Р Е Ш Е Н И Е
№ 1178
гр.София, 17. 12. 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
със секретар Виолета Петрова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 275/2008 година
Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отменен/.
Обжалвано е решението на М. окръжен съд, постановено на 18.07.2007 год. по в.гр.дело № 321/2006 год., с което е оставено в сила решение от 30.03.2001 год. по гр.дело № 564/1998 год. на Л. районен съд за признаване за установено по отношение на Ц. Г. Д., И. Д. И., Г. Д. И., Л. А. Н. И. , А. М. А. , В. А. А. и З. Т. П. , че следните земеделски земи: нива от 21 дка в м.”Г”, нива от 8 дка в м.”Б”, ливада от 13.5 дка в м.”Й”, нива от 5 дка в м.”С”, градина в м.”Б” от 1.8 дка, всички в землището на гр. Б., обл. Монтана, са собствени на Г. Д. Ц. и Т. Д. Т., о станали им в наследство от Д. Т. Г. , бивш жител от гр. Б., на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Недоволен от въззивното и първоинстанционно решение е касаторът Ц. Г. Д. от гр. М., един от ответниците по спора, който го обжалва с оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост – чл.188, ал.3 ГПК/отм./ и неспазване указанията, дадени с отменителното решение на Върховния касационен съд, п ри което подробно се възпроизвеждат доказателствата, ангажирани по делото.
Процесуалният представител адвокат М от АК М. поддържа жалбата. Допълнително съображения излага в писмена защита като претендира за направените по делото разноски.
От ответника по касация Т. Д. Т. от гр. Б. е постъпило възражение по чл.218г ГПК, в което се заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира за направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Ответниците по касация – Г. Д. Ц. от с. М., област М. , И. Д. И., Г. Д. И., Б. К. К. , тримата от гр. Б., Л. |А. Ненкова, В. А. Н. и В. А. А., тримата от гр. С. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че безспорно всички страни са наследници на общия наследодател Т, починал през 1953 год., който с нотариално публично завещание от 25.09.1945 год. е завещал процесните земи/имоти/ на сина си Д. Т. Г. /праводател на ищците/, при което не е станал член на ТКЗС, образувано в гр. Б. през 1950 год. нито към този момент, нито към момента на смъртта, в който смисъл събраните по делото доказателства.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.
Производството по чл.114, ал.4 ЗСПЗЗ има за цел да установи, кой е бил собственик на конкретен земеделски имот към даден минал момент – към внасянето му в масивите на ТКЗС. В тежест на ищеца, съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК/отм./, е да установи, че неговия праводател е бил собственик на процесния имот към момента на внасянето му в ТКЗС, както и да докаже правното основание за придобиването на правото на собственост. Спазени са задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона както предвижда чл.218з ГПК/отм./, дадени с решение № 6* постановено на 21.08.2006 год. по гр.дело № 577/2005 год. на ІV ГО на ВКС.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./ на ответника по касация Т. Д. Т. се присъждат 40 лева за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, хип.1 ГПК/отм./ Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на М. окръжен съд, постановено на 18.07.2007 год. по в.гр.дело № 321/2006 год.
ОСЪЖДА Ц. Г. Д. ЕГН ********** от гр. М., ул.”К” № 1, ет.5, ап.13 да заплати на Т. Д. Т. от гр. Б., област М. на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./ сумата 40/четиридесет/лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: