О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 05.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1145 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. С. Д. против определение от съдебно заседание на 28.11.2008 г., постановено по гр.д. № 254 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Л. , с което е обезсилено решение № 12 от 16.04.2008 г. по гр.д. № 868/2007 г. на Районен съд- Т. и е прекратено съдебното производство.
Ответниците по касационната жалба Х. Г. С., М. Г. С. и Ц. Х. Г. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
С определение от 15.07.2008 г. въззивният съд е оставил без движение исковата молба на М. С. Д. с указания ищцата да изложи обстоятелства относно основанието, на което претендира, че наследодателите й В. П. и Б. П. са били собственици на процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, доказателства за наличие на правен интерес от предявяване на иска, както и да формулира съответен петитум на исковата молба. С атакувания съдебен акт, имащ характер на решение и неправилно наименован от съда „определение”, Окръжен съд Л. е приел, че ищцата претендира, че наследодателят й е закупил имота с договор от 13.11.1949 г. и го е внесъл в ТКЗС, но не е посочила границите му, поради което не е отстранила нередовностите на исковата молба. Изложени са съображения, че исковете са недопустими и на основание обстоятелството, че за тях има позитивно решение на ПК-гр. Априлци за имота на В. П. и за имота на Б. П. и съобразно константната практика на ВКС, ищецът при спор за материално право следва да е изчерпал административния ред за установяване границите на имота, което в случая не е сторено – ищецът е разполагал с възможността за приложение на чл.26, ал.1 ППЗСПЗЗ, където е установен специален административен ред за определяне на старите имотни граници и този ред изключва общия иск за определяне на старите имотни граници по л.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Налице е противоречиво разрешаван правен въпрос за допустимостта да се претендира установяване на старите реални граници на земеделски имот с иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и извън административното производство по чл.26, ал.1 ППЗСПЗЗ, доколкото в приложените решение № 1* от 7.07.2008 г. по гр.д. № 4914/2007 г., ВКС, V г.о. и решение № 1* от 12.02.2002 г. по гр.д. № 544/2001 г., ВКС, V г.о. е прието, че спорът за границите на земеделски имот към момента на влизането му в ТКЗС е спор за материално право, който съобразно чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, следва да се реши по общия исков ред, а не в административното производство по възстановяване на собствеността и правен интерес от този иск е налице и когато в полза на ищеца има решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в стари реални граници.
В обобщение налице е основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на възивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение /наименовано „определение”/ от съдебно заседание на 28.11.2008 г., постановено по гр.д. № 254 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Л.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: