1
Р Е Ш Е Н И Е
№117
гр.София,01.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора……………………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3692 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. К. Д. от [населено място], представляван от адв.В.Р., срещу въззивно решение №251/ 07.06.2018 г. и решение № 290/26.06.2018 г. за поправка на явна фактическа грешка, постановени по възз.гр.д. № 258/2018 г. на Окръжен съд – Русе. С обжалваното въззивно решение № 251/07.06.2018 г. е потвърдено първоинстанционното решение № 288/23.02.2018 г. по гр.д.№ 8720/2017 г. на Районен съд – Русе, с което са отхвърлени предявените от В. Д. срещу „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Русе искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваните съдебни актове са нищожни като постановени от незаконен съдебен състав, а алтернативно се поддържа, че са неправилни.
Ответната страна – „В и К” ООД – в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбите.
С определение №170/06.03.2019 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.1-во ГПК – поради вероятна нищожност на основното въззивно решение с оглед констатираното различие в съдебния състав, завършил разглеждането на възз.гр. д. № 258/ 2018 г. на ОС – Русе и съставът, постановил решението. С оглед служебното задължение на ВКС да следи за спазването на процесуалните норми, обезпечаващи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт (т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК) до касационен контрол е допуснато и решението за поправка на очевидна фактическа грешка, поради вероятност същото да е процесуално недопустимо – чл.280, ал.2, предл.2-ро ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
В практиката си ВС и ВКС безпротиворечиво са приемали, че поради липсата в ГПК на легално определение за нищожност на решението, съдържанието на понятието се извлича по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правният спор. В правната теория и в създадената съдебна практика се приема, че нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно властническо волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е спазена писмената форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт, или решението е неразбираемо до степен, в която неговият смисъл не би могъл да се извлече дори по пътя на тълкуването.
Недопустими най-общо са решенията, които са постановени при нарушаване на абсолютните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск, както и при десезиране на съда, при произнасяне от страна на въззивния съд по просрочена жалба, по нередовна искова молба и др. В хипотезата на чл.247 ГПК, недопустимо ще е постановеното съдебно решение за поправка на очевидна фактическа грешка, когато то няма за предмет отстраняване на несъответствие между формираната истинска воля и нейното външно оформяне в писмения текст на решението, т.е. когато с решението, поради една или друга причина, по искане на страните или служебно от съда, се поправя (замества) вече формираната воля в основното решение; както и когато по реда на чл.247 ГПК се отстраняват несъответствия между обявеното решение (чл.235 ГПК) и писмения текст на решението.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваните решения с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същите за основателни по следните съображения:
С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от В. Д. искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на акта за прекратяване на трудовото му правоотношение и за възстановяването му на заеманата преди това длъжност – „пазач невъоръжена охрана”. По подадената от ищеца въззивна жалба е образувано възз.гр.д.№ 258/2018 г. по описа на ОС – Русе. В съдебното заседание от 22.05.2018 г., в което е приключило разглеждането на делото и същото е обявено за решаване, съдът е заседавал в състав: Искра Блъскова – председател, Татяна Черкезова и Николинка Чокоева – членове. Обжалваното въззивно решение № 251/07.06.2018 г. е постановено и подписано от съдебен състав: Анета Георгиева – председател, Татяна Черкезова и Николинка Чокоева – членове. Така постановеното решение е обявено в регистъра на решенията (чл.235, ал.2 ГПК) и е съобщено на страните с връчването на препис от него (съответно на 11.06.2018 г. и на 14.06.2018 г.). След извършването на тези процесуални действия, респ. след обявяването на решението, въззивният съд в първоначалния си състав се е самосезирал и с последващо решение № 290/26.06.2018 г., произнесено в производство по чл.247 ГПК (без страните да са уведомявани – чл.247, ал.2 ГПК), е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, като е постановил, че следва в състава по основното решение вместо „Председател: Анета Георгиева” да се чете – „Председател: Искра Блъскова”; както и вместо съдебен секретар „Светла Пеева” да се чете „Ева Димитрова”.
Обжалваното въззивно решение № 251/07.06.2018 г. е нищожно. При постановяването му е допуснато съществено нарушение на императивното изискване на чл. 235, ал.1 ГПК за идентичност и несменяемост на съдебния състав, който е завършил разглеждането на делото. В случая, в последното по делото открито съдебно заседание, проведено на 22.05.2018 г. Русенският окръжен съд е заседавал в състав: председател – Искра Блъскова и членове – Татяна Черкезова (докладчик) и Николинка Чокоева, докато решението е постановено в друг съдебен състав – Анета Георгиева, Татяна Черкезова и Николинка Чокоева. Това различие, макар само по отношение на един от членовете (на председателя) на колегиалния състав, съставлява основание за прилагане на последиците на чл. 270, ал. 1 ГПК. Подписите в обжалваното решение, като обективирана воля на съдебния състав и властническо волеизявление, сочат на различие в лицата завършили разглеждането на делото и тези, постановили решението, което обстоятелство обуславя невалидността на самото волеизявление. Не са налице данни, от които да се направи извод, че се касае единствено за допусната техническа грешка при посочване имената на съдиите в решението, доколкото е очевидно, че решението е подписано от съдия, който не е бил част от съдебния състав по чл.235, ал.1 ГПК и в този си вид решението е обявено в регистъра по чл.235, ал.5 ГПК и е съобщено на страните.
Нищожният съдебен акт е засегнат от най-тежката форма на порочност. Този акт не поражда правни последици, поради което нищожността следва да се прогласи по пътя на касацията и делото, без да се обсъждат релевираните основания за материално-правна незаконосъобразност, се върне на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане и постановяване на валидно съдебно решение по съществото на спора, от етапа на устните състезания.
Решение № 290/26.06.2018 г., постановено в производството по чл.247 ГПК, с което е предприета поправка очевидна фактическа грешка, касаеща членовете на съдебния състав, за които в текста на решение № 251/07.06.2018 г. е удостоверено, че са участвали при постановяването му и са го подписали, е процесуално недопустимо и следва да се обезсили. В случая, това решение няма за предмет отстраняване на несъответствие между формираната воля и външното й оформяне в писмения текст на основното решение, а недопустимо внася поправки в самото волеизявление след обявяването на решението в регистъра и изпращането на преписи на страните. Поправката би била допустима, ако решение № 251/07.06.2018 г. действително съдържаше подписа на съдия Искра Блъскова, но погрешно в текста на решението е посочено друго име на съдия. В случая, подобни данни не само липсват, но е очевидно обратното – в основното решение е посочено, че е постановено с участието на съдия Анета Георгиева, която го е и подписала. Предвид изложеното, постановеното в производството по чл.247 ГПК решение № 290/26.06.2018 г. е процесуално недопустимо и следва да се обезсили.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и за направените в настоящото производство разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на въззивно решение № 251 от 07.06.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 258/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо решение № 290 от 26.06.2018 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановено по възз.гр.д. № 258/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от етапа на устните състезания на друг въззивен състав от Русенския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.