2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
С., 09.03.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1670/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] против решение № 117 от 27.02.2014 г. по в. т. д. № 1/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 491 от 28.10.2013 г. по т. д. № 689/2011 г. на Пловдивски окръжен съд. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от несъстоятелното дружество срещу Франсишко М. де В. Фернандеш де К., гражданин на П. иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване несъществуването на прието в производството по несъстоятелност вземане за сумата 2 500 000 лв. по запис на заповед от 08.12.2009 г., издаден от [фирма].
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита за необоснован извода на въззивния съд за дължимост на сумата по процесния запис на заповед, като излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната пред инстанциите по същество теза за нищожност на ценната книга поради нищожност на каузалното правоотношение, което тя обезпечава – договор от 21.01.2007 г. за покупко-продажба на 32 000 броя поименни акции от капитала на търговското дружество, аргументирана с невъзможния му предмет, установен с влязло в сила решение № 179 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 185/2008 г. на Хасковски окръжен съд. Според касатора, нищожността на записа на заповед следва и от обстоятелството, че същият е издаден след постановяване и влизане в сила на посоченото решение, с което е прогласена нищожността на джирото от 19.01.2007 г., с което И. С. Л. е прехвърлил на ответника по иска К. 32 000 броя поименни акции, като знанието за това обстоятелство сочи на привидност на сделката и на недобросъвестност при издаване на записа на заповед. Като самостоятелно основание за нищожност в касационната жалба е релевирана нееквивалентността на престациите поради това, че поемателят по записа на заповед в действителност няма поети задължения към дружеството, както и че същият не е платил цената на прехвърлените му акции. Заявен е изричен довод за недължимост на сумата по записа на заповед и поради това, че кредиторът по главното вземане не е предявил иск за същото в шестмесечен срок от настъпване на падежа му.
Като значими за делото в изложението по чл. 284, ал. 4, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. При направено оспорване на представен документ, обективиращ нищожна сделка, съдът има ли задължение да се произнесе относно неговата недействителност и дали са породени оспорените правни последици; 2. Нищожна ли е сключена сделка, когато е налице нееквивалентност на престациите; 3. Нищожна ли е правна сделка поради нищожност на ценната книга; 4. Нищожна ли е сделка за прехвърляне на акции поради невъзможен предмет; 5. Съществува ли задължението на поръчителя, ако кредиторът не е предявил иска си по главното задължение в шестмесечен срок от падежа; 6. Съдът следи ли служебно дали кредиторът е предявил иск против длъжника в шестмесечен срок от падежа”. По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС (задължителна и незадължителна), съответно: по първия въпрос се твърди противоречие с решение № 5 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 822/2011 г. на ІІ г. о.; по втория въпрос – с решение № 1444 от 04.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на V г. о.; по третия въпрос – с решение № 34 от 31.03.2005 г. по гр.д. № 415/2004 г. на ІІ т. о.; по четвъртия въпрос – с решение № 134 от 09.03.2004 г. по гр. д. № 882/2003 г. на V г. о. на І т. о.; по петия въпрос – с решение № 351 от 12.06.1995 г. по гр. д. № 2635/94 г. на V г. о.и по шестия въпрос – с решение № 1646 от 16.06.1978 г. по гр. д. № 465/78 г. на І г. о.
Ответникът по касация – Франсишко М. де В. Фернандеш де К., гражданин на П. – оспорва допустимостта на касационната жалба поради липса на надлежна представителна власт на упълномощения адвокат. При условията на евентуалност поддържа становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата по съображения в писмен отговор от 15.05.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Като неоснователно следва да бъде преценено възражението на ответника по касационната жалба за недопустимост на същата поради подаването й от ненадлежно упълномощено лице. Действително, пълномощното на адвокат М. Иванова е подписано само от един от членовете на Съвета на директорите на несъстоятелното дружество – И. Д. Банков. Доколкото, обаче, видно от съдържащата се по делото служебно направена от съда справка в Търговския регистър, посоченото лице е единственият незаличен член на Съвета на директорите и с оглед невъзможността този управителен орган да бъде попълнен, предвид статута на дружеството понастоящем – обявено в несъстоятелност с прекратяване правомощията на неговите органи, следва да се приеме, че не съществува друга възможност да бъде изразена воля за упълномощаване на адвокат, който да представлява несъстоятелния длъжник в настоящия процес.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] срещу Франсишко М. де В. Фернандеш де К., гражданин на П. иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване несъществуването на прието в производството по несъстоятелност вземане за сумата 2 500 000 лв. по запис на заповед от 08.12.2009 г., издаден от [фирма], въззивният съд е счел, че не е налице твърдяната от ищеца нищожност на записа на заповед. По отношение доводите за нередовност на ценната книга решаващият състав е приел, че са преклудирани, тъй като са заявени едва в писмената защита на ищеца пред първата инстанция. Независимо от това, обаче, е разгледал същите и ги е преценил като неоснователни, доколкото: записът на заповед е подписан от изпълнителния директор на дружеството въз основа на изрично решение за това, взето от Съвета на директорите; липсват поправки, зачертавания и други подобни, които биха породили съмнения относно съдържанието му; записът на заповед е надлежно предявен за плащане на издателя му на 08.01.2010г.
Извод за неоснователност е направен и по отношение твърденията на ищеца за нищожност на каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед – договор от 21.01.2007 г. за прехвърляне правата по временно удостоверение № 6/2006г. (връзката между записа на заповед и договора е приета за безспорно обстоятелство между страните с нарочно определение № 334 от 21.02.2013 г.). Според решаващия състав, извършеното с влязло в сила решение № 179 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 185/2008 г. на Хасковски окръжен съд прогласяване нищожността на джирото от 19.01.2007 г., с което И. Л. е прехвърлил на Франсишко М. де В. Фернандеш де К. 32 000 броя поименни акции от капитала на дружеството, не води до нищожност на договора от 21.01.2007 г., а представлява съдебно отстранение на купувача на акциите и е предпоставка, с оглед клаузата на чл. 6 от договора, за възникване задължението на ищеца за плащане на сумата 2 500 000 лв.
По допускането на касационното обжалване настоящият състав приема следното:
За да са обуславящи по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поставените въпроси трябва да са били предмет на обсъждане в обжалвания акт и именно тяхното решаване да е предопределило изхода на правния спор. По отношение на въпроси от № 2 до № 6 това изискване не е изпълнено, тъй като, видно от мотивите на обжалваното решение, същите изобщо не са били предмет на обсъждане. Нещо повече, някои от тях – въпросът за нищожност на договора от 21.01.2007 г. поради нееквивалентност на престациите, както и въпросите, свързани с преклузията по чл. 147, ал. 1 ЗЗД поради непредявяване на иск от кредитора по главното задължение в шестмесечен срок от настъпване на падежа, не са били въведени като част от спора, а са поставени за първи път в касационната жалба, което обяснява и отсъствието на произнасяне по тях от предходната инстанция. Що се отнася до въпроса за нищожността на джирото поради невъзможен предмет, същият не би могъл да бъде поставен като спорен в производството по предявения иск по чл. 694, ал. 1ТЗ, доколкото същият е решен със сила на пресъдено нещо с решение № 179 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 185/2008 г. на Хасковски окръжен съд. Липсата на общата предпоставка по отношение на тези въпроси е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване по тях, без да е необходима преценка относно наличието на предпоставките на поддържаните конкретни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Касационният контрол следва, обаче, да бъде допуснат по първия от поставените въпроси. По отношение на същия е изпълнено както общото изискване да е обуславящ изхода по конкретното дело, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид решаването му в противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 5 от 20.01.2012 г. по гр.д. № 822/2011 г. на ВКС, ІІ г. о.
На основание чл. 694, ал. 3 ТЗ, касаторът не следва да внася предварително дължимата по делото държавна такса.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 117 от 27.02.2014 г. по в. т. д. № 1/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: