4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№117
София26.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 943/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на: В. А. Л., с ЕГН [ЕГН] и Н. А., ЛНЧ [ЕГН], чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 795 от 16.05.2012 г. по т.д. № 3110/2011 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което след отмяна на решение № 359 от 07.04.2011 г. по т.д. № 2595/2009 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-12 състав в обжалваните части, са отхвърлени следните искове: 1. иск с правно основание чл.74 ТЗ, предявен от В. Л. за отменянето, като незаконосъобразни, на решенията на извънредното общо събрание на съдружниците в [фирма], [населено място], проведено на 10.12.2009 г. в [населено място] за изключването на съдружника В. Л., поемане на освободените 15 дяла от капитала на дружеството от В. Лобачов и задължение на управителя В. Тимоченко да изготви счетоводен баланс към 31.12.2009 г. и 2. иск с правно основание чл.74 ТЗ, предявен от Н. А. за отменянето, като незаконосъобразни, на решенията на извънредното общо събрание на съдружниците в [фирма], [населено място], проведено на 10.12.2009 г. в [населено място] за изключването на съдружника Н. А. и за поемането на освободените дялове от В. Лобачов.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост и по съображения, подробно развити в нея, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт, с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните обуславящи изхода на делото правни въпроси: 1. Дали е достатъчно поканата за свикване на общо събрание по чл.139, ал.1 ТЗ да е доставена на адреса, посочен от съдружника като адрес за кореспонденция, за да се приеме, че тя е получена от съдружника в съответствие с изискванията на чл.139, ал.1 ТЗ; 2. Доставянето на поканата за свикване на общо събрание на адреса, посочен като такъв за кореспонденция, равнозначно ли е на нейното получаване от адресата й съгласно текста на чл.139, ал.1 ТЗ; 3. Необходимо ли е поканата за свикване на общо събрание да се получи от съдружника лично или е достатъчно получаването от лице, намиращо се на адреса на управление на дружеството, или на адреса на който се намира офиса на дружеството, респ. на адреса, посочен от съдружника като такъв за кореспонденция и 4. Трябва ли съдът да обсъди съображенията, наложили изключването на съдружник в О., включени в предупреждението по чл.126 ТЗ. Поддържа се, че изводите на възззивната инстанция по въпроси № 1 и № 2 са в отклонение от практиката на ВКС – решение № 74 от 14.07.2011 г. по т.д. № 633/2010 г., І т.о. и решение № 196 от 17.12.2009 г. по т.д. № 20/2009 г., ІІ т.о.; по въпрос № 3 касаторите се позовават на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, като са представени множество въззивни решения, а по въпрос № 4 твърдят, че са налице противоречиви разрешения, като се позовават на решение № 4 от 30.01.1995 г. по ф.д. № 193/1994 г., V г.о на ВС.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно поради липса на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Подробни съображения са развити в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел, на първо място, че след като поканата за общото събрание на съдружниците, изпратена до съдружника Л., е доставена на адреса, посочен от последния като адрес за кореспонденция, то това е достатъчно, за да се приеме, че тя е била получена от съдружника. Независимо, че като получател на поканата е посочен Р. П.- сътрудник на адв. А. А./която е адресат/ и въпреки показанията на св.А., решаващият съд е приел, че в случая не са приложими строгите правила за връчване на съобщения и призовки по ГПК и е изключено прилагането по аналогия на глава шеста ГПК.
По отношение на конкретните основания за изключване на Н. А., решаващият състав е приел, че те не следва да се преценяват по същество, тъй като касаят дейността на дружеството или засягат взаимоотношенията между съдружниците.
В мотивите към обжалваното решение съдебният състав е преценил като основателни доводите на въззивника /сега ответник по касация/ за връчване на предупрежденията за изключване на двамата съдружника, предвид недобросъвестното упражняване на права от последните, както и за надлежно учредената представителна власт, при спазване на чл.137, ал.4 ТЗ, на Н.А. за представителство на В.Л. на процесното общо събрание на съдружниците.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото.
Поставените правни въпроси, касаещи редовността на връчване на покана за общо събрание на съдружници, с оглед изискванията на чл.139, ал.1 ТЗ следва да се конкретизират/съобразно правомощията на ВКС – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК/ в следния смисъл: кое уведомяване за общо събрание на съдружниците се счита за надлежно по смисъла на чл. 139, ал.1 ТЗ и способа за връчване на поканата за общо събрание на съдружниците при посочен от съдружника адрес/адресат/ за кореспонденция. С представените решения № 74 от 14.07.2011 г. по т.д. № 633/2010 г., І т.о. и решение № 196 от 112009 г. по т.д. № 20/2009 г. ІІ т.о. на ВКС следва да се приеме за доказана и допълнителната предпоставка за допускане на обжалването по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Въпросът, свързан със задължението на съда да обсъди съображенията, наложили изключването на съдружник и да се произнесе дали са били налице основанията за изключване в рамките на проверката за законосъобразност на атакуваните решения, също следва да се приеме за обуславящ за изхода на делото. В случая, макар и да е посочена т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, касаторите се позовават на практика на ВКС, постановена при действието на ГПК/отм./, която попада в обхвата на практика на съдилищата по т.2 на цитираната разпоредба. Независимо от тази неточност, не може да се счете за доказана допълнителната предпоставка на т.2, чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по този въпрос е формирана задължителна за долустоящите на ВКС съдилища практика – решение № 171 от 13.03.2012 г. по т.д. № 860/2010 г., ІІ т.о./надлежно публикувано/ , доказваща приложното поле по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, от която въззивното решение се отклонява.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 795 от 16.05.2012 г. по т.д. № 3110/2011 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав.
УКАЗВА на касаторите В. А. Л. и Н. А. да внесат по сметка на ВКС по 80/ осемдесет/ лева държавна такса, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представят по делото платежни нареждания. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: