О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1145
София, 18.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври…………….
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..………………………………………………….. в присъствието на прокурора ……………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 3413/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], София, чрез процесуалния си представител адв. А. Б. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение от 26.02.2012 година по гр.д. N 30/2013 година на Кюстендилския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 616 от 23.11.2012 г. по гр.д. № 1553/2012 г. на Дупнишкия районен съд по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. Г. Г. от Д., служителят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „крупие” и е присъдено обезщетение за оставането му без работа в размер на 3 150 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото. В жалба и допълнителна касационна са изложени съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът А. Г. Г. от Д., чрез пълномощника си адв. Е. Й., оспорва жалбата с писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване, поддържано от касатора на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради следното:
Материалноправните въпроси, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и послужили като основание за касационно обжалване, имат непосредствено значение за изхода на делото. Те се отнасят до приложението на императивната разпоредба на чл.193 КТ и са формулирани така:
1. Задължителна ли е писмената форма при искане и получаване на обясненията от работника/служителя при провеждане на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ?
2. Само работодателят в лицето на управителя ли може да събира обяснения от работника/служителя или може да делегира правата си на друго лице и как следва да стане това?
3. Може ли прекият ръководител да изиска обясненията по чл.193, ал.1 КТ от работника/служителя?
Отговорът на първия въпрос се съдържа в самия закон, поради което по него не е необходимо да се допуска касационно разглеждане. Останалите въпроси са от съществено значение за изхода на делото, тъй като са обусловили постановения резултат. По тях има задължителна, трайна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд /р. № 322 по гр.д. № 301/2009 г. на ІІІ г.о., р. № 499 по гр.д. № 1687/2009 г. на ІІІ г.о., № 459/14.04.06г. на ВКС, III г.о. и др./, която се отклонява от приетото във въззивното решение. Това налага да се допусне касационно обжалване и спорът да се разгледа по съществото му.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № от 26.02.2012 година по гр.д. N 30/2013 година на Кюстендилския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в 7-мо дневен срок да внесе държавна такса от 120 лева. При неизпълнение на указанието жалбата подлежи на връщане, а при изпълнение делото ще бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните по реда на чл.289 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.