О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1168
Гр. София, 08.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 722/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ц. М. Р. от[населено място] е подала касационна жалба вх. № 7899 от 01.04.2010 г. срещу въззивното решение № 231 от 16.02.2010 г. по в.гр.д.№ 2025/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, 14-ти гр. състав, с което е отменено решение № 93 от 25.06.2007 г. по гр.д.№ 2494/2006 г. на Пловдивския районен съд, 16-ти гр.състав и е отхвърлен предявения от касаторката заедно[населено място] Д., Ц. И. В. и Д. И. Д. срещу [община] иск за установяване, че ищците са собственици на имот с площ около 1735 кв.м. в[населено място], съставляващ част от имот кад. № 91 и имот кад. № 92, попадащ в трасето на бул.”Б.”, заключен в т.т.1,2,3,4,5 и 6, обозначени на ситуационната скица към исковата молба, а в скицата на вещото лице-на л.130 от делото на П., повдигната в оранжев цвят, при граници: от юг-тротоар на бул.”Б.”, от север-улица, от изток и запад-празно общинско място, и за осъждане на общината-ответник да им предаде владението върху описания по-горе недвижим имот.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение със следните решения на ВКС: № 736 от 17.07.2007 г. по гр.д.№ 1080/2006 г., ІІ г.о., № 1057 от 27.11.2008 г. по гр.д.№ 4048/2007 г., ІV г.о., № 1650 от 12.12.2007 г. по гр.д.№ 1428/2007 г., V г.о., № 1392 от 27.11.2006 г. по гр.д.№ 2055/2005 г., ІV г.о. и № 1254 от 10.01.2009 г. по гр.д.№ 3657/2007 г. ІІІ г.о.
Ответникът по касация [община] е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че е налице незаконно отнемане по отношение на целия имот № 91 и на частта от имот № 92 за разликата над 3800 кв.м. до пълния размер на имота-10650 кв.м., както и че претендираната част от имота, за която не е проведена отчуждителна процедура и обезщетяване на собственика, се намира в собственост на ответната община, но липсва последната предпоставка за възстановяването му-имотът да съществува реално до размерите, в които е бил отнет, респ.отчужден. Прието е, че след като по градоустройствения план имоти 91 и 92 изобщо не съществуват, а части от тях са включени в различни парцели, възможността за обособяване на самостоятелен парцел не следва да бъде изследвана от съда, тъй като реституция по силата на закона за претендираните имоти не може да настъпи предвид промяната във формата, вида и предназначението им и изграждането на булевард-публична общинска собственост по смисъла на ЗОС. Според въззивния съд, щом се претендира част от имот, отреден още преди 1992 г. за буферна зона-регулационна граница между булеварда и успоредната на него улица, която зона е обект с обществено предназначение и е част от уличната регулация, необходима е била административна процедура за обособяване на нов парцел от отчуждените имоти по правилата на чл.2, ал. 5 ЗОСОИ, каквато ищците не са доказали да са провели успешно. Съдът се е позовал и на тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д.№ 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, като е посочил, че в него е застъпено становище, съгласно което при отчуждаване по реда на З., винаги следва да се премине през административна процедура за възстановяване на собствеността, защото се засягат актове на благоустройствената администрация.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че за да се възстанови собствеността върху претендираната част от имота, отредена за изграждане на булевард и обслужващи площи, което обществено мероприятие е било реализирано, необходима е административна процедура по чл.6 ЗОСОИ, в която да се прецени възможно ли е реалното отделяне на останалата незастроена част от имота и обособяването й в самостоятелен УПИ. Прието е, че за да се възстанови част от такъв имот, следва да се извърши промяна в уличната регулация, което е от компетентност на административните органи, а съдът не е компетентен да променя териториалното планиране и да възстановява реална част от имот, предвиден за улично мероприятие по реда на З. /отм./ .
По аналогичен казус е постановено решение № 1057 от 27.11.2008 г. по гр.д.№ 4048/2007 г. на ВКС, ІV г.о. в касационно производство по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК. С него е прието, че на реституция по З. не подлежат онези части от имота, които са използвани за реализиране на мероприятие по улично-регулационния план, а именно върху които е била изпълнена улица и са послужили за оформяне на речното корито. По отношение на останалите площи, върху които е изпълнен насип и са включени в парцела, но не са застроени, е прието, че следва да се считат реституирани по силата на закона, тъй като съществуват във вида, в който са били при одържавяването. В цитираното решение не е обсъждана необходимостта от успешно провеждане на административна процедура по чл.6 ЗОСОИ, като предпоставка за предявяване на ревандикационна претенция по отношение на свободните от застрояване части.
Налице е противоречиво разрешаван материалноправен въпрос-основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 231 от 16.02.2010 г. по в.гр.д№ 2025/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, 14-ти граждански състав по жалба вх. № 7899 от 01.04.2010 г. на Ц. М. Р. от[населено място].
ДАВА на жалбоподателката едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т. 2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 288 /двеста осемдесет и осем/ лева и в същия срок да представи във ВКС квитанция за внесената сума, като при неизпълнение на указанията в срока, жалбата ще й бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: