О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1192
Гр. София, 11.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 825/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Г. Р., К. Г. П. и С. Г. К. са подали касационна жалба вх. № 27415 от 15.04.2010 г. срещу въззивното решение № 4 от 26.02.2010 г. по гр.д.№ 11120/2009 г. на Софийския градски съд, ІV-д въззивен състав. С него е било отменено частично решението от 28.05.2009 г. по гр.д.№ 5438/2007 г. на Софийския районен съд, 55-ти състав и е постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск за делба на дворно място с площ по скица от 695 кв.м., съставляващо УПИ 26-218 от кв.1 по плана на[населено място], м.”кв.М.”, при съседи: улица, УПИ 20-40, УПИ 19-218 и УПИ 18-36; определени са квотите в съсобствеността на допуснатия до делба УПИ 19-218 от кв.1 по плана на[населено място], м.”кв.М.” с площ от 600 кв.м., при съседи: улица, УПИ 25-36, УПИ 26-218 и УПИ 20-40, както следва: за М. Г. Р. – 80/1323 ид.ч., за К. Г. П.-60/1323 ид.ч., за Н. И. Х.-20/1323 ид.ч., за С. Г. К. и М. М. К.-80/1323 ид.ч. и за М. И. С.-1083/1323 ид.ч. Със същото решение градският съд е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата обжалвана от ответницата М. И. С. част, касаеща допустимостта на съдебната делба на УПИ 19-218, както и в частта, касаеща разликата в квотите в съсобствеността на същия имот.
Поддържат се оплаквания за необоснованост на решението в частта, с която е отхвърлен иска за делба на УПИ 26-218 и за нарушение на материалния закон в частта относно определените квоти с искане за отмяна на въззивното решение и допускане делба на УПИ 26-218 и определяне квотите в съсобствеността на допуснатите до делба имоти според общата им площ от 1360 кв.м.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от осъвременяване на тълкувателната практика по допустимостта на делбата след отмяна на З. и влизането в сила на ЗУТ, считано от 31.03.2001 г., и по-специално преразглеждане на разрешението, дадено с т.1, б.”д” във връзка с б. „г” на Постановление № 2 от 04.05.1982 г. на Пленума на Върховния съд при действието на чл.58, ал.1 З. /отм./ съответствие с чл.183, ал.1 във връзка с чл.148, ал. 5 ЗУТ.
Ответницата по касация М. И. С. е на становище, че не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че решението е съобразено както с ППВС № 2/82 г., така и с практиката на ВКС след отмяната на З. и при действието на чл.183 ЗУТ. Ответницата се позовава на решение № 99 от 24.02.2009 г. по гр.д.№ 1162/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 27 от 04.02.2009 г. по гр.д.№ 140/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 200 от 08.05.2009 г. по гр.д.№ 182/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 1428 от 24.02.2009 г. по гр.д.№ 5128/2007 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 86 от 20.02.2006 г. по гр.д.№ 730/2005 г. на ВКС, І г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о съобрази следното:
За да отхвърли иска за делба на УПИ 26-218 от кв.1, в който са разположени двуетажна масивна жилищна сграда с площ около 75 кв.м., индивидуална собственост на ответницата и масивна едноетажна вилна сграда, индивидуална собственост на ищцата М. Г. Р., въззивният съд е приел, че процесният имот съставлява обща по предназначението си част от формираната хоризонтална етажна собственост и на основание чл.38, ал. 3 ЗС делбата му е недопустима. Градският съд се е позовал и на разясненията, дадени с т.1, б.”д” на ППВС № 2 от 04.05.1982 г. и практиката на ВКС-решение № 201 от 07.08.2001 г. по гр.д.№ 583/2000 г. на І г.о. и решение № 86 от 20.02.2006 г. по гр.д.№ 730/2005 г. на І г.о
За да коригира така размера на квотите в съсобствеността на допуснатия до съдебна делба УПИ 19-218 от кв.1, градският съд е приел, че „разминаването в площта на двата процесни недвижими имоти между отразеното в документите за собственост и скиците и действителното положение на място не рефлектира върху дяловете в процесната съсобственост, тъй като последните се формират от обема на прехвърлените права по вещнотранслативните правни сделки и са едни и същи като величини независимо от това каква площ ще бъде приета за имотите”.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
По въпроса дали при действието на чл.183 ЗУТ продължават да важат указанията, свързани с приложението на чл.58, ал.1 З. /отм./, дадени с т.1, б.”в” на Постановление № 2 от 04.05.1982 г. по гр.д.№ 9/18 г. на Пленума на Върховния съд е даден отрицателен отговор с постановеното в производство по чл. 290-293 ГПК решение № 380 от 15.10.2010 г. по гр.д.№ 104/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. С това решение е прието, че при сега действащата регламентация по чл.183 ЗУТ даденото от Пленума на Върховния съд тълкуване не намира приложение, доколкото в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор с нотариална форма с останалите собственици. Според решението, позоваването на т.1, б.”в” от ППВС № 2/82 г., касаеща недопустимостта на делбата на парцел, застроен със сграда или за който е дадено разрешение на един от съсобствениците за застрояване е неоснователно, доколкото указанията в тълкувателния акт за недопустимост на делбата са свързани с приложението на разпоредбата на чл.58, ал.1 З. /отм./, съгласно която строежи в съсобствен парцел, предназначен за малкоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, могат да се разрешават по искане на един или повече от съсобствениците, без съгласие на останалите, въз основа а архитектурен проект за цялостно застрояване, по който всеки съсобственик може да получи отделен жилищен или вилен обект.
Отговорът на поставения с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпрос относно важимостта на указанията, дадени с т.1, б.”д” от ППВС № 2/82 г. при действието на чл.183, ал.1 във връзка с чл.148, ал. 5 ЗУТ, предполага необходимост от допускане на касационно обжалване, предвид наличието на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на която противоречи разрешението, дадено с обжалваното въззивно решение. Касационното обжалване следва да се допусне по отношение и на онази част от въззивното решение, с която са определени квотите в съсобствеността на допуснатия до съдебна делба УПИ 19-218 от кв.1, които би следвало да съответстват на квотите в УПИ 26-218 от кв.1 при условие, че се приеме, че делбата на последния е допустима.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4 от 26.02.2010 г. по гр.д.№ 11120/2009 г. на Софийския градски съд, ІV-д въззивен състав по жалба вх. № 27415 от 15.04.2010 г. на М. Г. Р., К. Г. П. и С. Г. К..
ДАВА на жалбоподателите едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 50 /петдесет/ лева и в същия срок да представят в съда квитанцията за внесената сума, като при неизпълнение на указанията, жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: