобщение.
Несериозно е съждението, че субективната страна се установявала от неизползване на правната възможност по чл. 338 ГПК, да се насочи изпълнението към конкретен имот. Правната възможност дава възможност за легален избор, който не може да бъде противоправен.
Неоснователни са и съжденията и че: субективната страна на деянието се извежда от съгласието със заключението на в. л. Ч., че не е предал на новия изпълнителен директор писмени доказателства за извършеното плащане, че след плащането от [фирма], на следващия ден сумата била върната, за което са изложени подробни съображения по – горе в мотивите.
С оглед на всичко изложено въззивният съдебен акт следва да бъде отменен в тази му част, поради допуснато неправилно приложение на закона и подс. Ц. признат за невиновен и оправдан по обвинението му по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК.
По жалбата на М. К. Ч.:
Релевираното касационно основание за неправилно приложение на материалния закон е основателно и подкрепено от данните по делото.
Както бе посочено и по – горе в мотивите, изготвяне на оценка в хода на изпълнително производство е действие на съдебния изпълнител, който в случай на нужда може да привлече вещо лице с необходимите специални знания за изготвянето й. То се призовава в съда да даде своето заключение по такива въпроси от делото, за чийто отговор са нужни тези знания с които съдът не разполага. Заключението служи на съда да установи истината по даден въпрос, като то донякъде замества доказателствената дейност на съда.
В конкретният случай съдебният изпълнител е назначил в. л. Ч. и е приел заключението му без да бъде оспорено. Всяко експертно заключение носи белезите на субективизъм и има прогнозен характер. Оценката никога не може да изведе точна стойност. Поради това подсъдимият не може да бъде упрекнат, че умишлено е изготвил една оценка, само поради обстоятелството, че по наказателното дело е приета друга такава. При липса на факти по делото, експертизата не може да ги създава. По своята процесуална същност е способ за подпомагане на решаващият орган, като се правят изводи въз основа на специални знания. Констатна е съдебната практика, че по своята правна природа експертизата в наказателния процес е способ за доказване и представлява система от сложни, различни по своето естество действия, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки специални знания от различни области, съдействат за изясняване и проверка на обстоятелствата по делото, чрез даване на заключения, основани върху доказателствените материали. Същите обаче не са източник на доказателства и не са предназначени да запълват доказателствената непълнота чрез хипотези, съждения и заключения.
По делото, от приложените писмени доказателства – договор за изпълнение на демонтажни и разрушителни работи от 06.07.2009 г., с приложение № 1 към него, констативен протокол от 03.08.2009 г., акт образец № 19/03.08.2009 г., фактури №№ 892/08.07.2009 г. и 868/06.08.2009 г., се установява, че част от сградите са били разрушени три месеца преди да бъде назначена експертизата от разследващия полицай.
Тези данни поставят основателни съмнения в правилността на тройната експертиза във връзка и с приложеното по делото и писмо от Агенция за сигурност „Гард” – изх. № 65/27.05.2013 г., представляващо официален писмен документ, че вещите лица не са посещавали обектите, които са оценили, след направена справка по дневниците за посещения.
По делото съществува и писмено доказателство – доклад относно екологичното състояние и определяне стойността на мерките за отстраняване въздействието на азбест, който въпрос е ноторно известно, че е свързан с оценката на имота.
Също така във връзка с изготвената тройна експертиза е установено по делото от събраните доказателства, че част от оценените от в. л. Ч. имоти по изпълнителното дело и тези разрушени по цитирания по – горе договор, са напълно идентични.
В мотивите към решението не е направен подробен правен и задълбочен анализ, защо съдът приема, че подс. Ч. е извършил умишлено инкриминираното деяние. Без внимание досежно субективния елемент на престъплението са останали фактите, че той е извършил оглед на обектите и е използвал документите приложени към изпълнителното дело, че оценката от досъдебното производство е извършена след около три години, че при изготвяне на оценката си е използвал три метода на оценяване, като е съобразил дори и начина на трайно ползване на имота, както и обстоятелството, че поради наличие на азбест използван в предишно производство, за безопасно ползване е задължително извършване на дейности гарантиращи здравето и безопасността на хората.
Както бе посочено и по – горе, всяка оценка е резултат от вътрешното убеждение на оценителя и отразява неговите предположения за стойността, поради което е невъзможно оценките на едно и също имущество, извършено от различни оценители да са еднакви. Този извод се потвърждава и от данните по делото – при двете оценки направени в наказателното производство има разлика от над два милиона лева.
С оглед на всичко изложено, настоящата инстанция счита, че посочените обстоятелства категорично изключват умисъла и съзнателните действия по изготвяне на заключението от в. л. Ч., поради което решението следва да бъде отменено и в тази му част и той оправдан по обвинението по чл. 291, ал. 1 НК.
Направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. последно НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я изцяло въззивно решение № 358/24.10.2013 г., постановено по внохд № 204/2013 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 1-ви състав и вместо него:
ПРИЗНАВА подс. С. А. Ц. за НЕВИНОВЕН да е извършил престъпление през периода 19.07.2007 г. – 14.02.2008 г., в гр.Пл., по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като го ОПРАВДАВА по това обвинение.
ПРИЗНАВА подс. М. К. Ч. за НЕВИНОВЕН да е извършил престъпление на 10.08.2007 г., в гр.Пл., по чл. 291, ал. 1 НК, като го ОПРАВДАВА по това обвинение.
Председател:
Членове: