Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
София, 13.03.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 86/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.247 АЛ. 4 ГПК.
Образувано е по жалба на В. В. М., чрез пълномощника му адв. Х. К., против решението от 24.09.2010 г. по гр.д. № 4577/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ.Д възз. състав, с което на основание чл. 247 ал. 1 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 29.06.2010 г. по същото дело, като в диспозитива на ред 5 след израза „ [улица]се добави текста „сумата от 100 лв./сто лева/”. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на решението поради произнасяне на съда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските без да е бил сезиран за това и без да има правото служебно да се самосезира. Изложени са и доводи за неправилност на решението поради липса на очевидна фактическа грешка, за поправяне на която е приложим реда по чл. 247 ГПК, и се твърди, че в случая липсва произнасяне относно размера на присъдените разноски, поради което редът за отстраняване на порока е този по чл. 248 ал. 1 ГПК, но не е налице надлежно сезиране от ответника в предвидения в разпоредбата срок.
Ответникът, чрез пълномощника му юрк. П. Б., изразява становище в писмен отговор за недопускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на жалбата, и претендира разноски- юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разглеждането й е извън приложното поле на чл. 280 ал. 1 вр. с чл 288 ГПК, тъй като в случая ВКС е произнася като втора и последна инстанция по отношение на постановеното по чл. 247 ал. 1 ГПК решение на СГС.
За да постанови обжалваното решение Софийски градски съд е приел, че молбата на [фирма] за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение е основателна, тъй като в осъдителния диспозитив на решението в частта относно присъдените разноски- юрисконсултско възнаграждение- на ред 5 е пропуснал да посочи размера му от 100 лв., за който е формирал воля в мотивите на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци, обуславящи недопустимост, нито неправилност на решението. В случая в мотивите на въззивното решение от 29.06.2010 г. съдът е приел, че с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Но в диспозитива е посочил, че осъжда В. В. М. да заплати на [фирма] на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, а не и размера на сумата, за който се съдържа извод в изложените мотиви. Произнесъл се е по реда на чл. 247 ГПК, след като е бил сезиран с молба от ответника за поправка на допусната очевидна фактическа грешка. Правилна е преценката на съда за допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение. Такава грешка е и пропускането да се отрази в решението- диспозитива част от формираната воля на съда, изразена в мотивите на решението, какъвто именно е настоящият случай. В този смисъл се е произнасял ВКС в множество решения. Дори и да се приеме доводът на жалбоподателя за приложимост на чл. 248 ал. 1 ГПК, следва да се има предвид, че в случая препис от въззивното решение, което е обжалваемо, е връчен на ответника на 19.07.2010 г., видно от разписката- л. 29 от въззивното дело, и молбата му- л. 31 от делото е подадената на 18.08.2010 г., следователно е в срок, който съгласно чл. 248 ал. 1 ГПК за обжалваемо решение е срокът за обжалването му, а този срок за въззивно решение е едномесечен от връчването му на страната- чл.283 ГПК.
При този изход на спора и съобразно чл. 78 ал. 3 и 8 ГПК и чл. 9 ал. 1 о Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществената юрисконсултска защита на ответника, изразяваща се в изготвяне на отговор на жалбата на ищеца, касаторът следва да му заплати разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 24.09.2010 г. по гр.д. № 4577/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ.Д възз. състав.
ОСЪЖДА В. В. М. от [населено място], [улица], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], разноски за настоящата инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: