О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 26.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 888/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. , представлявана по закон от М. на регионалното развитие и благоустройство и по пълномощие от Областния управител на Област Русе, срещу решение № 263 от 02.07.2009 г., постановено по гр. д. № 538/2009 г. на Русенски окръжен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 58 от 28.04.2009 г. по гр. д. № 4386/2008 г. на Русенски районен съд в частта, с която е осъдена А. В. П. в качеството на едноличен търговец „А” да заплати на Д. сумата 4 188.68 лв., от която 3 852 лв. разлика в наемна цена за периода 01.10.2006 г. – 31.12.2006 г., ведно със законната лихва от 15.09.2007 г. до окончателното плащане, и 336.68 лв. – мораторна лихва за периода 29.01.2007 г. – 15.09.2007 г., и е отхвърлен изцяло искът за сумата 4 188.68 лв.; потвърдено е решението в частта, с която по реда на чл.104 от ГПК /отм./ е осъдена Д. да заплати на Е. „А” сумата 1 440 лв., ведно със законната лихва от 05.01.2009 г. до окончателното плащане, и са присъдени разноски в полза на Е. „А” в размер на 1 200 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.9 и чл.20а от ЗЗД, и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което прави искане за неговата отмяна.
В представено с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на спора материалноправни въпроси в противоречие с трайно установената практика на Върховния касационен съд по приложение на разпоредбата на чл.20а от ЗЗД с примерно позоваване на решение № 1* от 06.11.2001 г. по гр. д. № 395/2001 г. на ВКС, V г. о., решение № 578 от 13.11.2008 г. по т. д. № 338/2008 г. на ВКС, І т. о., решение № 253 от 01.04.2004 г. по т. д. № 884/2003 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 267 от 21.02.2000 г. по гр. д. № 1349/1999 г. на ВКС, V г. о. Поставените въпроси са относими към частта от въззивното решение, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за неплатен наем. По отношение на останалата част от решението не е обосновано основание за допускане на касационно обжалване от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК.
Ответникът по касация А. В. П. в качеството на едноличен търговец „А” изразява становище, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното решение поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК. По същество поддържа, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Подробни съображения в подкрепа на заявеното становище са изложени в писмен отговор от 05.10.2009 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. За да бъде допуснато обжалване, решението трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1, от ГПК/, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допускано по отношение на частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на Русенски районен съд по гр. д. № 4386/2008 г. за осъждане на Д. по реда на чл.104 от ГПК /отм./ да заплати на Е. „А” сумата 1 440 лв., ведно със законни лихви. Касаторът не е формулирал конкретен значим за спора по насрещния иск материалноправен или процесуалноправен въпрос, по повод на който са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК, което съставлява пречка за допускане на обжалването.
С останалата част на въззивното решение е отхвърлен предявеният от Д. против Е. „А” иск за сумата 4 188.68 лв., включваща 3 852 лв. – неплатена разлика в наемна цена по договор № 19/27.05.2002 г. за наем на недвижим имот и анекс № 3/04.01.2007 г. за периода 01.10.2006 г. – 31.12.2006 г., и 336.68 лв. – лихва за забава за периода 29.01.2007 г. – 13.09.2007 г. Отхвърлянето на исковата претенция е аргументирано със съображения, че претенцията произтича от анекс № 3/04.01.2007 г. към договора за наем, предвиждащ увеличение на уговорената в договора месечна наемна цена от 600 лв. на 1 884 лв., считано от 01.10.2006 г., но независимо от постигнатото съгласие относно началния момент на увеличението, анексът има действие за в бъдеще и не рефлектира върху съдържанието на задължението на наемателя по чл.232, ал.2 от ЗЗД за исковия период 01.10.2006 г. – 31.12.2006 г., за който наемната цена е била вече платена. Като допълнителен аргумент за неприложимост на анекса към правата и задълженията на наемодателя и наемателя е посочено противоречието му с клаузата на чл.3 от договора за наем, допускаща изменение на наема само съобразно инфлационния индекс, обявен от НСИ.
Преценявайки мотивите към атакуваното решение, настоящият състав приема, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението в посочената част.
Поставените от касатора материалноправни въпроси – за правното значение на анекса от 04.01.2007 г., с който е постигнато съгласие за изменение на уговорената в договора за наем наемна цена за минал период, за обвързващата сила на анекса и за правоизменящия му ефект спрямо съдържанието на наемното правоотношение, са значими за изхода на делото. Произнасянето на въззивния съд в тази насока е обусловило отхвърлянето на предявения първоначален иск, с което е изпълнено същественото условие на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Осъществена е и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК /неправилно цитирана като т.1/, тъй като даденото от съда разрешение на значимите за спора въпроси е в противоречие с трайно установената практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.20а от ЗЗД. В цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК съдебни решения, както и в множество други решения, служебно известни на настоящия състав /напр. решение № 906/15.11.2007 г. по т. д. № 519/2007 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; решение № 985/27.12.2004 г. по т. д. № 97/2004 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; решение от 30.04.2008 г. по т. д. № 59/2008 г. на ВКС, І т. о. и др./, Върховният касационен съд последователно се е придържал към становището, че сключените от страните договори и тяхното изменение по реда на чл.20а, ал.2 от ЗЗД обвързват договарящите със силата на закон. Обжалваното решение е постановено в отклонение от това становище, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 263 от 02.07.2009 г., постановено по гр. д. № 538/2009 г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 58/28.04.2009 г. по гр. д. № 4386/2009 г. на Русенски районен съд е отхвърлен предявеният от Д. , представлявана от М. на регионалното развитие и благоустройство, против А. В. П. в качеството на едноличен търговец „А” иск за заплащане на сумата 4 186.68 лв. и са присъдени разноски в полза на едноличния търговец в размер на сумата 1 200 лв.
УКАЗВА на касатора – Д. , представлявана от М. на регионалното развитие и благоустройство, ч. представителя по пълномощие Областен управител на Област Русе, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 83.73 лв. /осемдесет и три лв. и седемдесет и три ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 263 от 02.07.2009 г., постановено по гр. д. № 538/2009 г. на Русенски окръжен съд, в останалата част. частта, с която е потвърдено решение № 58/28.04.2009 г. по гр. д. № 4386/200
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :