4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1135
гр.София, 14.11.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3958 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и С. И. С. срещу решение № 125 от 12.12.2012 г., постановено по гр. д. № 318 по описа за 2012 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение. [фирма] обжалва решението в частта, с която е отменено решение № 60 от 08.06.2012 г. по гр. д. № 753 по описа за 2011 г. на Бургаския окръжен съд за осъждане на С. И. С. да заплати на дружеството сумата 9 429,48 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25 621,26 лв. за периода от 26.04.2008 г. до 26.04.2011 г. и този иск е отхвърлен. С. С. обжалва решението в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за нейното осъждане да заплати на дружеството сумата 25 621,26 лв., представляваща дължимата продажна цена по договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 24.10.2007 г.
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната от дружеството част е недопустимо, неправилно постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1.Кога възниква задължението на купувача да плати цената по договор за покупко-продажба на определена вещ, ако падежът за плащане на продажната цена не е уговорен между страните? При неизпълнение на задължението за плащане на цената по договора за покупко-продажба, от кой момент купувачът изпада в забава и дължи лихва? Дружеството се позовава на разпоредбата на чл.200, ал.2 от ЗЗД, според която едновременно с предаването на вещта се дължи и плащане на цената. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с Тълкувателно решение № 137 от 17.11.1955 г на ОСГК на ВКС, което гласи : „Купувачът на дадена стока изпада в забава, ако не изплати покупната цена на стоката в деня, когато стоката му е предадена. За изпадане в забава не е нужна специална покана, щом престацията се дължи на определен от закона срок. От деня на получаване на стоката купувачът дължи нейната цена заедно с лихвите”. Касаторът се позовава и на други решения на Върховния съд- № 649 от 13.10.1995 г. по гр. д. № 345/1995 г. на Петчленен състав, №137 от 17.9.1955 г по ч. гр. д. № 126, № 1818 от 27.10.1955 г. по гр. д. № 2860/94 г.
2. Въззивният съд е прекрачил границите на търсената от С. С. защита и се е произнесъл с въпрос, който не е бил сезиран, като по този начин е нарушено диспозитивното начало. Във въззивната жалба не е формулиран конкретен довод по отношение на претенцията за лихва по чл.86 от ЗЗД, а въззивният съд сам е констатирал това. В тази връзка въпросът е може ли въззивният съд да проверява първоинстанционното решение и в необжалваната му част? Може ли да извършва служебно проверка на правилността на първоинстанционното решение при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба? Дружеството счита, че по този въпрос има противоречие на решението на въззивния съд с решения № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г., ІV ГО на ВКС, № 255 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 587/2010 г. на ІV ГО, № 98 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 952/2010 г. на ІV ГО.
Дружеството моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставените въпроси. Оспорва жалбата на противната страна.
Касаторът С. И. С. счита, че решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната от нея част е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следния въпрос:
Когато представителят на продавача заяви в нотариалното производство, че цената е преведена по банков път по сметката на дружеството-продавач, представлява ли това заявление доказателство, че цената е платена? В този случай купувачът не е ли освободен от доказателствената тежест да установи плащането на цената?
Желае да бъде допусната касационна проверка на решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната от нея част. Оспорва жалбата на противната страна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
На 24.10.2007 г. с договор с нотариална заверка на подписите [фирма] е продало на С. С. лек автомобил „Тойота РАВ 4” с рег. [рег.номер на МПС] за сумата от 25 621, 26 лв. В договора страните са заявили, че сумата е преведена по банковата сметка на продавача при сключване на настоящия договор. Купувачът е декларирал, че е получил владението на автомобила въз основа на сключен преди това лизингов договор за същия автомобил. След извършена справка обаче се е установило, че сумата всъщност не е преведена по банкова сметка на дружеството и затова продавачът е завел иск за цената на автомобила и за мораторната лихва върху тази цена, считано от сключване на договора до завеждане на исковата молба. Ответницата С. С. на свой ред е заявила, че още през септември 2007 г. е заплатила цената лично на пълномощника на дружеството П. М. М. в неговия офис в [фирма]- Б.. Получила е разписка за сумата, която се е намирала в автомобила и е изгоряла заедно с него при палеж. По делото липсват доказателства за тези нейни твърдения, а от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че няма плащане на цената на автомобила по банковата сметка на продавача, следователно вземането не може да се счете за погасено съобразно чл.75, ал.3 от ЗЗД. При тази фактическа обстановка Бургаският окръжен съд е уважил исковете на дружеството за заплащане на цената и за непогасените по давност части на мораторна лихва върху главницата за периода от 26.04.2008 г. до 26.04.2011 г. Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в осъдителната част за цената на автомобила, отменил го е в частта, с която ответницата е осъдена да заплати мораторна лихва и е отхвърлил този иск по съображение, че длъжникът е изпаднал в забава относно задължението си за плащане на цената не от момента на сключване на договора, а след покана. С оглед извода на въззивния съд за дължимостта на цената на автомобила поставеният от ответницата въпрос е от значение за изхода на спора. Даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос обаче съответства на процесуалното правило за разпределение на доказателствената тежест и на материалноправната норма на чл.75, ал.3 от ЗЗД. След като продавачът е оспорил плащането на цената по банков път, в тежест на купувача е да проведе пълно доказване на плащането чрез заверяване на сметката на кредитора, независимо от изявленията на страните в договора. Ето защо отговорът на въпроса на ответницата е ясен и не е нужно да бъде допускано касационно обжалване по този въпрос с цел да се постигне точното прилагане на закона.
Повдигнатите от ищеца въпроси са от значение за изхода на делото по отношение на дължимостта на мораторната лихва върху цената на автомобила. По тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната от ищеца съдебна практика. Ето защо по въпросите на касатора-ищец следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК в частта, с която е отменено решение № 60 от 08.06.2012 г. по гр. д. № 753 по описа за 2011 г. на Бургаския окръжен съд за осъждане на С. И. С. да заплати на дружеството сумата 9 429,48 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25 621,26 лв. за периода от 26.04.2008 г. до 26.04.2011 г. и е постановено друго за отхвърляне на този иск.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 от 12.12.2012 г., постановено по гр. д. № 318 по описа за 2012 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 60 от 08.06.2012 г. по гр. д. № 753 по описа за 2011 г. на Бургаския окръжен съд за осъждане на С. И. С. да заплати на [фирма] сумата 9 429,48 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25 621,26 лв. за периода от 26.04.2008 г. до 26.04.2011 г. и е постановено друго за отхвърляне на този иск.
ДАВА едноседмичен срок на [фирма] да внесе по сметка на ВКС на Република България 188,59/сто осемдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи вносния документ. В противен случай касационната жалба на дружеството ще бъде върната, а делото в тази част-прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика-за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 от 12.12.2012 г., постановено по гр. д. № 318 по описа за 2012 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 60 от 08.06.2012 г. по гр. д. № 753 по описа за 2011 г. на Бургаския окръжен съд за осъждане на С. И. С. да заплати на [фирма] сумата 25 621,26 лв., представляваща дължимата продажна цена по договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 24.10.2007 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: