ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1133
София, 02.11. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 429 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Л. като процесуален представител на “О.” АД С. срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд от 18.ХІ.2009г. по в.гр.д. № 692/2009г.
Ответниците по касационната жалба П. М. П. и В. Т. П., и двамата от гр.Враца, са заели становище за недопускане на касационно обжалване.
Ответникът И. Ц. Л. от гр.Враца е заел становище за неоснователност на касационната жалба, но не и по допускането на касационно обжалване.
Ответникът А. П. М. от гр.Враца не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение Врачанският ОС е потвърдил решението на В. от 23.VІ.2009г. по гр.д. № 2201/2008г., с което е прогласена нищожността: на пълномощия, дадени с пълномощно рег. № 6540/03.VІІ.2007г., заверено от нотариус Л., с което П. П. упълномощил А. П. М. от негово име и за негова сметка да учреди ипотека в полза на “О.” АД върху подробно описан недвижим имот, находящ се в гр.Враца, ул. “П.. Д. Й.” № 8, за обезпечаване на вземането на банката по договор за кредит, предоставен на А. М., в размер на не повече от 70000лв., както и да издава и авалира по искане на банката запис на заповед при посочени от нея условия и да го представлява навсякъде и винаги, когато това се налага от естеството на задачата, включително и да договаря сам със себе си; на пълномощия по пълномощно рег. № 4177/20.ІV.2007г., заверено от нотариус Л., с което Д. Т. и В. А. са упълномощили А. М. от тяхно име и за тяхна сметка да извършва всякакви правни действия и да ги представлява пред всички лица, организации и учреждения в страната и извършва всякакви правни сделки на управление на собствения им имот, находящ се в гр.Враца, ул. “П.. Д. Й.” № 8, да ги представлява пред “О.” АД и др. банки, като от тяхно име и за тяхна сметка сключва договори за банково кредитиране, като описаният имот служи за обезпечение чрез договорна или законна ипотека; и на ипотечна клауза в договор за ипотека, сключен с нот.акт № 70/2007г., по силата на която Д. Т., В. А. и П. П., действащи чрез пълномощника си А. П., са учредили в полза на “О.” АД договорна ипотека върху посочения имот. Решението е постановено при участието на нотариус И. Л. като трето лице – помагач на ответното дружество.
Въззивният съд е оценил като неоснователни възраженията на “О.” АД:
– за недопустимост на предявения от П. П. иск поради липса на правен интерес, тъй като той не е собственик на ипотекирания имот – прието е, че част от терена на процесния имот е придобит по време на брака на П. с В. Т. в резултат на възмездно придаване на квадратни метри по регулация, при което ищецът е съсобственик на част от имота;
– за недопустимост на исковете, тъй като П. не е могъл да представлява съпругата и тъщата си пред съд – прието е, че в хода на процеса този недостатък на исковата молба е отстранен с упълномощаването от П. от негово име и с преупълномощаването от името на В. и Д. Т. на адвокат Д. Г., както и с нотариално завереното пълномощно от тримата ищци за процесуално представителство на адв.Д. Г. за предявяване на исковете;
– за недопустимост на исковете с оглед разпоредбата на чл.124 ал.5 от ГПК – прието е, че фактическият състав на тази норма няма нищо общо с релевираните в исковата молба обстоятелства, правно основание и петитум.
По съществото на спора въззивният съд е приел за установено въз основа на съдебно-графологична експертиза, че подписите за упълномощител в процесните две пълномощни не са положени от П. П., В. Т. и Д. Т.. С оглед на това те не са изразявали воля и съгласие за упълномощаване на А. П. да ги представлява за сключване на договор за ипотека с “О.” АД, поради което и на основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД пълномощните са нищожни. Нищожен поради това е и договорът за ипотека, тъй като Ал.П. е действал без представителна власт за сключването му.
В изложението на “О.” АД по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че с решението са решени неправилно и необосновано материалноправни процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, както и тъй като решението е в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се, че приетото от въззивния съд като обосновка за допустимостта на предявените от П. искове, че той е придобил съсобственост върху възмездно придадени към личния имот на съпругата му идеални части от имота, е в противоречие с решение № 756/19.ІІІ.1969г. по гр.д. № 283/1969г. на ВС І ГО. Поради това, че разглеждането на недопустим иск води до недопустимост на решението, този въпрос е от значение за точното прилагане на закона. С въззивното решение е потвърдено недопустимо решение на първоинстанционния съд, приемайки, че извън срока за отстраняване на нередовности в исковата молба е възможно да се санира нейн недостатък, подменяйки въпросът за потвърждаването на действия, извършени без представителна власт, с въпроса за отстраняване на нередовности в исковата молба. По този начин въззивният съд постановил неправилно решение относно процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В тази част решението противоречи на константната практика на ВКС, според която неотстраняването в срок на нередовности в исковата молба има за последица единствено връщането й и прекратяване на производството. С решението съдът е потвърдил решение по недопустими искове с оглед разпоредбата на чл.124 ал.5 от ГПК, което е от значение за точното прилагане на закона.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване само по въпроса, уточнен от съда, “придобива ли съпругът – несобственик съсобственост върху възмездно придаден по регулация терен към недвижим имот, лична собственост на другия съпруг”, по който въпрос с представеното решение № 756/19.ІІІ.1969г. по гр.д. № 283/69г. на ВС І ГО се обосновава наличието на противоречива практика.
Останалите релевирани в изложението съображения, изразяващи се в оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, представляват касационни основания по смисъла на чл.281 от ГПК, а те се подлагат на касационна проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането му. Следва да се отбележи в тази връзка, че касационното обжалване е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В разглеждания случай липсва формулиран по този начин правен въпрос във връзка с посочените касационни оплаквания, следователно не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд № 695 от 18.ХІ.2009г. по гр.д. № 692/2009г.
УКАЗВА на “О. Б. Б.” АД С. с адрес за призоваване гр.Враца, ул.”Лукашов” № 2 офис № 303, в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 90лв. държавна такса, като в същия срок представи доказателства за това, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
Делото да се докладва на Председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: