4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№115
гр. София, 20.02.2018
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 14 февруари , две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2265/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Я. Б. и И. Д. Б. срещу решение № 1062 от 09.05.2017 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3903/16 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 14.05.2016 г. по гр.д. № 7396/2013 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени преките искове на двамата касатори срещу ЗК [фирма]-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта вследствие на ПТП станало на 22.05.2010 г. на Д. Б.- на 27 години, син на двамата ищци за разликите както следва: от по 80 000 лева до общопретендираните по 150 000 лева за всеки от двамата. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част относно общите размери на определените обезщетения за неимуществени вреди на всеки родител, както и относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствения материал по отношение на приетото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия увреден.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма]-София изпраща писмен отговор на същата със становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 22.05.2010 г., предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „А. Р.” с рег. [рег.номер на МПС] И. Д. К. е причинена смъртта на Д. И. Б. в качеството му на пътник в същия автомобил. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди , съдът е взел в предвид тежестта на душевната травма на неговите родители от загубата на сина им и младата възраст на пострадалия-27 г. към датата на смъртта му. Изложени са и съображения, че последният е съпричинил с поведението си фаталния резултат: качил се е да пътува като пътник в автомобил с водач лице, за което пострадалият е имал непосредствени впечатления, че е под въздействието на значително количество употребен алкохол. Последното е прието за установено от изложеното в мотивната част на присъдата, която е постановена по НОХД, с която е ангажирана отговорността на водача на МПС и въз основа на обясненията на прекия причинител в качеството му на трето лице-помагач на ответника-застраховател. С оглед изложеното, съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на сина на ищците в общ размер от по 120 000 лева на родител и е приел съпричиняване на резултата в обем на 1/3, като е присъдил по 80 000 лева.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора правни въпроси: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, както и за допустимостта да се доказва факта на съпричиняване от изложеното в мотивната част на присъдата, която е постановена по НОХД, с която е ангажирана отговорността на водача на МПС и въз основа на обясненията на последния в настоящия процес, в качеството му на трето лице-помагач на ответника-застраховател.
Твърди, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 .
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по него е налице констатирано частично противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68 и посочените решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. По втория въпрос съставът на ВКС ще вземе отношение при преценка на процесуалната законосъобразност на обжалваното въззивно решение.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК с определение в първоинстанционното производство.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1062 от 09.05.2017 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3903/16 в обжалваната част.
Делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.