5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
гр. София, 21.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на девети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1147 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.
Образувано е по предявен от Ц. С. С. иск по чл.47 т.3 и т.4 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 903/16.01.2014г. по арб. дело №903/2013г. на арбитър Б. Г.. С решението Т. Х. Т. и Ц. С. С. са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] сумата от 1582,46 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумите 85 лева, разноски по арбитражното производство и 234,95 лева, юрисконсултско възнаграждение.
Ищцата поддържа, че не е била надлежно уведомена за арбитражното производство, поради което не е могла да вземе участие в него и е била лишена от право на защита. Твърди, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, тъй като с него са нарушени принципите за установяване на истината, както и за равенство на страните и състезателно начало в производството. Моли арбитражното решение да бъде отменено по съображения, подробно изложени в исковата молба. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по иска за отмяна – [фирма], поддържа, че искът е неоснователен и поддържа,че при постановяване на арбитражното решение № 903/16.01.2014г. по арб. дело №903/2013г., не са допуснати нарушения, които да са от естество да опорочат съществено арбитражното производство. Поддържа,че невръчването на исковата молба с доказателствата и призовката за открито арбитражно заседание не опорочава процеса, доколкото е удостоверен опитът същите да бъдат връчени. Твърди,че приемайки Общите условия към сключения договор за револвиращ заем, ищцата се е съгласила с дерогирането на общия ред за призоваване, предвиден в ГПК и е приела описания в общите условия ред за призоваване. Подробни съображения развива в писмен отговор. Моли да се отхвърлят исковете, като му се присъдят разноски.
Ответникът Т. Х. Т. не изразява становище по иска.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Предявеният от Ц. С. С. иск за отмяна на арбитражно решение №903/16.01.2014г. по арб. дело №903/2013г. на арбитър Б. Г. е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение.
По основателността на предявения иск:
Не е налице поддържаното от ищцата основание за отмяна по чл.47 т.3 пр. второ от ЗМТА – противоречие на арбитражното решение на обществения ред на Република България. С понятието „обществен ред” се обхващат тези повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка, охраняващи основни ценности, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. В практиката на ВКС по прилагане на чл.47 т.3 от ЗМТА се приема, че противоречие с обществения ред има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата, съответно когато съдържанието на арбитражното решение е несъвместимо с този ред. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон представлява основание за отмяна по този текст / в този смисъл решение по т.д.№885/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., решение по т.д. №896/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение по т.д. №696/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение по т.д. №612/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други/. В конкретния случай с арбитражното решение, чиято отмяна се иска, не са нарушени такива повелителни правни норми. Поддържаните от ищцата нарушения на принципа на състезателното начало и принципа на установяване на истината, съставляват процесуални нарушения и водят евентуално до необоснованост на решението, а не до противоречие с обществения ред в страната.
По второто изтъкнато в молбата основание, настоящият състав намира за доказано твърдението на ищцата, че не е била надлежно призована за образуваното срещу нея производство по арб. дело №903/2013г. на арбитър Б. Г., което е препятствало правото й на участие и на защита по делото.
Съгласно т.13.4 от Общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица / действащи към 12.05.2010г./ призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на клиента на посочения в договора адрес или на последния адрес, за който клиентът след сключване на договора писмено е уведомил кредитодателя и се считат за получени след изтичането на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. В същия текст е уговорено,че призовките и съобщенията се считат за получени след изтичане на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това,че са отказани/ не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът вече не съществува или е недостатъчен.
От съдържащите се в арбитражното дело доказателства е видно, че арбитър Б. Г. е изпратила призовка за насроченото за 16.01.2014г. заседание по арб. дело № 903/2013г. до ответницата Ц. С. С. – ищца в настоящото производство, чрез куриерска фирма [фирма]. В издадената товарителница №1051003868462 е направено отбелязване, че са извършени опити за доставка на пратката на 11.12.2013г. и 12.12.2013г., но не е посочена изрично причината, поради която пратката не е връчена. След като в самата товарителница не е посочена причината за недоставяне на пратката, то не би могло да се направи категоричен извод, че е налице някоя от изчерпателно изброените в т. 13.4 от ОУ хипотези, при които е приложима фикцията за редовно връчване. Дори и да се приеме за безспорно твърдението на ответника,че отбелязаният в товарителницата код 5 означава, че адресатът отсъства, отсъствието от адреса не е сред визираните в т.13.4 от Общите условия към договора за револвиращ заем хипотези, за които страните са уговорили фингирано връчване на документи и книжа в арбитражното производство.
Действително т.13.4 от Общите условия предвижда,че призовките и съобщенията се считат за получени след изтичане на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това,че са отказани/ не са приети или не са потърсени. По делото обаче липсват доказателства, че ищцата е узнала за адресираната до нея пратка. Без значение за изхода на спора е представеното удостоверение изх.№201/08.03.2012г. от [фирма], в което се посочва,че във всички случаи, в които изпратените до получателя пратки са недоставени, в товарителници към тях се посочва съответния код, отразяващ причината за недоставяне и се поставя стикер на посетения адрес „Имате пратка”. Посочено е също, че недоставените пратки, които в седмодневен срок не са потърсени от получателя в съответния офис на компанията, се предават за унищожение. Удостоверението се отнася за правилата на работа в куриерската фирма, но не удостоверява, че в конкретния случай ищцата е била уведомена за наличието на недоставена пратка, която следва да потърси в седмодневен срок. Още повече от събраните по делото доказателства е видно,че още на 12.12.2013г. пратката до ищцата е била върната в склада в [населено място] с разпореждане за унищожаването й, тоест не са спазени вътрешните правила на [фирма], предвиждащи седмодневен срок за търсенето на недоставени пратки.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че са осъществени визираните в чл. 47 т.4 предл.2 и 3 от ЗМТА предпоставки – неуведомяване за арбитражното производство и препятстване на възможността за участие в него. Поради това атакуваното арбитражно решение следва да се отмени, в обжалваната част, като делото следва да се върне на арбитъра за ново разглеждане.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, на ищцата се дължат разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 543,30 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.47 т.4 от ЗМТА арбитражно решение № 903/16.01.2014г. по арб. дело №903/2013г. на арбитър Б. Г., в частта, с която Ц. С. С. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 1582,46 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумите 85 лева, разноски по арбитражното производство и 234,95 лева, юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на арбитър Б. Г. за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] , със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], бл.53 Е, вх.В, представлявано от управителя Н. К., да заплати на Ц. С. С. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.10, ап.2, сумата 543,30 лева /петстотин четиридесет и три лева и тридесет стотинки/ – разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.