О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1181
гр.София, 20.12.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1064/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Б. Д. С. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 2393 от 19.07.2011 год. срещу въззивното решение № 106 от 09.05.2011 год. по в.гр.дело № 1069/2010 год. на Благоевградския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за недопустимост на решението, с което е потвърдено първоинстанционното решение за извършване на делбата или за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обезсилване на решението или отмяна на същото изцяло в потвърдителната част и в частта, с която е отменено решението на районния съд по отношение на паричното уравнение, което касаторът е бил осъден да заплати на съделителката Л. Х. и да бъдат изнесени имотите на публична продан или да бъде извършено разпределението им съобразно закона и установените от съдебната практика принципи и разрешения.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие с решение № 643 от 15.05.1985 год. по гр.дело № 197/1985 год. на ВС, І г.о., решение № 301 от 22.04.2004 год. по гр.дело № 731/2003 год. на ВКС, І г.о. и решение № 115 от 23.02.2009 год. по гр.дело № 1015/2008 год. на ВКС, V г.о. по въпроса за групирането на съсобствениците при разпределение на делбените имоти по реда на чл.353 ГПК; б/може ли да се извърши делба чрез разпределение на имотите и поставянето им в дял на съделителите, когато съсобствеността е възникнала не само чрез наследяване, а и от други фактически състави? твърди се, че е налице противоречие с т.8 от тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. по гр.дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС; в/липсата на мотиви относно начина на определяне размера на паричните уравнения – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация С. Д. Д., А. Д. Д., Н. Д. Д.-Ш., И. С. Х. и Б. Т. К. са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е ликвидирана окончателно съсобствеността между съделителите, като по реда на чл.353 ГПК е било извършено разпределение на делбените имоти, както следва: а/ в общ дял на С. Д. Д., А. Д. Д., Н. Д. Д.-Ш., И. С. Х. и Б. Т. К. е поставена нива от три декара, пета категория, м.”С. г.-Ш.14”, записана като имот № * по плана за земеразделяне; б/ в общ дял на Л. Д. Х. и С. Д. Д. е поставена нива от * декара, девета категория в землището на Б., м.”Б.-[жилищен адрес] записана като имот № * по плана за земеразделяне; в/ в дял на Б. Д. С./сега касатор/ е поставен поземлен имот с идентификатор * по кад.карта на града, Промишлена зона, с площ * кв.м., урбанизиран, ниско застрояване /до 10 м/. За уравнение на дяловете Б. Д. С. е осъден да заплати на Л. Д. Х. и С. Д. Д. по 6 053,50 лева. Всички съделители са осъдени да заплатят съответна държавна такса.
С въззивното решение окръжният съд е отменил решението на първата инстанция в частта, с която Б. Д. С. е бил осъден да заплати на Л. Д. Х. сумата 6 053,50 лева за уравнение на дяловете и в частта относно държавните такси, вместо което е осъдил Б. Д. С. да заплати на Л. Д. Х. за уравнение на дяловете сумата 12 521,28 лева и е определил други размери на дължимите от съделителите държавни такси. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е било потвърдено първоинстанционното решение, поради следните съображения:
Окръжният съд е намерил за неоснователно оплакването на касатора във въззивната жалба, че не е било направено искане от съделители за възлагане на имоти в общ дял. Прието е, че в последното заседание, в хода на устните състезания пред първоинстанционния съд, пълномощникът на ищците е направил изрично искане за възлагане в общ дял на същите на имоти под №№ * и 2, а на ответника/сега касатор/ да се остави в дял имот под № *3, при съответно уравняване на дяловете. Доколкото това наистина е така /видно от протокола за съдебното заседание на 14.09.2010 год. по гр.дело № 882/2009 год. на РС-Благоевград/, липсва твъдяното противоречие с решенията на състави на Върховния съд и на Върховния касационен съд, представени с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В решение № 643 от 15.05.1985 год. по гр.дело № 197/1985 год. на ВС, І г.о.-е посочено, че делбата може да се извърши чрез теглене на жребий /чл.287, 289 и 291 ГПК, отм./ или чрез разпределение на съсобствените имоти между съделителите /чл.292 ГПК, отм./, и когато съсобствениците се групират в такъв брой групи, който да съответства на броя на имотите. Посочено е, че по тези два начина делбата може да се извърши и когато броят на имотите не съответства точно на броя на съсобствениците, а на колената, към които те принадлежат.
В същия смисъл е и решение № 301 от 22.04.2004 год. по гр.дело № 731/2003 год. на ВКС, І г.о. В него е посочено, че щом съделителите са петима, а дяловете два/дори и три/ и не е налице групиране поради липса на постигнато съгласие за извършване на делбата по колена, съсобствеността следва да се ликвидира чрез способа по чл.288, ал.1 ГПК/отм./.
Решение № 115 от 23.02.2009 год. по гр.дело № 1015/2008 год. на ВКС, V г.о. има предвид хипотеза, при която са били налице осем обекта за шестима съделители с неравни дялове и настъпило в хода на процеса универсално правоприемство по чл.120 ГПК/отм./ в лицето на един от съделителите. Прието е, че поради това тегленето на жребий в случая би се оказало много неудобно, а и защото различието в стойността на имотите би довело до съставяне на разделителен протокол с недостатъчно уравнени дялове с оглед квотите на страните. Върховният касационен съд, V г.о. е приел, че делбата законосъобразно е извършена чрез разпределение по реда на чл.292 ГПК/отм./.
Следователно, нито едно от цитираните решения не е пряко относимо към процесния казус и липсва основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Липсва противоречие на въззивното решение и с т.8 от тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. по гр.дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС. С тази точка от тълкувателния акт е даден отрицателен отговор на въпроса: намира ли приложение чл.288, ал.3 ГПК/отм./ при комбинирана съсобственост на неподеляемото жилище, която е възникнала не само по наследяване, но и по друг способ-например сделка за част от имота и съделителят има двойно качество на наследник и на приобретател по такава сделка. В т.8 на мотивите е посочено, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост, съдът не може да извърши делбата на основание чл.288, ал.3 ГПК/отм./. Следователно, с т.8 на тълкувателното решение изобщо не се дават указания по приложението на чл.292 ГПК/отм./, поради което същото не се отнася и до извършване на делбата на наследствени имоти чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационно обжалване следва да се допусне на онази част от въззивното решение, с която е отменено решението на първата инстанция в частта, с която Б. Д. С. е осъден да заплати на Л. Д. Х. сумата 6 053,50 лева за уравнение на дяловете и вместо това същият е бил осъден да й заплати сумата 12 521,28 лева. Необходимостта от разглеждане на касационната жалба в тази й част по реда на чл.290 ГПК произтича от липсата на каквито и да е мотиви към решението на първата инстанция, както досежно присъдените с него суми за уравнение на дяловете на съделителите Л. Д. Х. и С. Д. Д., така и изобщо във връзка с уравненията на дяловете между съделителите; бланкетната въззивна жалба на съделителката Л. Д. Х.. За да присъди за уравнение на дела на последната сумата 12 521,28 лева, въззивният съд е приел, че Б. Д. С., който има * ид.ч. от поставения в дял на Х. и Д. имот /притежаващи по * ид.части от същия имот/, следва да й заплати разликата между сумата за уравняване на нейния дял от третия имот и сумата за уравняване на неговия дял от втория делбен имот /13280 – 1517,44 лева/.
В тази част въззивното решение противоречи на постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 279 от 05.07.2010 год. по гр.дело № 350/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 280 от 21.06.2011 год. по гр.дело № 901/2010 год. на ВКС, І г.о., според които стойностното уравнение на дяловете при разпределение на делбените имоти се извършва на базата на съпоставката на стойността на получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса, изчислена също в парична стойност.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106 от 09.05.2011 год. по в.гр.дело № 1069/2010 год. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която Б. Д. С. е бил осъден да заплати на Л. Д. Х. сумата 12 521,28 лева за уравнение на дяловете.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106 от 09.05.2011 год. по в.гр.дело № 1069/2010 год. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е било потвърдено решение № 6677 от 24.09.2010 год. по гр.дело № 882/2009 год. на Благоевградския районен съд за извършване на делбата чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК.
ДАВА на жалбоподателя Б. Д. С. едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси в размер на 121,07/сто двадесет и един + 0,07/лева и в същия срок да представи в съда вносна бележка за плащането, като при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще му бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в съдебно заседание, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/