2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1135
гр. София, 29.10.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 308 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Р. и А. Х. Р. срещу решение № 235/26.10.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 318/2011 г. на Старозагорския окръжен съд. С него, при постановена отмяна на решение № 173/28.03.2011 г. по гр. дело № 2812/2010 г. на Казанлъшкия районен съд, са отхвърлени предявени от жалбоподателите срещу С. В. Д., установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи солидарно с М. Д. Д., на касатора-ищец Н. Х. Р. следните суми: сумата 315 E. – внесена от последния на 23.10.2009 г. в полза на [фирма] за погасяване на вноска по договор за кредит № 35809/01.10.2009 г., законната лихва върху тази сума, сумата 11 897.51 E. – за издължаване на главница и лихви по същия кредит, заедно със законната лихва върху общата главница от 12 212 E., както и същите задължения към касатора-ищец А. Х. Р., като в тежест на двамата жалбоподатели са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и подробни съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът С. В. Д., в отговора на касационната жалба поддържа становище, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и съображения за неоснователност на жалбата.
В писменото изложение на жалбоподателите по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване са формулирани следните два материалноправни въпроса: 1) когато със средствата по банков кредит, предоставен на единия съпруг целево – единствено и само за рефинансиране (погасяване) на солидарни задължения на двамата съпрузи по предходни договори за банков кредит и тези солидарни задължения на съпрузите по предходните банкови кредити бъдат изцяло рефинансирани (погасени), какъв е видът на задължението на съпрузите към банката по рефинансиращия банков кредит – остава ли и запазва ли се солидарната отговорност на двамата съпрузи по чл. 25, ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.), респ. по чл. 32, ал. 2 от СК и към рефинансиращата банка, или за дълга по рефинансиращия банков кредит отговаря само съпругът, който е страна по договора за кредит за рефинансиране; и 2) задължението на единия съпруг по договор за банков кредит, който е предоставен и използван единствено за целево рефинансиране на солидарни кредитни задължения и на двамата съпрузи по техни предходни банкови кредити, представлява ли задължение, което е поето и е възникнало, за да обслужи общи нужди на двамата съпрузи по смисъла на чл. 25, ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.), респ. на чл. 32, ал. 2 от СК, и за това задължение на единия съпруг отговарят ли солидарно и двамата съпрузи.
По отношение и на двата правни въпроса се поддържа наличие на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Във връзка с тези по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК се сочи, че с въззивното решение окръжният съд се е произнесъл по двата правни въпроса в противоречие с решение № 351/06.07.2010 г. по гр. дело № 518/2009 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 290 от ГПК), определение № 207/15.02.2011 г. по ч. търг. дело № 970/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК), решение № 189/28.03.2002 г. по гр. дело № 580/2001 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 603/23.10.2002 г. по гр. дело № 8129/2002 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение от 11.01.2008 г. по гр. дело № 353/2007 г. на Софийския окръжен съд, които са представени (в преписи) от касаторите. Излагат се и съображения, че двата материалноправни въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
И двата правни въпроса са включени в предмета на спора по делото, разрешени са от въззивния съд, като са обусловили правните му изводи в обжалваното решение и са от съществено значение за изхода на спора по делото. За да отхвърли предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК установителни искове на жалбоподателите, въззивният съд е приел, че бившата съпруга на ответника – М. Д. е сключила договора за банков кредит № 35809/01.10.2009 г. за рефинансиране (погасяване) на предходни банкови кредити на двамата съпрузи по време на брака им, но и по време на фактическа раздяла с ответника, когато тя е живеела на съпружески начала с ищеца Н. Р., поради което не е възможно това задължение по банковия кредит № 35809/01.10.2009 г. да е поето за задоволяване на нужди на семейството и не е налице солидарност на задължението между бившите съпрузи – в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК, респ. на чл. 25, ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.). Прието е и че двамата ищци, които са обезпечили задължението към банката по договора за банков кредит № 35809/01.10.2009 г. с учредяване на ипотека върху свой съсобствен имот, който са продали и с получената сума е бил погасен дълга към банката, са встъпили в правата на последната спрямо длъжника по кредита М. Д., но не и спрямо бившия й съпруг – поради липсата на солидарност помежду им за този дълг. В тази връзка е прието и че ако М. Д. с получения кредит е погасила задължения на ответника, то това са облигационни отношения между тях, но не и между ответника и ищците.
Предвид така изложените мотиви на въззивния съд към обжалваното решение, формулираните от касаторите материалноправни въпроси представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
На никой от двата правни въпроса обаче не е дадено разрешение, с който и да било от изброените по-горе съдебни актове, посочени и представени от жалбоподателите. Поради това не би могло да е налице и противоречие при разрешаването на тези правни въпроси между тези съдебни актове от една страна и обжалваното въззивно решение от друга страна. С оглед на това не са налице, наведените от касаторите допълнителни основания по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
От друга страна, по двата изведени от жалбоподателите материалноправни въпроса не се установяват и други постановени актове, които да представляват задължителна практика на ВКС – формирана по реда на чл. 290 – чл. 292 от ГПК. Създаването на такава практика би допринесло за точното тълкуване и прилагане от съдилищата на материалния закон – на разпоредбите на чл. 32, ал. 2 от СК и на чл. 25, ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.) във визираните във въпросите случаи. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които тези въпроси са спорни, според точния смисъл на тези разпоредби, респ. би допринесло и за развитието на правото.
С оглед на това, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по двата формулирани от касаторите материалноправни въпроса: 1) когато със средствата по банков кредит, предоставен на единия съпруг целево – единствено и само за рефинансиране (погасяване) на солидарни задължения на двамата съпрузи по предходни договори за банков кредит и тези солидарни задължения на съпрузите по предходните банкови кредити бъдат изцяло рефинансирани (погасени), какъв е видът на задължението на съпрузите към банката по рефинансиращия банков кредит – остава ли и запазва ли се солидарната отговорност на двамата съпрузи по чл. 25, ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.), респ. по чл. 32, ал. 2 от СК и към рефинансиращата банка, или за дълга по рефинансиращия банков кредит отговаря само съпругът, който е страна по договора за кредит за рефинансиране; и 2) задължението на единия съпруг по договор за банков кредит, който е предоставен и използван единствено за целево рефинансиране на солидарни кредитни задължения и на двамата съпрузи по техни предходни банкови кредити, представлява ли задължение, което е поето и е възникнало, за да обслужи общи нужди на двамата съпрузи по смисъла на чл. 25, ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.), респ. на чл. 32, ал. 2 от СК, и за това задължение на единия съпруг отговарят ли солидарно и двамата съпрузи.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателите следва да бъдат дадени указания за внасяне от всеки един от тях по сметка на ВКС на дължимите държавни такси в размер от по 127.83 лв. (общо 255.66 лв.) и за представяне по делото на вносните документи за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 235/26.10.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 318/2011 г. на Старозагорския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите Н. Х. Р. и А. Х. Р. в едноседмичен срок от връчване на съобщението всеки от тях да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер от по 127.83 лв. (общо 255.66 лв.); в противен случай касационната им жалба ще бъде върната;
След представянето на горните документи, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.