О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1142
С. 30.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4981 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Х. З. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 127 от 15. 07. 2015г. по в.гр.д. № 214 по описа за 2015г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 223 от 7. 04. 2015г. по гр.д. № 3064/2014г. на Ямболски районен съд като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на Х. З. И. против Х. С. С. с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот поради недаване на издръжка и са присъдени разноски.
За да постанови акта си въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала наличие на трайна нужда от издръжка към момента на отправяне на искането към надарената, както и отказ на последната да дава такава. Съдът е счел, че липсват данни за здравословното състояние на ищцата, нейната пенсия, размера на нейните месечни неотложни разходи за водене на нормален живот и наличието на друго имущество /имоти, влогове и др./, от които би могла да реализира доходи и да се издържа. Приел е за недоказано и че ответницата е във възможност да дава поисканата издръжка.
При тези мотиви на съда, касаторът желае да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: при преценката на нуждата от издръжка следва ли съдът да отчете безспорно установеното обстоятелство, че единственият доход на дарителката е значително по – нисък от определения от държавата размер на линията на бедност /който за 2015г. е 286лв., а за 2016г. на 300лв./, като счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в постановено по чл.290 ГПК решение № 432 от 22.01.2014г. по гр.д.№ 332/2013г. на ІV г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., чието реално извършване установява с представен договор за правна защита и съдействие от 31. 08. 2015г., където е посочено, че са платени в брой.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Не се спори, че през 2013г. между страните е водено за същия имот, между същите страни, но за друг период идентично производство с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД, където е установено, че дарителката /която понастоящем е 90 години/ е с пенсия 208лв., живее постоянно в Дом за стари хора в [населено място], за което заплаща ежемесечна такса в размер на 146лв., ежемесечно има разходи за лекарства на стойност от 80 лв., отделно има 10 лв. разходи за транспорт и 10 лв. такса за мобилен телефон. По приключилото с влязлото в сила решение производство, със съдебна експертиза е установено, че ищцата има нужда от ежемесечна допълнителна издръжка в размер на 90 лв. Независимо от това предявеният иск е бил отхвърлен като неоснователен поради липсата на трайна нужда от издръжка, който извод съдът е мотивирал със събрани по делото доказателства, съгласно които дарителката е получила еднократно от продажба на собствен имот сумата от 1 665лв., която можела да задоволи нуждите й за период от 18.5 месеца и имала спестени пари в размер на 500лв., които държал бащата на ответницата.
Така установените факти не са били оспорени от ответната страна.
При тези данни касационно обжалване следва да се допусне по поставения от касатора въпрос, който освен, че съставлява годно общо основание за допустимост, доколкото е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, още е и разрешен в противоречие с посочената от касатора задължителна практика на ВКС по решение № 432 от 22.01.2014г. по гр.д.№ 332/2013г. на ІV г.о. Съгласно същото – при преценката си дали дарителят се нуждае от издръжка поради трайното му изпадане в нужда, съдът е длъжен да вземе пред вид всички обстоятелства, включително и дали доходите му са по – ниски от определения в държавата размер на линията на бедност. В случая това не е направено от въззивния съд, защото не са съобразени възрастта и възможностите на ищцата, обстоятелствата, установени с влязлото в сила решение между същите страни, както и определения от правителството размер на линията на бедност.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 127 от 15. 07. 2015г. по в.гр.д. № 214 по описа за 2015г. на Ямболски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Х. З. И. от [населено място] със съдебен адрес : [улица] кантора 501, че следва в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата от 26лв./двадесет и шест лева/, държавна такса за разглеждане на спора по същество и да представи вносната бележка в канцеларията в противен случай производството ще бъде прекратено.
С. внасяне на дължимата такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.