О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 13.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3986/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Целодневна детска градина „Р“, [населено място], [улица], общ. С., обл. Р. против решение № 71 от 20. 06. 2016 г. по гр. д. № 148/2016 г. на ОС – Разград, с което е потвърдено решение № 140 от 26. 04. 2016 г. по гр. д. № 52/2016 г. на РС – Исперих, с което са уважени предявените от В. Х. Чауш против ЦДГ „Радост“, [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. Иска се отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба В. Х. Чауш не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С въззивното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение, с което са уважени предявените от В. Чауш против ЦДГ „Радост“, [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, излагайки собствени мотиви и препращайки към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК, че ищцата била уволнена от заеманата длъжност „касиер-домакин и помощник-възпитател“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, заради липса на необходимото образование /средно специално икономическо или висше икономическо/ и квалификация /компютърна грамотност/ за изпълняваната работа. Прието е, че право на работодателя е да променя изискванията за заемане на определена длъжност, че преценката му е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, освен ако тази промяна не нарушава императивна правна норма, не установява дискриминационен подход и не представлява злоупотреба с право. Прието е, че в случая новите изисквания за образование и квалификация са въведени след възникване на трудовото правоотношение с ищцата, свързани са с изпълнение на трудовите функции като касиер-домакин и не е оборена презумпцията на чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестност на работодателя при осъществяване на правомощията му. Прието е, че между страните е възникнало и съществувало едно единствено трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала една длъжност – „касиер-домакин и помощник-възпитател“ и, след като са изменени изискванията, касаещи изпълнението на трудовите функции като касиер-домакин, но не и изискванията, касаещи изпълнението на трудовите функции като помощник-възпитател, то не би могло да се приеме, че са променени изискванията за образование и квалификация за длъжността „касиер-домакин и помощник-възпитател“и не е било налице предвиденото в чл. 344, ал. 1, т. 6 КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което уволнението на ищцата е незаконно, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, точки 2 и 3 КТ – основателни.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран материалноправен въпрос, който, конкретизиран от настоящия състав, засяга следните проблеми: налице ли е промяна в изискванията за образование и/или професионална квалификация по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ в хипотезите, при които за една комплексна длъжност, включваща трудови функции на две или повече различни длъжности, се променят изискванията за образование и/или професионална квалификация, но тези изисквания касаят изпълнение само на част от трудовите функции, включени в комплексната длъжност; дали в тази хипотеза е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение; възможно ли е трудовото правоотношение да се прекрати само за частта от длъжността, включваща трудовите функции, за изпълнението на които са въведени новите изисквания за образование и/или професионална квалификация.
Въпросите са обусловили решаващите изводи на състава на въззивния съд и са от значение за изхода на конкретното делото. Налице е твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като няма формирана съдебна практика по проблемите, които поставените въпроси засягат и разглеждането им ще допринесе за точното прилагане на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 71 от 20. 06. 2016 г. по гр. д. № 148/2016 г. на ОС – Разград.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя Целодневна детска градина „Радост“, [населено място], [улица], общ. С., обл. Р. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 39 лв. и представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: