О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1144
гр. София , 21.10.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание тринадесети октомври , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1035/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
М. С. С. е подал касационна жалба срещу решение № 273 от 9.03.2009 г. по гр.д. № 522 от 2008 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение , както в частта, с която е отменено първостепенното решение № 153 от 14.01.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Варненския районен съд, 21 състав, така и в частта, с която се оставя в сила и се отхвърля изцяло предявеният иск по чл.109 ЗС от касатора срещу Д. М. К. за отстраняването на повреди в жилището на С. , а също така и в общите части на двуетажната жилищна сградата. В касационната жалба се позовава на неправилност на решението като подържа нарушение на всички основания , посочени в чл.281, т.3 ГПК.
Към касационната жалба е представено изложение, в което касатора счита че е допустима касационната проверка на решението по реда на чл.280, ал.1 ГПК , подържайки наличието и на трите хипотези на текста. В изложението сочи че въззивният съд в противоречие с константната практика на ВКС и ВС и при наличието на противоречива практика на съдилищата се е произнесъл по съществени материално правни и процесуални въпроси относно характера на иска по чл.109 ЗС , чрез който се предоставя защита на правото на собственост което се ограничава, смущава и което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта. Счита, че допускането до касационна проверка на решението ще допринесе за развитие на правото и точното прилагане на закона. Сочи се Тълкувателно решение № 31 от 6.02.1985 г. по гр.д. № 10 от 1984 г. ОСГК, решение по грд. № 405 от 2004 г. на Смолянския окръжен съд и решение № 848 от 4.07.2006 г. по гр.д. № 460 от 2005 г.на ВКС, Четвърто “б” отделение и др.
Ответника Д. М. К. е подал отговор , в който излага съображения относно недопускането на касационна проверка на решението защото навежданите обстоятелства в изложението касая необоснованост на решението, а не обуславят наличието на трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК. Допълнително излага съображения и относно неоснователността на жалбата по същество .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че съдебният акт , атакуван с касационната жалба на М. С. С. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА решението само в частта, с която се променя облика на фасадата на сградата и се засягат общи части на сградата , тъй като в тази част е налице условието на чл.280, ал.1, ал.1 ГПК.
В останалата част и на останалите основания не следва да се допусне касационна проверка на решението.
Варненския окръжен съд е отхвърлил осъдителния иск предявен от М. С. С. срещу Д. М. К. по чл.109 ЗС като е счел, че същия е неоснователен защото не е било установено , че ответника , осъществявайки ремонти в първия и втория етаж на двуетажната жилищна сграда , която се намира на крайбрежния булевард в гр. В., е попречил на ищеца да упражни правото си на гола собственост върху втория етаж , както и защото ответника не е предизвикал в имота състояние различно от съществуващото .
М. С. С. е собственик на втория етаж на двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр. В., бул. П. № 117/ н.а. № 51, т.64, н.д. № 1* от 1997 г. / върху който е учредено право на ползване за родителите му . Ответника Д. М. К. е станал собственик на първия етаж от същата жилищна сграда по реда на чл.717, ал.4 от Търговския закон по гр.д. № 790 от 1996 г.на Варненския окръжен съд, Търговско отделение. В етажната собственост съществува и трето жилище, ситуирано на първия етаж , което е собственост на трето лице. Ответника след придобиването на жилището е осъществил основен ремонт на първия етаж и основен ремонт на В и К и Ел. инсталацията, което е наложило премахването на подовата настилка в кухнята на втория етаж и част от тротоарните плочи в двора. Съществуващите течове в помещенията под терасите са предизвикали ремонт на подовите им покрития, които са били премахнати като са отстранени мозаечните, “венециански” плочи и пода е покрит с циментова замазка. Ищеца намира, че в процеса на този ремонт е увредено значително неговото жилище, отнети са общи части на сградата и присъединени към помещения, собственост на ответника , изградени са нови помещения, които променят фасадата и типологизацията на сградата като архитектурен и исторически паметник на културата. Претенцията е за възстановяване на първоначалното състояние, включително и с премахването на железните парапети, поставени вместо бетонните балюстри , които имат архитектурно, историческо и естетическо значение. Заявил е искане за постановяване на решение, с което да се преустанови ползването и подържането на помещение от 12 кв.м. , обособено под свободното дворно пространство под малката югозападна тераса и двете стълбищни площадки като го и премахне; да покрие пода на кухнята с теракотени плочи и постави перваз също от теракотени плочи; да покрие пода на голямата тераса с теракотени плочи и постави парапет; да премахне железните парапети от двете тераси и възстанови парапетите с декоративни балюстри ; да възстанови тротоарната настилка в югозападната част на двора ; да постави нова врата със съответните размери.
Въззивният съд е отхвърлил предявеният негаторен иск , приемайки ,че осъществените действия от страна на ответника не ограничават правото на собственост на собственика на втория етаж, не пречат да реализира правомощията си по упражнението на това абсолютно вещно право.
ВКС намира ,че решението следва да се допусне до касационно обжалване в тази част, с която се приема ,че промяната на фасадата на сградата без разрешение от Националния институт за паметниците на културата, изразяваща се в подмяна на циментовите парапети на терасите , изпълнени от декоративни балюстри, с метален парапет, изграждането на площадка към трансформираният прозорец на първия етаж на североизточната част на фасадата във врата, изграждането на втора стълбищна площадка на северозападната част на фасадата, ведно с изграждането на антре към него. Посочените преустройства включват площ от общите части и се отразяват на външния вид на сградата, която е регистрирана като паметник на културата.
В отклонение от трайната практика на ВКС , въззивният съд е намерил, че с включването на общи части , промяната на типологизацията на сградата и с премахването на нейните характеристики на паметник на културата, ответника не е ограничил по неоснователен начин правото на собственост на етажен собственик в нея, какъвто е касатора. Касатора обосновава основания за допускане на касационна проверка в хипотезите на чл.280 , ал.1, т.1 ГПК в тази част на решението.
Липсват обаче основания за допускане на касационна проверка на решението в останалата част, която засяга отхвърлената претенция за покриване с керамични плочи на кухнята, двете тераси в сградата и поставянето на тротоарните плочи в двора , тъй като решението в тази част съответства на постоянната съдебна практика, липсва противоречи практика на съдилищата в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, както не е налице и третата хипотеза на посоченият текст. Липсват основания за допускане на касационна проверка на решението в хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК .
Касатора следва да внесе държавна такса в размер на 50 лв., определена по Тарифата за таксите, внасяни в съдилищата по реда на Гражданско процесуалния кодекс.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение № 273 от 9.03.2009 г. по гр.д. № 522 от 2008 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по касационната жалба на М. С. С. в частта, с която е отхвърлен иска по чл.109 ЗС относно действията по включване на общи части и промяната на фасадата на сградата без разрешение от Националния институт за паметниците на културата, изразяваща се в подмяна на циментовите парапети на терасите , изпълнени от декоративни балюстри, с метален парапет, изграждане на площадка към трансформираният прозореца на първия етаж на североизточната част на фасадата във врата, изграждането на втора стълбищна площадка на северозападната част на фасадата, ведно с изграждането на антре към него.
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решението по касационната жалба на М. С. С. в останалата част на решението и на останалите основания на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
УКАЗВА на М. С. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 50 лева по сметка на Върховния касационен съд след което делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: