О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1189
София, 11.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. Атанасова ч.гр.д. № 1189/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], представлявано от управителя П. А. С., [фирма], представлявано от управителя П. А. С. и лично от П. А. С., и тримата жалб оподатели представлявани от адв. В. В. К., АК – П., против определение № 444 от 1. 12. 2016 г. по ч. гр. д. № 504/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 968 от 26. 09. 2016 г. по гр. д. № 657/2016 г. на ОС – Плевен в частта, с която, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК, е прекратено производството по гр. д. № 657/2016 г. на Плевенския окръжен съд досежно предявените от [фирма], представлявано от управителя П. А. С., [фирма], представлявано от управителя П. А. С. и лично от П. А. С. против Г. К. Гърков, Е. Р. Г., К. И. П., Й. Б. Т., М. С. Т., Т. Х. К., Т. К., И. И. П. и „неизвестни извършители“ искове, както следва: за прогласяване нищожността на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19. 11. 2007 г., на подписана от Й. Б. Т. разписка от 21. 04. 2008 г., на договор за продажба /неиндивидуализиран/ и постановление от 11. 04. 2014 г. на частен съдебен изпълнител Т. К., на преустройство на обект придобит по възлагане /неиндивидуализиран/ и на договор за наем от 18. 06. 2016 г., да бъдат осъдени ответниците за вреди в определен от съда размер, да се извърши делба между съсобствениците на имот, погрешно отразен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.652.309.4.10. Твърди се незаконосъобразност на определението в обжалваната част и се иска отмяната му. Поддържа се наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.
Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
С обжалваното определение апелативният съд е потвърдил първоинстанционно определение на окръжен съд, с което, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е постановено частично връщане на искова молба и частично прекратяване на производството по делото относно посочените по-горе искове, поради несъответствието й с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК и неотстраняване в срок на нередовностите й, като производството е останало висящо само в частта относно предявения от [фирма], представлявано от управителя П. А. С., против Г. К. Гърков иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, за прогласяване нищожността на решение № 166 от 28. 01. 2013 г. по гр. д. № 3552/2012 г. на Плевенския районен съд.
За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че исковата молба е била нередовна, тъй като в същата не са били изложени ясно, разбираемо и последователно фактите, на които се основават претенциите на ищците и искането им до съда, поради което законосъобразно същата е била оставена без движение, че с разпореждането по чл. 129, ал. 2 ГПК са били дадени подробни, ясни и разбираеми указания, които не са били изпълнени с подадената уточняваща молба, поради което са били налице основания за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК.
В изложението на основанията по чл. 280 ГПК са формулирани следните въпроси: а/. „Допустимо ли е при предявен иск за делба, обективно съединен с искове по чл. 270, ал. 2 ГПК и за нищожност на сделки, имащи за предмет делбените имоти, първоинстанционният съд да прекрати производството по делбата и да приеме за разглеждане само някой от обуславящите искове, в конкретния случай иска с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК“; б/. „Следва ли първоинстанционният и въззивният съд, по силата на служебното начало, да указват на страните кой от обективно съединените искове е обуславящ и кой е обусловения, с оглед правилното възприемане от страните указанията на съда и свързаното с това изпълнение на дадените указания“.
Така поставените въпроси са твърде общи, не засягат проблеми свързани с приложението на чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК, вр. чл. 127 ГПК и не са обусловили правните изводи на апелативния съд за законосъобразност на първоинстанционното определение. Въпросите за обективно съединяване на искове, съотношението в което са предявени, характеристиките им на обуславящ и обусловен, допустимостта да се прекрати производството по обусловения иск и т.н. биха били от значение само при редовна искова молба, съдържаща ясно и разбираемо изложение на правопораждащите факти и на отправеното до съда искане и очертаваща спорното материално право. В случая, прекратяването по част от заявените с исковата молба претенции е постановено именно заради непосочване от ищците, въпреки предоставените от съда възможности и дадени ясни указания, на исканията, както и на обстоятелствата, на които същите се основават. Поради неизясняване на тези претенции, те са останали извън предмета на делото.
На следващо място, позоваването на чл. 280, ал. 1, точка 1, 2 и 3 ГПК е формално и се изразява в цитиране на посочената законова норма. Не се твърди противоречие на изводите на въззивния съд със задължителна съдебна практика /ТР, ППВС, решение или определение на ВКС, постановени, съответно, по реда на чл. 290 или чл. 274, ал. 3 ГПК/. Не се твърди противоречива практика по даден въпрос, нито се прилагат съдебни решения като доказателства за противоречива практика. Не се твърди и обосновава разглеждането на даден въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед на горното, не би могло да се приеме, че е налице някое от основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване, което би позволило извършване на преценка на законосъобразността на въззивното определение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 444 от 1. 12. 2016 г. по ч. гр. д. № 504/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 968 от 26. 09. 2016 г. по гр. д. № 657/2016 г. на ОС – Плевен в частта, с която, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК, е прекратено производството по гр. д. № 657/2016 г. на Плевенския окръжен съд в частта досежно предявените от [фирма], представлявано от управителя П. А. С., [фирма], представлявано от управителя П. А. С. и лично от П. А. С. против Г. К. Гърков, Е. Р. Г., К. И. П., Й. Б. Т., М. С. Т., Т. Х. К., Т. К., И. И. П. и „неизвестни извършители“ искове, както следва: за прогласяване нищожността на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19. 11. 2007 г., на подписана от Й. Б. Т. разписка от 21. 04. 2008 г., на договор за продажба /неиндивидуализиран/ и постановление от 11. 04. 2014 г. на частен съдебен изпълнител Т. К., на преустройство на обект придобит по възлагане /неиндивидуализиран/ и на договор за наем от 18. 06. 2016 г., за осъждане на ответниците за вреди в определен от съда размер, за извършване на делба между съсобствениците на имот, погрешно отразен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.652.309.4.10.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: