1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1148/10
Гр. С., 21.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
Василка Илиева
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Теодора Нинова
гражданско дело № 545/2010 г
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на В.я окръжен съд, постановено под № 1683 на 18.12.2009 г. по в.гр.д.№ 2110/2009 г. и решение, с което е
Потвърдено решение № 2 от 17.03.2009 г. на В. районен съд по гр.д.№ 1945/2004 г. на V. с-в, в частта в която е
1.Поставен в дял и изключителна собственост на Р. Т. Р. с ЕГН xxxxxxxxxx, следния недвижим имот: апартамент № 4, находящ се в жилищна сграда в гр.В., ул.”Х.Д.” № 7, т.2 попадащ в кв.519 в 13-ти подрайон на гр.В., състоящ се от две спални, хол, кухня, коридор, баня, предверие с клозет и два балкона, с обща застроена площ от 84.33 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 2, с площ от 7.92 кв.м. и 5.334% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, на стойност 138 000 лв., на основание чл.288 ал. 2 от ГПК /отм./.
2/ поставен в дял и изключителна собственост на М. С. Р. с ЕГН xxxxxxxxxx едноетажна постройка със застроена и реална жилищна площ 55.62 кв.м., а на избеното помещение-19.53 кв.м. изградена в дворно място в местността „К.” в землището на гр.В., представляващо имот с пл.№ 685 по КП на кк”Ч.”, състояща се от – на първо ниво – от дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалет, вътрешно стълбище и на второ ниво-спалня и тоалет, на стойност 48000 лв., на основание чл. 288 ал. 2 предл.последно от ГПК /отм./.
3/ осъждане Р. Т. Р. с ЕГН xxxxxxxxxx, гр.В., ул.”Х.Д.” № 7, ет.2 ап.4 да заплати на М. С. Р. с ЕГН xxxxxxxxxx, сумата 21256.40 лв. представляваща сума за уравнение на дяловете на съделителите за недвижимите имоти.
4/ поставяне в дял и изключителна собственост на Р. Т. Р. с ЕГН xxxxxxxxxx лек автомобил марка „ПЕЖО”, модел 309 с ДР № В 7165 АТ с рама № УР310АВ 12028894 19, син на цвят, на стойност 1500 лв. и мотопед марка „СУЗУКИ”, модел 50 с рама № РА1 1А248901, син на цвят, на стойност 600 лв. на основание чл.292 от ГПК /отм./.
Отменено е решение № 2 от 17.03.2009 г. на В. районен съд постановено по гр.д.№ 1945/2004 г. по описа на ВРС, Х. с-в в частта в която ВРС е постановил:
Осъждане на Р. Т. Р. с ЕГН xxxxxxxxxx, гр.В., ул.”Х. Д.” № 7 ет.2 ап.4 да заплати на М. С. Р. с ЕГН xxxxxxxxxx, сумата 7604.18 /седем хиляди шестстотин и четири и 0.18 лв./ представляваща обезщетение за ползването от Р. Т. Р. на припадаща се на М. С. Р. идеална част от недвижимия имот: апартамент № 4 находящ се в жилищна сграда в гр.В. ул.”Х.Д.” № 7, ет.2 за периода 01.11.2005 г. – 26.11.2008 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията-26.11.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.31 ал.2 ЗС.
Осъждане Р. Т. Р. с ЕГН xxxxxxxxxx, гр.В., ул.”Х. Д.” № 7 ет.2 ап.4 да заплати на М. С. Р. с ЕГН xxxxxxxxxx сумата 4964 /четири хиляди деветстотин шестдесет и четири/ лв. представляваща обезщетение за ползването от Р. Т. Р. на припадащата се на М. С. Р. идеална част от недвижимия имот едноетажна постройка, изградена в дворно място в местността „К.” в землището на гр.В., представляващо имот с пл. № 685 по КП на к-с „Ч.” за периода 01.11.2005 г. – 26.11.2008 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията-26.11.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.31 ал. 2 ЗС.
И вместо него е постановил друго за:
1/ за отхвърляне предявеният от М. С. Р. с ЕГН xxxxxxxxxx иск против Р. Т. Р. с ЕГН xxxxxxxxxx гр.Варна ул.”Хаджи Д.” № 7, ет.2 ап.4 за заплащане на обезщетение за ползването от Р. Т. Р. на припадащата се на М. С. Р. идеална част от недвижимия имот: апартамент № 4 находящ се в жилищна сграда в гр.В., ул.”Х.Д.” № 7 ет.2 за периода 01.11.2005 г. – 26.11.2008 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията-26.11.2008 до окончателното изплащане на сумата на основание чл.31 ал. 2 ЗС.
2/отхвърляне предявения иск от М. С. Р. с ЕГН xxxxxxxxxx против Р. Т. Р. с ЕГН xxxxxxxxxx гр.Варна ул.”Хаджи Д.” № 7, ет.2, ап.4 за сумата 4964 /четири хиляди деветстотин шестдесет и четири/ лв., представляваща обезщетение за ползването от Р. Т. Р. на припадащата се на М. С. Р. идеална част от недвижимия имот едноетажна постройка, изградена в дворно място в местността „К.” в землището на гр.В., представляващо имот с пл. № 685 по КП на к-с „Ч.” за периода от 01.11.2005 г. – 26.11.2008 г. на основание чл.31 ал. 2 ЗС.
Недоволни от въззивното решение са двете страни, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК:
Ищцата Р. Т. В., представлявана от И. Т. Г. от С. адвокатска колегия счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал. 1, т.1,т.2 и т. 3 ГПК по въпросите: следва ли въззивният съд да се произнася по въпрос, за който не е сезиран-първоинстанционното решение не е обжалвано в частта за възлагането на процесния апартамент както, неправилното произнасяне за спазване основния правен принцип на делбата-трайното и безспорно уреждане на отношенията между съсобствениците с оглед поставянето в дял на едноетажната постройка на другия съделител, в хипотезата, при която мястото е нейна изключителна собственост и по въпроса съществува ли приоритет на уравняването с недвижим имот пред уравняването с пари в хипотезата на чл.288, ал. 2 /отм./ ГПК, предвиждаща двата варианта в алтернативна зависимост-прилага съдебно решение.
Ответникът М. С. Р., представляван от адвокат Д. П. от Варненската адвокатска колегия счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос необходимо ли е при отказ на адресата да получи нотариална покана този отказ да бъде удостоверен поне от един свидетел с оглед отхвърляне двете му претенции по чл.31 ал. 2 ЗС.
Постъпил е отговор по чл.287, ал. 1 ГПК, депозиран от Р. Т. В. със становище за недопустимост на касационното обжалване по жалбата на другата страна.
От М. С. Р. е постъпил отговор по чл.287, ал. 1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване по жалбата на другата страна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при уравняване на дяловете на М. С. Р. с едноетажната постройка в м. „К.” разпоредбата на чл.288, ал. 2 ГПК /отм./ не е свързана с критерия неудобство, поради което не следва да се преценява факта, че същата е построена върху имот индивидуална собственост, при което правилно е преценена и сумата за уравнение на дяловете. Относно движимите вещи е съобразена нормата на чл.292 ГПК /отм./ и начина на ползването им. Взето е предвид, че липсват данни за редовно връчена писмена покана, поради което претенциите по чл. 31 ал. 2 ЗС са отхвърлени.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивното производство се е развило по жалба на съделителя Р. Т. В., на която по реда на чл.288, ал. 2 ГПК /отм./ е възложен процесния апартамент и в която част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. Като е потвърдил решението на районния съд в тази част окръжният съд е постановил съдебен акт, който процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и е основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е частично потвърдено и отменено първоинстанционното решение приема, че касационните жалби са редовни и допустими.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени-процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна-постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280 ал. 2 т. 1 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което не е направено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт-с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.
Представените съдебни решения касаят различна фактическа обстановка.
По касационната жалба на ищцата Р. Т. Р.:
Решение № 163 от 18.2.2008 г. по гр.д.№ 1021/2007 г. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд е свързано с приложението на чл.288, ал.1 ГПК /отм./, но във връзка с чл.292 ГПК /отм./.
По касационната жалба на М. С. Р. няма приложена съдебна практика, а по аргумент от чл.47 ГПК /отм./ следва да се приеме, че отказът да се получи нотариална покана следва да се оформи поне с един свидетел. Представените с отговора: ТР № 63 от 1.6.1965 г. по гр.д.№ 38/65 г. на Върховния съд, решение № 14 от 4.4.1985 г. по гр.д.№ 129/1984 г. на ОСГК на Върховния съд; решение № 2505 от 9.10.1971 г. по гр.д.№ 632/1971 г., решение № 901 от 18.7.1985 г. по гр.д.№ 323/1985 г., решение № 2685 от 18.6.1980 г. по гр.д.№ 1050/1980 г., решени № 236 от 31.5.1996 г. по гр.д.№ 60/1996 г. всички на І гражданско отделение на Върховния съд; решение № 1036 от 23.11.1996 г. по гр.д.№ 348/1999 г. и решение № 583 от 5.7.2004 г по гр.д.№ 222/2004 г. двете на І гражданско отделение на Върховния касационен съд, са свързани с приложението на чл.288, чл.292 ГПК /отм./ и чл.69, ал. 2 ЗН, а по жалбата на другата страна не се допуска касационно обжалване, поради което не следва да се обсъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1683 от 18.12.2009 г., постановено по в.гр.д.№ 2110/2009 г. по описа на В.я окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2 от 17.3.2009 г. по гр.д.№ 1945/2004 г. на В.я районен съд, Х. състав за възлагане на основание чл.288, ал. 2 ГПК /отм./ на апартамент № 4 в гр.В., ул. „Х. Д.” № 7 в дял и изключителна собственост на Р. Т. В..
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на І гражданско отделение на за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1683 от 18.12.2009 г., постановено по в.гр.д.№ 2110/2009 г. по описа на В.я окръжен съд в останалите обжалвани части като ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: