Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
Гр.София, 21.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май през двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1342 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.7 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
Образувано е по жалба вх.№.781/13.03.19 на адв.И. М. П. от Адвокатска колегия /АК/ В. срещу решение на Висш Адвокатски съвет /изх.№.615/21.02.19/ по протокол №.39/15.02.19-с което негови жалби против решения на Избирателната комисия /ИК/ за избор на делегати и на органи на АК В. са оставени съответно без разглеждане /поради липса на правен интерес предвид обстоятелството, че адвокатът не е бил кандидат за делегат на ОС/ и без уважение /като неоснователни/.
Висшият адвокатски съвет /ВАС/ оспорва жалбата.
С атакуваното решение по протокол №.39/15.02.19 от Извънредно заседание на ВАС жалбата на адв.И. П. срещу решение по Протокол №.13/28.01.19 на ИК по избор на органи и делегати за ОС на адвокатите от страната на АК В. и негова жалба вх.№.514/13.02.19 срещу решения на ИК на ООИС на АК В., проведено на 26.01.19 за допълнителен избор на 3.02.19, отразени в протоколи №.19, 20 и 21 от 4.02.19, са оставени без разглеждане; жалбата на адв.И. П. срещу решенията, взети по Протоколи №.12,14 и 15 от 28.01.2019 на ИК за избор на органи и делегати за ОС на адвокатите от страна на АК В. е оставена без уважение.
Настоящият състав намира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена в срок и от процесуално легитимирано за това лице. Тя е допустима само в частта, касаеща решението на ВАС, с което жалби на адв. И.П. срещу избор за органи на АК В. са оставени без уважение. В частта, касаеща оставянето без разглеждане на жалбите му против решения на Избирателната комисия за избор на делегати за общо събрание на адвокатите в страната, жалбата е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.5 ЗА решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от тези избори, подлежи на обжалване по реда на чл.7 ал.1-ал.4 ЗА пред Висшия адвокатски съвет, чието решение е окончателно. Касае се за едноинстанционен контрол, който се изчерпва с решението на ВАС, и по-нататъшното му атакуване пред Върховния касационен съд по реда на чл.7 ал.5-ал.7 ЗА е недопустимо.
За избиране на органи на АК В. през 2019г. са били проведени два вида избори – първоначален /на 26-27.01.19/ и допълнителен /на 3.02.19г./ на основание чл.108 ЗА – за които са били съставени съответни протоколи от избирателната комисия /Протокол №.12/28.01.19 за резултатите от избора за органи на ВАК-Председател и членове на Адвокатски съвет /АС/, Контролен съвет /КС/, Председател и членове на дисциплинарен съд /ДС/ (жалбоподателят е бил кандидат за всеки един от тези органи); Протокол №.15/28.01.19 за обявяване за избрана на основание чл.107 ал.1 ЗА за Председател на ДС на АК В. В. Д. В. и насрочване на допълнителни избори /за 3.02.19/; Протокол №.19/4.02.19 от произведените на 3.02.19 допълнителни избори за обявяване на резултатите от избора за Председател на АК В., членове на АС, КС и ДС; Протокол №.21/4.02.19 за обявяване на К. П. – за Председател на АС на АК В., на десет адвоката за членове на АС и четирима за резервни членове, на пет адвоката за членове на КС и на четиринадесет адвоката за членове на ДС/.
При преценката си за законосъобразността на така проведените избори съдът изхожда от установените в практиката /реш.№.275/ 25.10.11 по г.д.№.533/11, ІІІ ГО/ принципни постановки, че за да доведат до отмяна на решението на ВАС, сочените от жалбоподателите нарушения следва да са установени и съществени – т.е. да се отразяват на резултата от избора, който без тях щеше да е друг. В случая тези предпоставки не са налице.
Първата група оплаквания са свързани с тълкуването на разпоредбата на чл.99 ал.1 ЗА – която, според трактовката на жалбоподателя, определя императивно броя на бюлетините за избор както следва: за Адвокатски съвет и неговия Председател-една интегрална бюлетина за двете групи кандидати; за Контролен съвет – една бюлетина, за Дисциплинарен съд и неговия Председател – една интегрална бюлетина за двете групи кандидати. Настоящият състав не споделя така предложеното тълкуване. Законът не съдържа изрична правна норма, която да регламентира въпроса за броя на бюлетините, респективно дали тази за Председател на АС и членове на същия и за Председател на ДС и членовете му да бъде една или да се ползват отделни такива за съответния Председател и членовете на колективния орган. Същевременно, цитираната разпоредба на чл.99 ал.1 ЗА въобще не визира бюлетини. Този термин е употребен единствено в контекста на дефиниране на правомощията на избирателната комисия-която разполага с компетентност да провежда изборите и извършва подготовката им /чл.101 ЗА, чл.102 ЗА/ – вкл. като изготвя бюлетини, съдържащи трите имена на кандидатите, както и техния юридически и адвокатски стаж /чл.104 ЗА/. Уредбата в закона е минимална, в това число относно съдържанието на бюлетините – поради което следва да се приеме, че определянето на вида и броя им е оставено на преценката на съответната избирателна комисия, която е оправомощена да проведе изборите и ги подготви чрез изготвяне на необходимите изборни бюлетини. От друга страна, доколкото в разпоредбата на чл.106 ал.3 ЗА, уреждаща съдържанието на протокола за резултатите от избора, се предвижда, че същият следва да съдържа бюлетините, подадени поименно за всеки кандидат, имената на избраните Председател на АС, членове на АС, членове на КС, Председател и членове на ДС, както и броят на гласовете, с които са избрани, текстът й е аргумент по-скоро в полза на тезата, че бюлетините за Председател и за членове на съответния орган трябва да са самостоятелни. Предвид изложеното, изготвянето и използването на такива при оспорения от жалбоподателя избор не съставлява порок, който води до неговата незаконосъобразност.
