6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр. София, 24.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2483 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1704 от 08.08.2016г. по в.т.д. №1841/2016г. на Софийски апелативен съд. С него е отменено изцяло решение №88 от 13.01.2016г. по т.д. №2632/2014г. на Софийския градски съд, ТО,VІ – 6 състав, с което [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.266 във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата 29 856,53 лева, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по договор за изработка от 18.03.2013г. и анекс №12 към него, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата, вместо което е отхвърлил иска с правно основание чл.266 във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], за сумата 29 856,53 лева, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по договор за изработка от 18.03.2013г. и анекс №12 към него, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. Със същото решение [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 2 397,13 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
Жалбоподателят поддържа, че решението на Софийски апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че съдът недопустимо е разместил доказателствената тежест по отношение на възражението за неточно изпълнение и неправилно е приел,че липсата на приемо предавателен протокол е равнозначна на неодобряване на качеството на продукцията. Прави оплакване, че отразените в констативния протокол от 18.07.2013г. „открити проблеми“ касаят осъществен текущ контрол преди предаване на изработеното и съдът неправилно е приел, че се отнася за вече ушити и предадени якета от процесната партида. Счита, че въззивният съд неправилно е приложил закона, като не е съобразил, че дори изработеното да е с недостатъци, това не е достатъчно да освободи възложителя от задължението да заплати уговореното възнаграждение във всички случаи, с изключение на тези, при които изработеното е дотолкова негодно за договореното или обичайното му употребление, че се поражда основание възложителят едностранно да развали договора. Подробни съображения и доводи излага в касационната жалба, като моли да бъде отменено обжалваното въззивно решение и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Кога възникват правата на възложителя по договор за изработка при констатирани недостатъци на изработеното и в кой момент следва да бъдат упражнени? 2.Недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката, погасяват ли задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение или пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, но не и до отпадане на задължението за плащане на договореното възнаграждение? 3. Съставлява ли приемане по смисъла на чл.264 ал.1 от ЗЗД предаването на изработеното, съпроводено от мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същото за съобразено с договора? Поддържа, че по първия въпрос съдът се е отклонил от задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №157/08.11.2010г. по т.д.№1135/2009г. на ВКС, ТК, решение №231/13.07.2011г. по т.д.№1056/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №23/04.08.2014г. по т.д.№1938/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., в които се приема, че ако поръчващият не прегледа работата или не направи всички възражения или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, същата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати уговореното възнаграждение. Поддържа, че вторият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ал.1 от ГПК решение №157/08.11.2010г. по т.д.№1135/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №183/30.10.2013г. по т.д.№820/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Поддържа, че по третия въпрос обжалваното съдебно решение съдържа разрешения, които противоречат на решение №231/13.07.2011г. по т.д.№1056/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в което се приема, че релевантно за приемането по смисъла на чл.264 ал.1 от ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото предаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място] поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като твърди, че по нито един от трите въпроса не е налице противоречие на постановеното въззивно решение със задължителната за съдилищата практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], иск по чл.266 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за изработка от 18.03.2013г., по силата на който ответното дружество е възложило на ищеца извършване на шивашки услуги – ушиване на облекла по заявка на възложителя, предназначени за износ за Италия. При преценката на събраните по делото доказателства е стигнал до констатацията, че предадените от изпълнителя якета са били с недостатъци, като всички изброени недостатъци са явни и са били открити при обикновения начин на приемане, по смисъла на чл. 264 ал.2 от ЗЗД, а отказът на възложителя да приеме работата, след като изпълнителят отказал да я поправи, очевидно е бил основан на собствената му преценка, че качеството на продукцията няма да бъде одобрено от неговия краен клиент в Италия. С оглед на това въззивният съд е стигнал до извода, че поради некачественото изпълнение на дължимата от ищеца престация, ответникът не е приел работата нито с изрично изявление, нито с конклудентни действия, от които недвусмислено да следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие за нейното одобрение, поради което не дължи заплащане на сумата по фактура № 155 от 04.11.2013г.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението материалноправен въпрос относно момента, в който възникват правата на възложителя по договор за изработка при констатирани недостатъци на изработеното, не е обсъждан от въззивния съд, не е обусловил решаващите му изводи и поради това не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Третият поставен от касатора правен въпрос също не е обуславящ за изхода на спора, тъй като в мотивите на решението съдът не е констатирал наличие на мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема изпълнената работа за съобразена с договора. Напротив съдът след анализ на представените по делото доказателства е приел, че поради некачественото изпълнение на дължимата от ищеца престация, ответникът не е приел работата нито с изрично изявление, нито с конклудентни действия. Поради това и поставеният от касатора въпрос не е обсъждан и по него съдът не е излагал мотиви.
Вторият поставен от касатора въпрос е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд е стигнал до крайния извод, че при отказ на възложителя да приеме работата поради недостатъци, същият може да откаже изплащане на възнаграждение, като същевременно съдът не е констатирал, че възложителят е упражнил правата по чл.265 от ЗЗД. По поставения въпрос е формирана по реда на чл.290 от ГПК и задължителна съдебна практика с посочените от касатора решение №157/08.11.2010г. по т.д.№1135/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №183/30.10.2013г. по т.д.№820/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в които се приема, че недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по материалноправния въпрос, който настоящият състав уточнява по следния начин – Недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката, погасяват ли задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение или пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 597,13 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1704 от 08.08.2016г. по в.т.д. №1841/2016г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 597,13 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.