О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1140
София, 02.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 876 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. П. И. и И. Е. Х., чрез пълномощниците им адвокат К. Ч. и адвокат Б. Д., против решение от 15.03.2010 г., постановено по гр.д. № 1125 по описа за 2009 г. на С. градски съд, ІV-а въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 25.06.2008 г. по гр.д. № 5973/2006 г. на С. районен съд, 65-ти състав за допускане на съдебна делба на апартамент в[населено място], [улица]-партер, заедно с мазе и таван и 3/25 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото между съделителите и при права в съсобствеността: М. Б. И.-П. – 5/32 ид.ч., Р. Б. И.-С. – 5/32 ид.ч., Х. П. И. – 18/32 ид.ч. и Х. П. И. и И. Е. Х. – 4/32 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност.
Ответниците по касационната жалба М. Б. И.-П. и Р. Б. И.-С. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Не е спорно по делото, че след смъртта на П. Й. И. и с влязла в сила на 13.05.1987 г. съдебна спогодба за делба имотът е поставен в дял на Х. И. и М. И., срещу парично уравнение на дела на Ц. И., М. И. и Р. И.. Спорът е притежавала ли е М. И. права в собствеността към момента на смъртта си през 2002 г., като ответниците по иска и сегашни касатори са твърдели, че са извършена доброволна делба от 9.09.2002 г. Въззивният съд е установил, че с пълномощно с нотариална заверка на подписа, рег. № 6901/9.09.2002 г. М. И. е упълномощила Л. И. Т. да сключи[населено място] договор за делба на процесния недвижим имот, който да остане в негова собственост срещу грижите, които е полагал, полага и ще полага за нея докато е жива и й осигурява нормален и спокоен живот, като е отбелязано, че удостоверяването е извършено извън кантората на нотариуса. Прието е, че нотариалното удостоверяване на подписа върху пълномощното е нищожно на основание чл.472 вр.чл.476, б.”а” ГПК /отм./, тъй като не е посочено населеното място и точния адрес, където е извършено нотариалното действие, които са задължителен реквизит при изключението в чл.469, ал.3 ГПК /отм./ с оглед преценката дали нотариалното действие е извършено в съдебния район на нотариуса. Прието е с оглед извършеното оспорване, че не е доказана автентичността на подписа в пълномощното и съответно упълномощаването е нищожно на основание чл.44 вр. чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. Допълнително са изложени съображения за нищожност на договора за доброволна делба, тъй като не е уговорено парично уравнение, а е налице алеаторана уговорка, която за да произведе транслативно действие следва да се сключи във форма на нотариален акт съгласно чл.18 ЗЗД.
Касаторите се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса нищожно ли е нотариално удостоверяване на подписа на лице извън канцеларията на нотариуса, при което не е посочено мястото и часа на извършване на нотариалното действие и съответно мястото и часа на наториалното действие задължителни реквизити на нотариалното удостоверяване на подписа върху частен документ ли са, липсва пряко законодателно разрешение и задължителна съдебна практика, поради което е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По въпроса нищожен ли е договорът за доброволна делба, при който насрещната престация е алеаторна уговорка е налице противоречива съдебна практика – с решение № 577 от 5.06.2001 г. по гр.д. № 21/2001 г., ІІ г.о. /останалите приложени съдебни решения са неотносими/ се приема, че с договор за делба един от съделителите може да поеме задължението да издържа и гледа друг съделител, което противоречи на извода на въззивния съд в атакуваното решение, а следователно налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.03.2010 г., постановено по гр.д. № 1125 по описа за 2009 г. на С. градски съд, ІV-а въззивен състав.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: