О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1155
София, 03.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври……………………..
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело № 3666/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Кр. П. от АК-Шумен, е подало касационна жалба срещу решение № 90 от 15.04.2015 година по гр.д. № 141/2015 година на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 908 от 05.12.2014 г. по гр.д. № 82/2013 г. на районен съд-Шумен. С него са уважени искове на С. А. С. от [населено място], област Шумен, срещу касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е признато за незаконно уволнението на ищеца и е отменена заповедта за дисциплинарното му уволнение, извършено на основание чл.190, ал.1, т.7 КТ, работникът е възстановен на длъжността „водопроводчик-инкасатор” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 2 407, 28 лева, ведно със разноските по делото. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът С. А. С. от [населено място], област Шумен, чрез пълномощника си адв. М. В. от АК-Шумен, оспорва касационната жалба. Счита, че липсва основание за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира разноските по делото.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.3 ГПК е поставен въпросът „- по какъв друг начин, освен чрез извършване на инвентаризации, работодателят следва да докаже липси на лице, изпълняващо материално-отчетническа длъжност в дружеството”. Касаторът поддържа, че при извършения преглед на съдебна практика не е намерил отговор на този въпрос, а той от съществено значение за изхода на делото, тъй като въззивния съд е приел, че представените протоколи за инвентаризация са частни документи, които не обвързват съда. Същото е приел и за рапорта на ръководителя на отдел „Продажби”, фактури за консумирана вода от различни абонати и свидетелско показание.
Касационната жалба трябва да се допусне до разглеждане, тъй като с въззивното решение е прието, че не е осъществено основанието за дисциплинарно уволнение по чл.190, ал.1, т.7 КТ във вр. чл.187, т.9 и 10 КТ – не е доказана твърдяната от работодателя липса в размер на 8 664,72 лева. Това налага да се разгледа въпросът за допустимите доказателствени средства и доказателствена тежест при установяване незаконност на уволнение, когато работодателят го е обосновал с констатирани финансови нарушения /липси/.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 90 от 15.04.2015 година по гр.д. № 141/2015 година на Шуменския окръжен съд.
ОСТАВЯ ДЕЛОТО БЕЗ ДВИЖЕНИЕ като указва на касатора [фирма], [населено място], че в 7-дневен срок от съобщението следва да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 98, 16 лева. В противен случай касационната жалба подлежи на връщане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.