3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1173
София, 01.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 532/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от РЦПИОВДУСОП – [населено място], чрез адв. К. Г., против решение от 22. 12. 2010 г. по в.гр.д. № 487/2010 г. на Видинския окръжен съд в частта, с която се потвърждава решение № 81 от 7. 09. 2010 г. по гр.д. № 555/2010 г. на Видинския районен съд в частта, с която са уважени предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на посочените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по процесуалноправен и по материалноправен въпрос и решаването им в противоречие с други влезли в сила съдебни решения.
Ответницата по касационната жалба Н. О. К. , чрез пълномощника си адв. М. Д., изразява становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, както и за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
С обжалваното решение Видинският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е потвърдил решение № 81 от 7. 09. 2010 г. по гр.д. № 5552010 г. на Видинския районен съд в частта, с която са уважени предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищцата не е извършила нарушението на трудовата дисциплина по чл. 190, ар. 1, т. 2 КТ /неявяване на работа в течение на два последователни работни дни/, тъй като в посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” работни дни /28, 29 и 30 декември 2009 г./ същата е била в платен отпуск, разрешен от работодателя. Приел е, че това обстоятелство е установено с представения фиш за получено трудово възнаграждение за месец декември 2009 г., където е вписано, че е ползвала 3 работни дни платен отпуск, както и с гласни доказателства, установяващи, че в РЦПИОВДУСОП – [населено място] не е имало практика да се завеждат в съответен дневник, с входящ номер, молбите за отпуск. Приел е, че в частта, с която в заповедта за уволнение като основание за налагане на дисциплинарното наказание се сочи нарушението по чл. 190, т. 3 КТ /системни нарушения на трудовата дисциплина/ заповедта не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като не съдържа данни за конкретните извършени нарушения.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил два правни въпроса – материалноправен и процесуалноправен.
Посоченият процесуалноправният въпрос е за разпределението на доказателствената тежест за установяване факта на изгубването или унищожаването на документа при въведено твърдение от страна по делото в този смисъл и с оглед приложението на чл. 165 ГПК. Такъв процесуален въпрос въззивният съд не е разглеждал с обжалваното решение. В решението е прието, че твърдението, че работодателят е разрешил на ищцата ползване на платен отпуск на 28, 29 и 30 декември 2009 г., е доказано с представения фиш за получено трудово възнаграждение за месец декември 2009 г., както и че това доказателство е достатъчно за установяване на този факт, предвид неоспорване истинността му от ответника с писмения отговор по чл. 131 ГПК както и предвид факта, че съдържащите се в личното трудово досие и в дисциплинарната преписка писмени документи не били номерирани и е възможно да има неприложени документи. По делото няма въведени твърдения за унищожаване или изгубване на писмен документ – разрешение за ползване на платен годишен отпуск, нито съдът е разсъждавал относно тежестта за доказване на факта на унищожаване или изгубване на документа.
Посоченият в изложението материалноправен въпрос е следният: неявяването на работа в течение на два или повече последователни работни дни, при липса на писмено разрешение за ползване на платен годишен отпуск, представлява ли нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
Така формулираният въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Доказано е твърдението на жалбоподателя, че посоченият въпрос е решен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение на Върховния касационен съд, постановено по отменения ГПК по същия правен въпрос. От приложеното към касационната жалба решение № 127 от 5. 03. 2007 г. по гр. д. № 1102/2004 г. на ВКС, ІІІ г.о. е видно, че със същото е прието, че няма законова възможност за ползване на платен годишен отпуск без писмено разрешение от работодателя, нито задължение на последния да уведомява работника или служителя за отказа си да разреши ползването на отпуск за определен период от време, както и че липсата на писмено разрешение за ползване на отпуск означава, че неявяването на работа представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
В мотивите към обжалваното въззивно решение съдът е приел, че независимо от липсата на доказателства за дадено писмено разрешение за ползване на отпуск, следва да се приеме, че отпуск е бил разрешен и уволнената не е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
Поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по посочения материалноправен въпрос, а на жалбоподателя следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, дължима за разглеждане на касационната жалба, в размер на 125 лв.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22. 12. 2010 г. по в.гр.д. № 487/2010 г. на Видинския окръжен съд в частта, с която се потвърждава решение № 81 от 7. 09. 2010 г. по гр.д. № 555/2010 г. на Видинския районен съд в частта, с която са уважени предявени от Н. О. К. против Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – [населено място] едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер на 125 лв. и представи доказателства за внасянето й, като УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: