О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1195
София 07.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1012 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Х. Р. от гр.Г.,чрез процесуалния си представител- адвокат К. против въззивно решение № 136 от 15.04.2010г. по в.гр.д. № 157/2010г.на Р. окръжен съд,с което е отменено решение № 252 от 13.12.2007г. по гр.д.№ 1788 по описа за 2007г. на Р. районен съд и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ,във вр.с чл.225 ал.1 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за изпълнението на дадените от ВКС указания за установяване на наличните липси,за което тежестта на доказване е върху работодателя и нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за обхвата на задължението по чл.147 ал.1 т.1 от ППЗНП,във вр.с чл.37 ал.1 от ЗНП на директора на детска градина- да организира,контролира и отговаря за цялостната дейност.Позовава се на решение № 1158 от 26.07.2004г.по гр.д.№ 2189/02г.та ІІІ г.о. на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Производството е за втори път пред касационната инстанция,след като първоначално постановения въззивен акт е бил отменен,а делото върнато за ново разглеждане със задължителни указания за обсъждане на всички ангажирани по делото доказателства,включително и „данните от приетата съдебно-техническа експертиза с оглед разпоредбата на чл.147 ал.1 т.1 и т.5 от ППЗНП”.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел,че на ищцата следва да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, защото тя не е изпълнила задълженията си, вменени й с нормите на чл.147 ал.1 т.1 от ППЗНП,във вр.с чл.37 ал.1 от ЗНП-да контролира разходването на стоково-материалните ценности/става въпрос за гориво за отопление/, за което да създаде необходимата вътрешна организация и контролни механизми за предотвратяване на пропуски,нарушения и вреди/визира де неизвършено предаване на имуществото при освобождаване от длъжност на материално-отговорно лице/,в резултат на което е допуснала липса от 440литра гориво.
При тези мотиви-поставеният от касаторката въпрос за обхвата на произтичащото от нормата на чл.147 ал.1 т.1 от ППЗНП,във вр.с чл.37 ал.1 от ЗНП задължение и неговото конкретно изпълнение –е от значение за изхода на спора,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда.Същият изисква тълкуване на закона,при липса на съдебна практика,което мотивира настоящия съдебен състав да допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
С оглед на изложеното и като взе пред вид,че на основание чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ищцата не дължи държавна такса, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 136 от 15.04.2010г. по в.гр.д. № 157/2010г.на Р. окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.