О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1162
Гр. София, 07.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 791/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. Н. Б. и И. Н. П. от[населено място] са подали касационна жалба вх. № 13163 от 14.04.2010 г. срещу въззивното решение № 308 от 11.03.2010 г. по в.гр.д.№ 2442/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2850 от 26.09.2009 г. по гр.д.№ 9531/2007 г. на Варненския районен съд, 31-ви състав и е уважен предявения срещу Н. К. Д. /починал на 30.07.2009 г./ и двете жалбоподателки /негови дъщери/, отрицателен установителен иск, като е прието за установено в отношенията между ищеца В. Й. А. и двете жалбоподателки, че последните не са собственици на имот с площ от 600 кв.м., ПИ 672 по плана на новообразуваните имоти на СО „Т.”,[населено място], при граници: път, ПИ 6124, ПИ 6123 и път.
Поддържа се оплакване за недопустимост на решението, а като евентуално – за необоснованост и нарушение на материалния закон. Правят се искания за обезсилване на решението и прекратяване на производството или за отмяна и отхвърляне на предявения срещу касаторите иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос относно правния интерес от проявяване на отрицателен установителн иск с позоваване на решение № 1019 от 10.05.1996 г. по гр.д.№ 519/95 г. ВКС, ІV г.о.; решение № 993 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 3351/2008 г., ІІІ г.о. и б/ липса на задължителна и текуща практика на ВКС по въпроса за правната същност на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ответникът по касация В. Й. А. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
Въззивният съд е обосновал наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, а не на иск за ревандикация, с факта, че планът на новообразуваните имоти, касаещ съответната местност и процесния имот, е влязъл в сила и липсва заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за индивидуализация на възстановения в полза на ищеца имот. Според окръжния съд, с решението на поземлената комисия № 1071 от 08.03.2004 г., постановено след изменението на чл.14, ал.1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ,бр. 68 от 1999 г., в сила от 30.07.1999 г./, само се признава правото на собственост при условията на § 4 – § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и единствената възможност за защита е отрицателния установителен иск, чието успешно провеждане би прекъснало течението на давностния срок за придобиване на имота от ответниците, като решението по този иск се ползва в административното производство, за да се спре издаване на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ответната страна, спрямо която с влязло в сила съдебно решение би било прието за установено, че не е собственик на имота по реда на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ.
За да уважи иска, въззивният съд е приел, че по реда на ПМС № 21/1963 г. на Н. К. Д. е било предоставено право на ползване в м.”Б. ч.”, но не в м.”Ф. д.” или в м.”Б. б.”, поради което не може да се направи категоричен извод, че придобитото право на ползване е върху имота, спрямо който се осъществява фактическа власт – ПНИ № 672 с площ от 600 кв.м. в м. „Ф. д.”.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В първоинстанционното производство е била представена влязла в сила заповед № 782 от 06.08.2007 г. на кмета на [община]- район П., издадена на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ / л.55 от гр.д.№ 9531/2007 г. на В., 31-ви състав/, с която е наредено Н. К. Д. да придобие правото на собственост при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху ПИ № 672 с площ 600 кв.м. в м.”Т.”, землището „В.”, при граници: изток-имот ид. № 9647-път; юг – имот ид.№ 6124; запад – имот ид.м. 6123; север – имот ид.№ 6125.
По аналогичен казус е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 993 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 3351/2008 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е прието, че липсва правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, след като ответниците са изплатили земята на собствениците и със заповед на кмета на общината на основание § 4к, ал.7 на ПЗР на ЗСПЗЗ им е признато правото на собственост върху новообразувания имот и реално се намират в него. Според състава на ВКС, ІІІ г.о., в този случай ищците ще постигнат пълна защита чрез осъдителен ревандикационен иск, като установяват, че притежават право на собственост върху спорната част от имота и осъдят ответниците да им предадат владението.
Предвид наличието на противоречива съдебна практика по въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост върху земеделска земя, предявен срещу намиращи се в имота лица, черпещи права от предоставено им право на ползуване по реда на § 4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 308 от 11.03.2010 г. по в.гр.д.№ 2442/2009 г. на Варненския окръжен съд по жалба вх. № 13163 от 14.04.2010 г. на А. Н. Б. и И. Н. П. от[населено място].
ДАВА на жалбоподателите едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30 /тридесет/ лева и в същия срок да представят във ВКС квитанция за внесената сума, като при неизпълнение на указанията в срока, жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на състав на съда, ІІ г.о. за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: