О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
гр. София, 06.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 168 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 250 ГПК.
Образувано е по постъпила молба от [фирма] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 220 от 18.02.2016 г. Молителят твърди, че Върховният касационен съд е пропуснал да се произнесе по допускането на касационната му жалба срещу решение № 424/14.10.2015 г. по в.гр.д. № 433/2015 г. по описа на Хасковския окръжен съд в частта, в която е отменено решение № 212/23.04.2015 г., постановено по гр.д. № 1620/2014 година по описа на Хасковския районен съд, за отхвърляне на иска на Т. И. Г. срещу [фирма] с правно основание чл. 215 КТ за сумата над 3 127,71 лева до 4 500,16 лв., представляваща командировъчни пари за периода 08.01.2013 г. до 18.04.2013 г., като е постановено друго решение за осъждане на дружеството да заплати на Т. И. Г. разликата от 1 372,45 лв., ведно с лихви и разноски.
Т. Г. не взема становище по молбата за допълване и по касационната жалба на дружеството.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на молителя, приема следното:
Молбата за допълване на определението е подадена в срок, поради което е допустима. Съдът действително е пропуснал да се произнесе по допускането на касационната жалба на молителя, поради което следва да допълни определението си по делото в този смисъл.
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Хасковския окръжен съд в обжалваната част е недопустимо, алтернативно неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Според него обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за 26 почивни дни, вместо за дневни пари при командироване. Като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК касаторът сочи два въпроса:
1.Допустимо ли е заплащане на извънреден труд при командировки, осъществявани по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за полагания труд от шофьорите през почивни и празнични дни по време на командировката, или полагането на извънреден труд следва да се счита забранено с Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г.?
2.Ако е допустим извънреден труд, как следва да се извършва заплащането му – по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина или по реда на чл. 262 КТ на база получаваното трудово възнаграждение?
Върховният касационен съд констатира, че Т. И. Г. е предявил иск по чл.215 от КТ за заплащане на дължимите за периода на неговото командироване в чужбина разходи. В хода на делото не е извършено и не е допуснато изменение на основанието на този иск в претенция за заплащане на полагането на извънреден труд за почивните дни. Затова и въззивният съд изрично е посочил, че не разглежда иск за заплащане на извънреден труд, а иск за дневни командировъчни разходи. Следователно въззивният съд се е произнесъл по предявен иск, поради което не може да се допусне касационно обжалване поради недопустимост на решението в обжалваната от дружеството част.
Въпросите на касатора също са формулирани въз основа на погрешното му твърдение, че въззивният съд е присъдил възнаграждение за извънреден труд през почивните дни. Както е посочил въззивният съд, командировъчните разходи не са обвързани от полагане на извънреден труд. Това са средства, които са необходими на работника или служителя за издръжка в чужбина, а не са възнаграждение за положен труд. Необходимостта от допълнителни разходи за издръжка в чужбина съществува и през почивните дни и след като командировката е в полза на работодателя, той следва да понесе тези разноски. Затова няма противоречие между обжалваното решение и разпоредбата на чл.10 от регламент /ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт/ Д.В., бр.102 от 11 април 2006 г./, която забранява на транспортното предприятие да заплаща допълнителни възнаграждения, свързани с пропътуваните разстояния и/или количеството превозени стоки. Дневните пари не са допълнителни възнаграждения, свързани с пропътуваното разстояние и/или количеството стоки. Следователно формулираните от касатора въпроси не са относими към предмета на спора, поради което по тези въпроси касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд също не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 220 от 18.02.2016 г. по настоящото дело както следва:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 424/14.10.2015 г. по в.гр.д. № 433/2015 г. по описа на Хасковския окръжен съд по касационната жалба на [фирма] в частта, с която е отменено решение № 212/23.04.2015 г., постановено по гр.д. № 1620/2014 година по описа на Хасковския районен съд, за отхвърляне на иска на Т. И. Г. срещу [фирма] с правно основание чл. 215 КТ за сумата над 3127,71 лева до 4500,16 лв., представляваща командировъчни пари за периода 08.01.2013 г. до 18.04.2013 г., като е постановено друго решение за осъждане на дружеството да заплати на Т. И. Г. разликата от 1 372,45 лв., ведно с лихви и разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: