О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1155
София, 11.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври……………………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 3667/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Постъпили са две касационни жалби:
Д. Н. М. и М. Л. М., двамата със съдебен адрес в София, чрез пълномощника си адв. А. Т. от АК-София, са подали касационна жалба срещу решение № 2443 от 30.12.2013 г. по гр.д. № 3502/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено първоинстнационното решение № 3512 от 20.04.2013 г. по гр.д. № 02480/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с която Б. С. С. и В. М. С., двамата от София, са осъдени да заплатят на касаторите сумата 40 457 лева на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва. Вместо това е постановено друго, като искът за тази сума, преквалифициран по чл.33, ал.2 ЗС, е отхвърлен като неоснователен. Потвърдено е решението на районния съд в останалата част, с която е отхвърлен иска до размер на 49 857 лева. Изложени са съображения за неправилност на решението в тази част поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК. Претендира разноски.
Касационна жалба са подали и Б. С. С. и В. М. С., двамата от София, действащи чрез пълномощника си адв. М П. от АК-София, срещу същото решение в частта, с която е отхвърлен насрещния им иск по чл.79, ал.1 ЗЗД срещу първоначалните ищци Д. Н. М. и М. Л. М. от София за сумата над 4924 лева до претендирания размер от 10 001 лева – предявен като частичен от пълния размер от 44 900 лева. Поддържат касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК – допуснато нарушение на съществено съдопроизводствено правило.
Касаторите Д. Н. М. и М. Л. М. двамата със съдебен адрес в София, чрез пълномощника си адв. А. Т. от АК-София, оспорват касационната жалба на насрещната страна и излагат съображения за липса на основания за допускане на обжалването, както и излагат съображения по съществото на правния спор.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими – подадени са от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
1. По жалбата на Д. Н. М. и М. Л. М.:
В касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите се позовават на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Поставят на разглеждане следния въпрос: „Промяната на правната квалификация във въззивната инстанция препятства ли организирането на защитата на страните и решение, постановено при такива обстоятелства, следва ли да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед дадената нова правна квалификация на иска, както и следва ли да бъде дадена възможност на страните при евентуално връщане на делото на долната инстанция да ангажират нови доказателства, за които не им е била дадена възможност или които не са били необходими за процеса с оглед неправилната правна квалификация и разпределението на доказателствената тежест от първоинстанционния съд?”. Касаторите се позовават на р. № 341 от 27.10.2010 г. по гр.д. № 1218/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
По нататък в изложението вместо въпроси се съдържат твърдения за необоснованост на въззивното решение /раздел ІІ/ и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила /кредитиране на негодно доказателствено средство /раздел ІІІ/, които съставляват касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 КТ и могат да се разгледат едва след преодоляване на селективната фаза на процеса.
Касационно обжалване следва да се допусне по процесуалноправния въпрос, свързан с промяната на правната квалификация на иска, направена с въззивното решение/от чл.61, ал.2 ЗЗД на чл.30, ал.3 ЗС/ и дължимото процесулно поведение на съда във връзка с нея – т.2, абз.2 от ТР 1//2013 г. от 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК. По този въпрос Върховният касационен съд ще се произнесе в контекста на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като съобразява представената от касатора и друга задължителна практика на съда.
2. По жалбата на Б. С. С. и В. М. С., двамата от София:
Тя се поддържа на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК – посочени са решения № 101 от 12.07.2010 г. по т.д. № 857/2009 г. на ВКС, ІІ т.о; № 535 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 1589/2009 г. на ВКС, І г.о.; т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС по въпроса: „При констатиране на нередовност в исковата молба трябва ли въззивният съд да обездвижи исковата молба с даване на възможност да се отстранят допуснатите нередовности, съответно при неизпълнение в срок на дадените указания – връща ли се исковата молба и прекратява ли се производството в тази му част, или в този случай искът се отхвърля като неоснователен и недоказан?” Питането е във връзка с решителните мотиви на въззивния съд, че уважава иска „за неточно изпълнение за І-ви и ІІ-ри етаж, по отношение на които насрещната искова молба е редовна” и отхвърля иска по чл.79, ал.1 ЗЗД в останалата част, като редуцира размера на дължимата престация спрямо установеното некачествено изпълнение само за тези етажи.
Разглеждането на този въпрос трябва да се допусне отново на процесуално основание, поради установено противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС, посочена по-горе.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2443 от 30.12.2013 г. по гр.д. № 3502/2013 г. на Софийския апелативен съд по жалбите на Д. Н. М. и М. Л. М., двамата със съдебен адрес в София, и на Б. С. С. и В. М. С., двамата от София.
Указва на Д. Н. М. и М. Л. М., двамата със съдебен адрес в София, да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 997, 14 лева в 7-дневен срок от съобщението, което да им се съобщи. В противен случай делото ще бъде прекратено.
Указва на Б. С. С. и В. М. С., двамата от София, да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 101, 54 лева в 7-дневен срок от съобщението, което да им се съобщи. В противен случай делото ще бъде прекратено.
След изтичане на сроковете делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.