Второто оплакване касае нарушаване на принципа за тайно гласуване, залегнал в чл.99 ал.1 ЗА, предвид твърдения за осъществено от много адвокати гласуване чрез пълномощници. Законът за адвокатурата изрично предвижда, че гласуването може да се осъществи както лично, така и чрез адвокат-пълномощник /чл.81 ал.6-ал.7/. Предвид изложеното извършването му чрез такъв е прието отнапред от законодателя за действително – за разрешена от закона форма на изявяване на воля и упражняване на право. В този случай тайната на вота се обезпечава чрез спазване на правилата за тайно гласуване на упълномощения адвокат – което се осигурява за всички чрез „бюлетина, поставена в непрозрачен плик, който се пуска в избирателната кутия“ /чл.105 ал.1 ЗА/. Вътрешните отношения между упълномощения и упълномощителя, наличието на евентуални инструкции от последния за начин на гласуване и спазването или неспазването им, не касаят тайната на вота-която, както вече беше посочено, се обезпечава чрез осигуряване на предвидените в закона условия за тайно гласуване на пълномощника-т.е. на лицето, което непосредствено участва в процеса на гласуване и изявява воля – лично или от името на друг. Предвид изложеното гласовете на отсъстващите адвокати, които са били упражнени от техни пълномощници при съблюдаване на визираните по-горе правила на чл.105 ал.1 ЗА, не са недействителни, респективно осъщественото чрез тях гласуване при спазване на необходимите гаранции не е опорочило съответните избори.
От друга страна липсват каквито и да е доказателства за твърдяното разпускане на общото събрание и наличие на новорегистрирани и гласували след подобно разпускането адвокати. За провеждане на редовното общо събрание на колегията по закон изрично са предвидени два дни – „последната събота и неделя на месец януари“ /чл.81 ал.1 ЗА/. Всяко отчетно-изборно събрание има съответен дневен ред, включващ като задължителен елемент изборът на АС и негов Председател, на КС, на ДС и неговия Председател и на делегати за общото събрание на адвокатите в страната. Същият е изчерпан едва с приключването на изборния процес-като всеки от адвокатите би могъл дотогава, във всеки от двата дни, редовно да упражни правото си на глас. Твърденията за разпускане на общото събрание след 15.00ч. на 26.01.19 поради изчерпване на дневния ред и за наличие на гласували и новорегистрирани след тази дата и час, не са подкрепени с каквито и да е доказателства. Същевременно, видно от отразяването в протоколите, резултатите от гласуването са били обявени в предвидения в чл.106 ал.3 ЗА срок.
Третото оплакване е свързано с твърдения за подмяна в процеса на гласуване на „указанията“ на избирателната комисия относно броя на членовете на АС и ДС. Във връзка със същото не са ангажирани никакви доказателства, респективно липсват каквито и да е данни за процедиране на комисията по начин, който да доведе до подвеждане или манипулиране на изборите. От друга страна, предвид правомощията й по организирането и провеждането им, именно тя е органът, който, при възникнала необходимост, следва да даде евентуални указания и разяснения във връзка с тях.
В жалба вх.№.418/11.02.19 не се съдържат самостоятелни оплаквания във връзка с атакувания избор, а съждения относно съответните правила и необходимостта от промяната им. При тези обстоятелства и липсата на доказателства за евентуални нарушения, изложеното в нея не би могло да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорения избор.
С оглед всичко посочено по-горе следва да се приеме, че по делото не е установено наличие на твърдяните нарушения на изборния процес, респективно евентуални такива да са били от характер да се отразят реално на изборния резултат на жалбоподателя – предвид събраните от него гласове за участието му в отделните органи /напр.11, 12, 41, 22, 16/ и тези, с които в тях са били избрани съответни кандидати /напр.219, 271,105-179, 89-97/.
По изложените съображения жалбата на И. П. срещу решението на ВАС в частта, с която жалбата му против избора на делегати е оставена без разглеждане, следва да се остави без разглеждане като недопустима, а решението в частта, с която жалбата му е оставена без уважение – да се потвърди.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№.781/13.03.19 на адв. И. П. срещу решение по протокол №.39/15.02.19 от Извънредно заседание на Висшия Адвокатски Съвет в частта, с която жалбата на адв.И. П. от ВАК срещу решение по Протокол №.13/28.01.19 на ИК по избор на органи и делегати за ОС на адвокатите от страната на АК В. и жалба вх.№.514/13.02.19 срещу решения на ИК на ООИС на АК В., проведено на 26.01.19 за допълнителен избор на 3.02.19, отразени в протоколи №.19, 20 и 21 от 4.02.19, са оставени без разглеждане.
ПОТВЪРЖДАВА решение по протокол №.39/15.02.19 от Извънредно заседание на Висшия Адвокатски Съвет в останалата му част.
Решението в частта за оставяне на жалбата без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му; в останалата му част то е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: