О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1142
София, 21.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3441 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 112 от 12.03.2015 година по гр.д. № 15/2015 година на Смоленски окръжен съд е потвърдено решение № 558 от 20.11.2014 г. по гр.д. № 112/2014 г. на Смоленски районен съд, с което са отхвърлени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Районна всестранна кооперация „О.”, [населено място] против Д. П. Ц. и Ю. З. С., двете от [населено място] за сумата 25588,60 лева, съставляващи обезщетение за липси на стоково-материални ценности. В решението е прието за установено, че ответниците са дългогодишни служители при ищцовата кооперация, работили в различни нейни магазини, а от 2007 г. като продавачки в магазин за хранителни стоки „Е.”. Трудовите договори и на двете служителки са били прекратени по взаимно съгласие с работодателя на 15.06.2012 г. Изпълняваната длъжност е била отчетническа по смисъла на чл. 207, ал.1 КТ – длъжност, свързана с движение, разходване и отчитане на пари и материални ценности, изпълнявана на бригадна отговорност. При извършена през месец март 2010 г. инвентаризация на магазина от комисия, определена със заповед на представляващия работодателя, е била констатирана липса в размер на 387,60 лева. Предходна инвентаризация е била извършена през 2009 г. , а следваща през 2012 г. – в изпълнение на заповед на председателя на Кооперация, на 27.03.2012 г. определена от него комисия е започнала проверка на стоково-материалните ценности в магазина, която проверка е завършила на 04.05.2012 г. със съставяне на инвентаризационен опис и сравнителна ведомост, подписани от ответниците без забележки. Констатирано е било, че по счетоводни данни в магазина са постъпили стоки за 37971,18 лева, от които са намерени в наличност стоки за 7013,35 лева и след приспадане на естествените загуби в размер на 953,88 лева е била установена липса от 30003,95 лева. Констатираната липсае била обяснения от ответниците с „несъбрани лични вересии”, които ще възстановят до 20.05.2015 г. С писмено заявление до работодателя от 19.06.2012 г. ответниците са декларирали, че ще изплатят цялото задължение до 05.08.2012 г. На 28.03.2013 г. ответницата Д. Ц. е внесла с приходен касов ордер в погашение на задължението сумата 4500 лева, а след отчитане на продажби, извършени на 31.12.2012 г. и 30.11.2012 г., размерът на липсата е възлизал на 25503,95 лева. При така установените факти е формиран извод за неоснователност на предявените искове. Прието е, че по делото не е установено, че липсите са резултат от действия на ответниците; че работодателят не е осигурил нормални условия на работа в търговския обект за изпълнение на отчетническите функции на ответниците – не е извършвал инвентаризация за всяка календарна година; не е била извършена инвентаризация и след напускането на 01.04.2011 г. на продавачката Р. А.; констатираната липса при инвентаризацията от 2012 г. не е била осчетоводена по сметка „вземания по липси и начети”, а едва впоследствие по сметка „съдебни вземания”, а поради пропуските на ищеца при водене на счетоводството не могат да се направят категорични изводи кога и по време на работа на кои материалноотговорни лица е възникнала липсата, както и точния и размер. Предявените искове за обезщетения за вреди от липси на стоково-материални ценности и лихви за забава са отхвърлени като неоснователни.
Касационната жалба против решението на Смоленски окръжен съд е постъпила от Районна всестранна кооперация „О.”, [населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение; следва ли съдът да зачита преклудирани възражения на ответника; съставлява ли неизвършването на инвентаризация пречка за установяване на липси и ангажиране отговорността на материалноотговорното лице и съставлява ли основание за освобождаване от отговорност за вреди от липси на материалноотговорно лице обстоятелството, че в отчетния период в обекта е работило и друго, солидарно отговорно лице, което не е ответник по иска. Приложени са решение № 98 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 952/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 260 от 30.10.2013 г. по гр.д. № 1268/2012 г. на ІV г.о. ВКС, решение № 389 от 18.10.2011` г. по гр.д. № 1672/2010 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 19 от 30.05.2011 г. по гр.д. № 262/2010 г. на ІІ г.о. ВКС; решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на І г.о. ВКС и решение № 317 от 15.11.2011 г. по гр.д. № 1803/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК по приложението на въпроси за въззивното производство и отчетническата отговнорност на материалноотговорните лица.
Ответницата Д. П.Ц. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба Ю. З. С. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че всички повдигнати от касатора процесуалноправни и материалноправни въпроси по приложението на чл. 133 ГПК, чл. 169 ГПК; чл. 207, ал.1, т.2 КТ и чл. 208, т.2 КТ дават основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, воден от което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 112 от 12.03.2015 година по гр.д. № 15/2015 година на Смоленски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Районна всестранна кооперация „О.”, [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 603,14 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: