О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1138
София, 24.10.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври……………………..
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 410/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Г. [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат М. О. от АК-Стара З., срещу решение № 322 от 16.012.2010 година по гр.д. N 507/2010 година на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 867от 15.09.2010 г. по гр.д. № 2489/2010 г. на Старозагорския районен съд. С него е уважен иск на Д. М. М. от [населено място] срещу касатора за признаване незаконност на уволнение и отмяна на заповед № 103 от 5.03.2010 г. на прокуриста на предприятието, с която то е извършено на основание чл.190, ал.1, т.1 и 7 КТ и чл.6 от Правилника за вътрешния трудов ред – иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Ответникът Д. М. М. от [населено място] с писмен отговор, изготвен от пълномощника му адв. К. Н. от АК-Стара З., оспорва основателността на касационната жалба.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора се поддържа, че са налице касационните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че първото основание се прилага тогава, когато решението противоречи на практика на състави на ВКС, а второто – при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. Съдържанието на касационното изложение дава повод да се приеме, че касаторът се позовава на противоречива практика на съдилищата по въпросите необходимо ли е лично връчване на заповедта за уволнение в случаите, когато тя е изпратена по пощата, както и дали датата на узнаване от работника на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” може да се счита за начало на срока по чл.194, ал.1 КТ. Формулирани са и процесуалноправни въпроси, свързани с разделянето на делото, но те са без значение за правилното му решаване и поради това ще останат извън предмета на разглеждане.
Касационният състав намира, че има основание за допускане на обжалването по формулираните по-горе материалноправни въпроси, разгледани в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на който текст се позовава касаторът. Това се налага, тъй като той се позовава и прилага определения на ВКС, във връзка с едно от които вече има постановено решение по чл.290 ГПК – гр.д. № 507/2009г. на III г.о. и които имат пряко отношение към поставените за разглеждане въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 322 от 16.012.2010 година по гр.д. N 507/2010 година на Старозагорския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Г. [фирма], [населено място], в 7-мо дневен срок от съобщението да внесе държавна такса от 80 лева, след което делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.