О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
С. 23.01.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6541 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Кооперация Зора-К.” [населено място], представлявана от председателя Х., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 373 от 1.07.13г. по в.гр.д. № 563 по описа за 2013г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 27 от 4.03.2013г. по гр.д. № 650/2012г. на Левченски районен съд за уважаване на предявения иск и вместо това е постановено друго като е отхвърлен като неоснователен предявения на основание чл.59 от ЗЗД иск от кооперацията срещу [фирма] [населено място] за сумата от по 8 925лв., обезщетение за неоснователно обогатяване със стойността на направени разходи по извършване на дълбока оран на земеделски имоти в масиви 222 и 223 в землището на [населено място] за стопанската 2011/2012г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 20.10.11г. и са присъдени разноски от 678.60лв.
В. съд е счел иска за неоснователен с два мотива. Първият е че е недоказан по основание, защото „Кооперация Зора-К.” [населено място] не е доказала, че е имала законово основание да ползва и обработва земите в процесните масиви 222 и 223 за стопанската 2011/2012г./съответно направените от нея разходи не могат да счетат за обедняване, защото били направени на собствен риск/ и не е доказала твърденията за обогатяване на ответника. Вторият мотив на съда е, че ищецът не е доказал иска по размер, като не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че е направил разходи от по 8.75лв. на декар изорана площ. В тази насока съдът е отказал да кредитира като годно доказателство представената от кооперацията справка без тя да е била оспорена от противната страна.
При тези мотиви на въззивния акт, касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /противоречие с Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленум на ВС/ за да мотивира искането си за допускане касационно обжалване по поставен въпрос за предпоставките за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна, с който се оспорват допустимостта и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
По делото не е спорно, че между страните е имало сключено споразумение по чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.73 ал.2 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2004/2005г.за създаване на масиви за земеделско ползване по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗСПЗЗ в размер на 1 300дка, съгласно което кооперация „Зора” е получила правото да обработва масиви с №№ 222, 223 и 224.Не е спорно и че въз основа на това споразумение безпретятствено кооперацията е ползвал масивите от 2004г. до октомври 2011г., когато в последните часове на извършване на дълбоката оран /оставали са за оран само около 100декара/, ответникът е отстранил от блоковете механизато-рите на ищеца и с предварително подготвена техника веднага е започнал засяването им. Претенцията си по чл.59 от ЗЗД ищецът е обосновал с неоснователното обогатяване на ответника със стойността на задължителната преди засяването дълбока оран, със стойността на разходите по която кооперацията е обедняла.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от касатора въпрос за необходимите предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.5 от Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленум на ВС, съгласно което необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтича от един или от няколко общи факта – в случая от факта на извършената дълбока оран на масивите, които ищците са ползвали в продължение на седем години. За дължимостта на обезщетение не е необходимо наличието на сключен договор, поради което преценката на въззивния съд, че основателността на иска зависи от наличието на законово основание за ползване и обработване на земите в процесните масиви 222 и 223 за стопанската 2011/2012г., налага да се допусне касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
На касатора следва да бъде указано, че дължи в 7-дневен срок от получаване на съобщението внасяне на държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на спора по същество, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 373 от 1.07.13г. по в.гр.д. № 563 по описа за 2013г. на Плевенски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора,че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на спора по същество в размер на 179лв./сто седемдесет и девет/ лева и да представи вносната бележка в деловодството на съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
СЛЕД внасяне на таксата, ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.