О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 19.02.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 525 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ВЗК”В” – в ликвидация срещу решение № І* от 23.05.2008 год. по гр.д. № 100/2008 год. на Бургаския окръжен съд. С него е оставено в сила решението от 29.11.2007 год. по гр.д. № 382/2007 год. на Бургаския районен съд. С него са отхвърлени предявените от ВЗК”В” (л) срещу Р. П. П. обективно съединени искове, които съдът е квалифицирал като такива с правно основание чл.8 ал.1 и чл.30 ал.1 ЗАЗ чл.79 ал.1 предл.2 ЗЗД вр.чл.240 ал.1 ЗЗД; чл.86 ал.1 ЗЗД.
Исковете на кооперацията произтичат от неизпълнение от страна на П. на задължението за заплащане на наемна цена по на сключен на 21.03.2001 год. „договор за наем“ със срок до 2005 год. (вкл.) на селскостопански машини – 1100 лв.; неплащане на арендни вноски в общ размер 3000 лв., произтичащи от сключен на 01.01.2004 год. т.нар. “договор за аренда” на стадо овце, кози и кочове; сумата 2200 лв. – стойността на бали сено и слама, предоставени в “заем” по силата на същия договор. Заявеният петитум е да бъде осъден ответника да заплати посочените суми, както и да предаде държането на селскостопанските машини – предмет на наемния договор.
Последователно подържаната теза на П. е, че не е доказано предаването на вещите, животните и балите слама, тъй като не са съставени приемо-предавателни протоколи.
Първоинстанционният съд е приел, че и двата договора (за селскостопанските машини и за стадото животни) представляват договори за аренда и като такива са нищожни, поради това, че формата им опорочена – липсва нотариална заверка на подписите. Предаването на балите сено и слама съдържа белезите на договор с правна квалификация чл.241 ЗЗД, като не е доказано предаването.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа тезата, се същественият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос е досежно квалификацията на сключените договори като такива за аренда.
Позовава се на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС – решение от 1994 год. на V г.о. на ВКС и на решение от 2000 год. на АС при БТПП. Позоваването на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е свързано с това дали задължително един договор следва да се квалифицира като договор за аренда, без значение как е наименован ако предмета на договаряне е свързан с обектите по чл.1 ал.3 ЗАЗ.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, доколкото не се касае за противоречие със задължителна (или константна) практика на ВС и ВКС. Решенията на арбитражните съдилища не съставляват съдебна практика и не обуславят хипотезите на т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 ГПК.
Съдебният състав счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК досежно правната квалификация на договорите, предмет на които е предоставяне държането на обекти по чл.1 ал.3 ЗАЗ. Видно от приложената вносна бележка, касаторът е внесъл предварително таксата по чл.18 ал.2 т.2 от Т. , възлизаща на 176 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 23.05.2008 год. по гр.д. № 100/2008 год. на Бургаския окръжен съд.
НАСРОЧВА делото за____________________ за която дата да се призоват страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.