О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1126
София, 04.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2837 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1682 от 14.03.2017 година по гр.д. № 746/2017 година на Софийски градски съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, предявени от М. Й. М. А. от [населено място] против П.” О., [населено място]. В решението е прието за установено, че на 14.11.2014 г. между страните е сключен трудов договор, в изпълнение на който ищцата е заемала длъжността „медицински представител” срещу определено месечно възнаграждение. Договорът е бил сключен при условията на чл. 70 КТ за изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя, считано от 18.11.2014 г. На 30.04.2015 г. ищцата се е явила в офиса на дружеството, където работодателят е бил подготвил две заповеди за прекратяване на трудовото и правоотношение – на основание чл. 325, ал.1 КТ и на основание чл. 71, ал.1 КТ. Ищцата е взела само екземпляр от заповедта по чл. 325, ал.1 КТ, но е отказала да даде съгласие за прекратяването на трудовия договор и е представила болничен лист за отпуск поради временна нетрудоспособност, считано от същия ден. Същия ден – 30.04.2015 г., управителят на ответното дружество е наредил заповедта за уволнение по чл. 71, ал.1 КТ да бъде връчена на ищцата по пощата. Пощенската пратка, съдържаща заповед за уволнение е получена от адресата на 04.05.2015 г. При така установените факти, въззивният съд е приел, че трудовият договор е прекратен на 30.04.2015 г. на основание чл. 325, ал.1 КТ, когато волеизявлението на работодателя е достигнало до ищцата; че връчването на заповедта за уволнение по чл. 71 КТ по пощата не е установено по безсъмнен начин, но независимо от това, дори и при надлежното и връчване, то заповедта не е породила правен ефект поради липса на субективно право да се прекрати едно вече прекратено със заповедта по чл. 325, ал.1 КТ трудово правоотношение. Приел е, че уволнението по чл. 325, ал.1 КТ е извършено незаконно, тъй като не е налице взаимно изразено писмено съгласие – служителката не е отправяла писмено предложение за прекратяване на трудовото и правоотношение на това основание, нито е изразила писменото си съгласие за това в седмодневен срок след получаване на заповедта. Въз основа на така формираните изводи, съдът е отменил уволнението като незаконно извършено, а с оглед обусловения им характер е уважил като основателни и исковете за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от [фирма] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 т.3 ГПК. Поддържа се, че въпросът кога настъпва прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.1 КТ е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 146 от 07.05.2013 г. по гр.д. № 935/2012 г. ІV г.о. ВКС и решение № 400 от 13.05.2010 г. по гр.д. № 1109/2009 г. ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи, че от значение за точното приложение на закона и развитието на правото е въпросът (след уточнението му в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) може ли да породи правен ефект, изразяващ се в прекратяване на трудовото правоотношение заповед за уволнение, която е била изготвена от работодателя без да е връчена на работника, т.е. кога поражда действие волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовия договор.
Ответницата по касационната жалба М. М. А. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросът кога и при какви предпоставки настъпва прекратяването на трудово правоотношение на основание чл. 325, ал.1 КТ е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. с приложените от касатора съдебни актове. Съобразявайки установената практика, въззивният съд е приел, че за да е налице законно прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, страните по трудовото правоотношение следва да са изразили това съгласие изрично в писмена форма; че когато предложението е направено от работодателя със заповед за уволнение по чл. 325, ал.1 КТ, то работникът следва в седмичен срок да приеме писмено това предложение и едва от този момент трудовия договор следва да се счита прекратен; че при липса на две насрещни съвпадащи се волеизявления, прекратяването на трудовия договор на основание чл. 325, ал.1 КТ е незаконно.
Основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 328, ал.1, т.3 ГПК дава повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос може ли да породи правен ефект, изразяващ се в прекратяване на трудовото правоотношение заповед за уволнение, която е била изготвена от работодателя без да е връчена на работника, обуславящ решението по делото по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ. С оглед обусловения им характер от изхода на спора за законност на уволнението, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и в частта му по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 и т. 3 КТ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1682 от 14.03.2017 година по гр.д. № 746/2017 година на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 120 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: