О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1121
София, 29.11.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 830 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. М. К., С. К. К. и В. К. С., чрез пълномощника им адвокат Н. Т., против решение № 197 от 18.02.2010 г., постановено по гр.д. № 1937 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Варна, с което е оставено в сила решение № 2369/16.07.2009 г. по гр.д. № 9707/2006 г. на Районен съд-Варна, ХІІ състав за уважаване на предявения от С. Г. П., П. Г. П., И. Й. М., Г. Й. И., Д. И. Д. и Т. И. Д. против М. М. К., С. К. К., В. К. С. и Ф. Т. С. отрицателен установителен иск за установяване, че ответниците не са собственици на реална част с площ от 286 кв.м. от ПИ № 2571.121 по кадастралната карта от 2008 г. /съответстващ на ПИ № 344 по ПКП на КК”Ч.” от 2008 г./, при посочени граници на реалната част и индивидуализация по скицата на в.л.К. на лист 54 от въззивното дело, която е неразделна част от решението.
Ответниците по касационната жалба С. Г. П., П. Г. П., И. Й. М., Г. Й. И., Д. И. Д. и Т. И. Д. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а Ф. Т. С. не е изразил становище.
Въззивният съд е приел, че на ищците, като наследници на Г. Т. М., поч.26.11.1962 г., е признато правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на лозе с площ от 3 дка, находящо се в строителните граници на кв.”В., местност „Б. а.”. Ответниците М. М. К., С. К. К. и В. К. С. са наследници на К. Щ. К., на когото е ппредоставена за ползване пустееша земя на Д./ТКЗС/ в землището на[населено място] от 0.8 дка при посочени съсеседи, видно от препис-извлечение № 3727/20.11.1968 г., издадено въз основа на протокол № 20/7.11.1968 г. Установено е, че препис-извлечение № 3727/20.11.1968 г. не е подписано от Х. Т., предеседател на ИК на ОНС-В. към този момент и от С. К., изпълняваща длъжността секретар, а протокол № 20/4.11.1968 г. е подписан от С. К., но не и от Х. Т.. На К. К. е издадено разрешение за строеж № 222/30.03.1979 г. за построяване на постройка с площ от 20 кв.м. за сезонно ползване в местността „О.”, с оценителен протокол № 1682/24.09.1993 г. е определена стойността на земята, която е заплатена от наследниците на К. Щ. К. на 16.09.1994 г. Въз основа на експертни заключения е проследено кадастралното заснемане по плана от 1956 г., 1987 г., по помощния кадастрален план и по кадастралната карта, че имота, правото на възстановяване, на който е признато на ищците и имотът, записан по кадастралната карта на ответниците се припокриват в процесните 286 кв.м., като бившият ПИ 567-стар попава в околъвръстния полигон на кк”Ч.” съгласно регулационния план от 1962 г. При горните факти съдът е приел, че са установени две от предпоставките по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ – в имота има постройка към 1.03.1991 г., която отговаря на изискванията за сграда съобразно действалите към момента строителни правила и норми по ППЗТСУ /отм./ и Наредба № 5 на ПНТСУ /отм./ и е била заплатена стойността на земята на собственика чрез общината по цена, определена в оцентелния протокол. Счетено е обаче, че не е налице годен титул за учредено вещно право на ползване в полза на наследодателя на ответницете, което да може да се трансформира в право на собственост върху имота по следните съображения: с оглед направеното оспорване автентичността на документите – протокол на ИКС на ГНС-В. № 20.4.11.1968 г. и препис-извлечение № 3727/20.11.1968 г. досежно авторството на положените за председател подпис от Х. Т. и за секретар от Ст.К., е установено, че и в двата документа подписа не е положен от председателя на ИК на ГНС, при което и двата документа като неподписани от овластените за това лица, представляващи съответния държавен орган, губят качеството си на официален диспозитивен документ и не се ползват с доказателствена сила. Прието е, че оспорването истиността на един документ е различно от оспорването на правото, което материализира, т.е. този случай не попада под хипотезата на § 4и ПЗР ЗСПЗЗ, която предвижда възможността за предявяването на специален иск в посочения в закона преклузивен срок, когато самото право на ползване е придобито при нарушаване на установения в закона ред и/или използване на служебно и партийно положение /разпоредбата има предвид нарушение на нормативни актове, когато например лицето не е отговаряло на изискванията на съответния нормативен акт, според който се предоставя правото на ползване/. Същевременно и от представения списък № 3 не може да се установи идентичност на имота, предоставен на ползване с процесния – имота попада в строителните граници от 1962 г. и в тежест на ответниците /погрешно в решението е посочено, че е в тежест на ищците/ да докажат в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, че извършеното строителство е при спазване на всички изискуеми нормативни изисквания.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед въпросите: допустимо ли е да се уважи иск, основан на твърдения за пороци при предоставяне на правото на ползване на ползвател, ако това му право не е било оспорено по реда на § 4и ПЗР ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по § 35 ЗИД ПЗР ЗСПЗЗ /ДВ бр.97/98 г./; въпросът за значението на извършваните записвания по кадастралните планове като доказателство за достоверност на придобити вещни права.
По първия поставен въпрос липсва законодателно разрешение или утвърдена съдебна практика, като отговорът му е свързан с тълкуване на правните норми, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По втория поставен въпрос е дадено тълкуване в решение № 330 от 6.07.2010 г. по гр.д. № 4033/2008 г., ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 и сл.ГПК, на което въззивното решение съответства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197 от 18.02.2010 г., постановено по гр.д. № 1937 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Варна.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: