2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1120
гр. София, 25.10. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 259 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. „М.” срещу решение № V-172/14.11.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 1671/2011 г. на Бургаския окръжен съд (БОС). С него, при постановена отмяна на решение № ХІІ-1225/21.07.2011 г. по гр. дело № 2841/2011 г. на Бургаския районен съд, са уважени предявени от К. Ж. Т. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 919/04.02.2011 г. на директора на агенцията-касатор, ищцата е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „старши митнически специалист” в митница „Бургас” при агенцията-касатор и последната е осъдена да заплати на ищцата сумата 3 032.40 лв. – обезщетение за 6-месечния период, считано от 10.02.2011, през който тя е останала без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2011 г. до окончателното й изплащане, като този иск е отхвърлен в останалата му част до пълния му предявен размер от 4 548.60 лв., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на жалбоподателя, представляващо изплатени на ищцата обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от КТ, всяко в размер на 758.10 лв., получени на отпаднало основание; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответницата по касационната жалба – ищцата К. Ж. Т. в отговора на жалбата излага становище и подробни съображения, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извеждат следните три (уточнени и конкретизирани от съда, съгласно т. 2, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) правни въпроса по приложението на чл. 329, ал. 1 от КТ, а именно: 1) законосъобразно ли е извършването на подбор преди утвърждаването и влизането в сила на щатното разписание, с което се съкращава щата; 2) дали показателят „спазване на изискванията на Кодекса за поведение на митническия служител”, като относим към критерия „по-добра работа”, подлежи единствено на субективна преценка по целесъобразност на работодателя или тази преценка подлежи на съдебен контрол; и 3) законосъобразно ли е извършването на подбор при изтекъл дълъг период от време от изготвяне на оценката за работа на уволнения служител до датата на уволнението.
По отношение и на трите правни въпроса, касаторът поддържа наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, а по отношение на втория въпрос – и на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка се обосновава противоречие между обжалваното въззивно решение и следните, представени (в преписи) решения: относно първия въпрос – решение № 1719/13.03.2002 г. по гр. дело № 2754/2000 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, относно втория въпрос – решение № 14/10.02.2010 г. по гр. дело № 4322/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 82/20.02.2006 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, и относно третия въпрос – решение № ІІІ-98/14.06.2011 г. по гр. дело № 771/2011 г. на БОС.
И трите правни въпроса са включени в предмета на спора по делото, обусловящи са правните изводи на въззивния съд и тяхното разрешаване е от значение за изхода спора по делото. За да достигне до извода, че извършения от агенцията-касатор подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ е незаконосъобразен, въззивният съд е приел следното: Утвърждаването на новото щатно разписание, с което е завършила процедурата по съкращаването на щата, е извършено на 15.12.2009 г. – след осъществяването на подбора с протокол от 01.12.2009 г. При така установеното, окръжният съд е приел, че в случая работодателят не е спазил необходимата, изисквана от закона последователност, според която е следвало първо да утвърди новото щатно разписание, след това въз основа на него да назначи комисия за подбор, която да класира служителите, измежду които да направи подбор по критериите в КТ, и едва тогава, вземайки предвид това класиране, да издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Въззивният съд е приел и че фактът на извършване на подбора повече от една година и два месеца преди изготвяне и връчване на заповедта за уволнение на ищцата, също води до опорочаване на уволнението, тъй като е нарушена целта на подбора. В тази връзка са изложени съображения, че оценката, определена за конкретния служител, се отнася за периода, през който тя е дадена, за начина, по който служителят е изпълнявал трудовите си функции тогава, като с времето множество обстоятелства могат да се променят, което от своя страна ще промени оценката по различните критерии, включени при извършване на подбора. На следващо място окръжният съд е приел, че нивото на изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя е въпрос на конкретна фактическа преценка на работодателя и не подлежи на съдебен контрол правото му да извърши тази преценка спрямо включените в подбора, тъй като тази преценка е по целесъобразност и единствено работодателят може да я направи, имайки всекидневни наблюдения върху работата на служителите си; по отношение на тази преценка съдът няма правомощия да извършва преценка и не би могъл да замести работодателя в нея. Същевременно въззивният съд е приел, че от представения по делото формуляр за оценка на ищцата не е ясно на какво основание по показателя „спазване на изискванията на Кодекса за поведение на митническия служител – чисто дисциплинарно минало” на ищцата не са поставени точки, при положение, че в следващия показател „дисциплинарно минало” не е посочено да са й били налагани дисциплинарни наказания или да е било налице друго укоримо, по смисъла на посочения кодекс, поведение. В тази връзка е прието и че при извършената съпоставка между ищцата и друг служител по този критерий, ищцата е била ощетена, тъй като неправилно не са й поставени точки за чисто дисциплинарно минало.
От горното следва, че и трите изевдени от касатора правни въпроса представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Първият правен въпрос, обаче не е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановеното по реда на отменения ГПК от 1952 г., решение № 1719/13.03.2002 г. по гр. дело № 2754/2000 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. В последното изобщо не е изследван въпросът за законосъобразност на извършван подбор, а е прието, че от доказателствата по това дело не е установено да е премахната длъжността на уволнената ищца, поради което липсва основание да се приеме, че е налице фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, т.е. на съкращаване на щата.
Третият изведен от касатора правен въпрос, също не е разрешаван с посоченото и представено в тази връзка, влязло в сила решение № ІІІ-98/14.06.2011 г. по гр. дело № 771/2011 г. на БОС, видно от мотивите към което осъществяването на подбора също е станало съгласно протокола от 01.12.2009 г., но ищецът по това дело е уволнен на 16.12.2009 г. – само 15 дни по-късно, за разлика от ищцата по настоящото дело, която е уволнена 14 месеца след извършването на подбора.
От горното следва, че досежно първия и третия правни въпроси, изведени от касатора, не е налице наведеното от него допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска по тези два въпроса.
Съдебната практика по втория изведен от касатора правен въпрос междувременно е уеднаквена с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Съображенията на въззивния съд, изложени в мотивите към обжалваното решение при разрешаването на втория правен въпрос са в противоречие с така дадено от ОСГК на ВКС тълкуване на материалния закон, което е задължително за съдилищата.
С оглед горното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по този втори правен въпрос по приложението на чл. 329, ал. 1 от КТ, а именно: дали показателят „спазване на изискванията на Кодекса за поведение на митническия служител”, като относим към критерия „по-добра работа”, подлежи единствено на субективна преценка по целесъобразност на работодателя или тази преценка подлежи на съдебен контрол. Касационното обжалван еследва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС.
А.-касатор не дължи държавна такса по делото, съгласно чл. 84, т. 1, пр. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № V-172/14.11.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 1671/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.