4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1180
[населено място], 20.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1104 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.07.2011г. постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 552/2010г., с което е отменено решение от 10.07.2009г. и допълнително решение от 09.12.2009г. на Софийски районен съд, 36 състав по гр.д. № 21121/2006г. и вместо това е признато за установено по отношение на Р. Г. П., Д. С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А., И. Г. М., С. С. Б., П. И. М., Е. В. Ц., Б. В. Ц., К. Г. А., Г. П. Г., Е. Г. Г., П. Г. Г., С. С. И., Г. М. М., Б. Т. П., И. Т. Г., Я. А. В., И. Г. С., Н. И. И., Г. Й. М., В. Б. С., П. Т. С., В. И. М., И. Ц. М., К. Н. Д., Б. Н. Д., И. Д. Х., В. Т. М., Ю. В. М. и Г. В. М. на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ вр. чл.75, ал.1 ЗН вр. чл.303 ЗН/отм./, че договор за доброволна делба от 12.02.1945г., вписан със записка за вписване № */*г., т.*, * нотариус при Софийски областен съд е нищожен в частта за ливада с площ * кв.м., м.”Л.”, землище Д., при граници: И. Т., М. С., път и река, поделена на четири равни дяла с площ по * кв.м., както следва: дял *, т.* на А. С. Д., дял *, т.* на Й. Д. С., дял *, т.* на Д. Д. С. и дял *, т.* на Н. Д. С., както и на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че М. А. А., починала1951г./вярната година на смъртта е 1947г./, е била съсобственик на същата земеделска земя към момента на внасянето й в ТКЗС през 1948г.С решението е прекратено производството по отношение на иска за прогласяване нищожност на същия договор за доброволна делба от 12.02.1945г. по отношение на останалите делбени имоти.
Касационната жалба е подадена от ответниците по иска чрез пълномощника им адв. Т.. Наведени са доводи за недопустимост и неправилност на решението. Според жалбоподателите липсва надлежно предявен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ – ищците не са отправили искане за установяване принадлежността на правото на собственост върху описаната в договора за доброволна делба земеделска земя, а само искане за прогласяване нищожност на договора относно спорния имот. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поставят пет въпроса, които са разрешени в противоречие със задължителна практика или са решавани противоречиво от съдилищата. Това са въпросите: 1/ допустимо ли е въззивният съд да прекрати производството поради оттегляне на иска, ако то е заявено след първото заседание във въззивната инстанция и не е дадено съгласие от ответника? 2/ допустимо ли е съдът да се произнася по иск по чл. 14, ал.4 З., ако той не е надлежно предявен с исковата молба? 3/ може ли да бъде уважен иск по чл. 75, ал.2 ЗН поради неучастие на съсобственик, който не е доказал правата си в съсобствеността? 4/ може ли да бъде предявен иск за нищожност на договор за делба поради неучастие на съсобственик само по отношение на един от делбените имоти? 5/ при противоречие в данните въз основа на кой документ се установява произходът – от акта за гражданско състояние или от данните в регистрите на населението? Посочени са конкретни решения, на които се твърди, че обжалваното противоречи по горните въпроси.
Ответниците по касационната жалба Р. Г. П., Д. С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А., И. Г. М. чрез пълномощника си адв. В. възразяват срещу допускането на касационно обжалване. Претендират присъждане на разноски.
Останалите ответници не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба, сключен на 12.02.1945г. поради неучастие на съделител и по иск по чл. 14, ал.4 за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС съсобственик на земеделския имот е била и М. А. А.. Ищците са наследници на М. А. А., починала 1947г.; ответниците са останалите наследници на М. С. П., починал 1937г., а именно на синовете му: А., Й., Д. и Н. С.. Твърди се, че на 12.02.1945г. е сключен договор за доброволна делба между четиримата братя, без участието на сестрата, с който са поделени наследствени имоти. Претендира се, че този договор е нищожен досежно делбата на нива от * дка, която е разделена на четири равни дяла от по * дка и всеки от братята е получил свой дял. Спорът е съсредоточен върху това дали М. А. А., родена 1884г., е дъщеря на наследодателя М. С. П.. Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства: удостоверения за наследници, актове за смърт, кръщелно свидетелство и др., и е приел за доказана родствената връзка.
Видно, че собствеността върху спорния имот е възстановена на наследниците на четиримата братя А., Й., Д. и Н. С. с решение на ОСЗ от 10.03.2003г. относно ливада от * дка в землището на Д., местн. Л., имот № * кад.л. * по кад. план от *г.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият поставен въпрос е за допустимостта да бъде прекратено производството поради оттегляне на иска, ако то е заявено след първото заседание във въззивната инстанция и липсва съгласие от ответника. По делото не е извършено такова прекратяване. Налице е определение от 17.09.2007г., постановено по първоначално разделеното, а впоследствие присъединено гр.д. № 23176/2006г. на СРС, 28 състав, с което е прекратено производството по отношение на всички други имоти извън ливадата в кв. Д., м. „Л.” и това прекратяване е извършено преди първото съдебно заседание. Затова заявеното впоследствие в уточнителната молба на ищците от 09.12.2010г., че оттеглят иска за останалите имоти е само потвърждение на по-рано заявеното оттегляне и това изрично е посочено в молбата. По тази причина и извършеното в обжалваното решение прекратяване на производството в тази част е безпредметно. При това положение липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият поставен въпрос е дали съдът следва да се произнася по иск по чл. 14, ал.4 З., ако той не е надлежно предявен с исковата молба. К. поддържат, че исковата молба е била и е останала нередовна, тъй като не са наведени доводи за принадлежност на правото на собственост в патримониума на общия наследодател. Вярно е, че този иск е бил непрецизно заявен с исковата молба, доколкото е извършено изрично позоваване на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, но не е формулиран ясен диспозитив. Нередовностите му обаче са били отстранени с няколко уточнения на иска, направени пред първата и пред въззивната инстанция.
Третият въпрос за уважаването на иск по чл. 75, ал.2 ЗН поради неучастие на съсобственик, когато той не е доказал правата си в съсобствеността всъщност изхожда от това, че от една страна ищците не сочат и не доказват придобивно основание на наследодателя М. С. П., а от друга страна, че собствеността върху имота е възстановена не на този наследодател, а на наследници на синовете му и липсва искане за възстановяване на имота на наследниците на М. С. П., поради което ищците не са легитимирани както по иска по чл. 75, ал.2 ЗН, така и по иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. По този въпрос е налице противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС изразена в представеното Решение № 262 от 06.07.2010г. по гр.д. № 317/2009г. на ІІг.о., според което при липсата на решение по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18ж ППЗСПЗЗ, което да признае възстановеното право на собственост на общия наследодател, не може да се приеме, че възстановената собственост на други лица, в обема и границите на възстановяването, е имущество, принадлежало на наследодателя към момента на внасянето в ТКЗС. Всъщност изложените обстоятелства се свеждат до преценката на правния интерес на ищците от водене на исковете по чл.75, ал.2 ЗН и по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ когато липсва заявление за възстановяване на собствеността на общия наследодател, от когото те черпят права. Въпросът обуславя допустимостта на исковете и съответно на решението. По него е създадена задължителна практика, според която искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ не е допустим ако земята не е заявена за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на името на лицето, за което се твърди, че е било неин собственик към момента на образуване на ТКЗС, а на друго лице – Решение № 34 от 21.03.2011г. по гр.д. № 1112/2010г. на ІІг.о., Решение № 35 от 21.03.2011г. по гр.д. № 1052/2010г. на ІІ го. и Решение № 642/10 от 11.04.2011г. по гр.д. № 885/2009г. на І г.о. Следователно налице е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
По четвъртият въпрос „може ли да бъде предявен иск за нищожност на договор за делба поради неучастие на съсобственик само по отношение на един от делбените имоти” липсва твърдяното противоречие с Решение №1189 от 15.07.2003г. по гр.д. № 964/2002г., ІVг.о. на ВКС. Посоченото решение разглежда хипотеза на прогласяване на нищожността само спрямо някои от участвалите съсобственици, но не съдържа разрешение за нищожност на делбата само по отношение на някои от имотите, включени в нея.
Що се отнася до петия въпрос относно документите за установяване на произход и изясняване противоречията между тях, то даденото от въззивния съд разрешение съответства на приложената практика – Решение № 311 от 19.04.1994г. по гр.д. № 111/94г. на І г.о. на ВС, според което при противоречие между данните от актовете за гражданско състояние и данните в регистрите за населението меродавни са актовете. Всъщност по настоящето дело не е съществувало противоречие между акта за раждане и регистрите на населението, а са представени удостоверения за наследници с различно съдържание и съдът при преценка на доказателствената им сила е взел предвид това, което кореспондира с останалите доказателства и по-конкретно с приложеното кръщелно свидетелство на М. М. С., родена 1884г.
В обобщение, следва да се допусне касационно обжалване по третия въпрос и за преценка допустимостта на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.07.2011г. постановено от Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав, по гр.д. № 552/2010г. по касационната жалба на С. С. Б., П. И. М., Е. В. Ц., Б. В. Ц., К. Г. А., Г. П. Г., Е. Г. Г., П. Г. Г., С. С. И., Г. М. М., Б. Т. П., И. Т. Г., Я. А. В., И. Г. С., Н. И. И., Г. Й. М., В. Б. С., П. Т. С., В. И. М., И. Ц. М., К. Н. Д., Б. Н. Д., И. Д. Х., В. Т. М., Ю. В. М. и Г. В. М., подадена чрез адв. Т..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 343,20/триста четиридесет и три цяло и двадесет стотни/лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: