О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1159
С. 18.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 663 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Й. Г. от [населено място],чрез процесуалните представители – адвокатите Д. и Г. против въззивно решение от 30.03.2012г. по в.гр.д. № 70/2012г.на Окръжен съд Монтана,с което е отменено изцяло решение от 18.01.2012г. по гр.д.№ 551 по описа за 2011г. на Районен съд Монтана и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставени въпроси,една част от които касаят правилността на постановения въззивен акт/относно обхвата на обясненията по чл.193 от КТ,наличието на виновно неизпълнение на трудовите задължения на наказаното лице,задължението на съда да извърши преценка за съответствие между нарушението,последващото поведение на лицето и наложеното му наказание, законосъобразността на издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание при липса на посочено време на извършване на нарушението/,а друга част обосноваността на въззивния акт – твърди се липса на виновно неизпълнение на трудовите задължения на уволненото лице, грубо нарушаване на правото защита при налагане на наказанието, нарушение на нормата на чл.189 ал.1 от КТ и липса на поведение,което да уронва доброто име на училището.За да обоснове противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС-касаторът се позовава на множество решения, включително и постановени по чл.290 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с която се оспорва основателността й. За пореден път се прави възражение,че конституирания ответник – Р. М. не притежава надлежна материално-правна легитимация.Позовава се на ТР №1 от 30.03.2012г.по т.д.№ 1/2010г.на ОСГК на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е приел,че надлежен ответник по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ,предявени от К. Й. Г., заемаща длъжността „директор” на „Природо-математическа гимназия „Св.К. О.”гр.М. е Р. М.. Този извод е в противоречие с приетото в ТР №1 от 30.03.2012г.по т.д.№ 1/2010г.на ОСГК на ВКС,съгласно което надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 от КТ,предявени от служител,чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 от КТ е работодателят, а не по-горестоящия спрямо него орган.
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск,за наличието на която съдът следи служебно.Съгласно т.1 ТР №1 от 19.02.2010г.по тълк.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС – служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото и без изрично наведен в този смисъл довод – се разпростира и във фазата по чл.288, във вр.с чл.280 ал.1 от ГПК.Съществуващата вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, налага същото да бъде допуснато до касационен контрол,като преценката ще се извърши с акта по същество.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.03.2012г. по в.гр.д. № 70/2012г.на Окръжен съд Монтана.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.