РЕШЕНИЕ
№ 12
София,25.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
БОРИС ИЛИЕВ
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1680/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по §2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от „Р” О. – град Б. дол, област К. , против въззивно решение от 15.7.2005 г. по гр.д. №463/2005 г. по описа на К. окръжен съд, г.к.
Обстоятелствата по делото са следните:
„Р” О. – град Б. дол, област К. , е предявило против О. Б. дол, област К. , иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК, за признаване на установено по отношение на ответника, че дружеството е собственик на масивен павилион за хляб и закуски, който се намира в град Б. дол, кв. Миньор, област К. , на кооперативния пазар, с площ от около 100 кв.м и при граници: от две страни – кооперативен пазар, и улица. Твърди се, че павилионът е бил собственост на ОФ “Х”/по-късно преобразувана в “Р” ЕО. още от 1975 г., когато е построен с негови средства. Твърди се също така, че приватизацията на дружеството павилионът е станал собственост на “Р” ООД. Навежда се довод, че павилионът е собственост на дружеството по давност, тъй като същото е упражнявало фактическа власт върху него постоянно, непрекъснато, спокойно и явно в продължение на повече от 5 години.
С решение №1079/27.01.2005 г. по гр.д. №327/2003 г. Дупнишкият районен съд е отхвърлил иска като неоснователен.
С решение от 15.7.2005 г. по гр.д. №463/2005 г., по въззивна жалба от ищеца Р. ” О. К. окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че ищецът претендира процесната вещ на две взаимно изключващи се правни основания – придобивна давност с начало на владение от 1977 г. и на основание чл.17а ЗППДОбП, като част от капитала на преобразуваната ОФ “Х” в общинско дружество “Р” ЕО. , чийто правоприемник ищецът твърди че е. Въззивната инстанция е приела, че е изключена възможността за придобиване по давност на павилиона от “Р” О. , учредено на 18.9.2000 г., след изкупуването на 65% от капитала на общинското дружество “Р” ЕО. , с приватизационната продажба от “Б” ООД. Прието е, че от 18.9.2000 г. до постъпването на исковата молба в Д. районен съд на 04.4.2003 г., не е изтекъл вино един от предвидените в ЗС давностни срокове. Съдът е стигнал до извод, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.82 ЗС, тъй като ищецът не е правоприемник на ОФ “Х”, а за павилиона е съставен акт за общинска собственост на недвижим имот №1012/08.7.1993 г., на основание чл.6, ал.2 ПЗРЗМСМА и на основание чл.56, във връзка с чл.2, ал.6 ЗОбС. От друга страна, съдът е стигнал и до извод, че ищецът не е доказал, че създаването на търговското дружество с общинско имущество “Р” ЕО. , процес павилионът е бил внесен в капитала на дружеството, а ангажираните по спора доказателства не установяват такъв факт.
Срещу въззивното решение К. окръжен съд е подадена касационна жалба от ищеца „Р” О. – Б. дол, с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./. Твърди се, че неправилно е прието, че дружеството не е собственик на процесния павилион, тъй като липсват доказателства, установяващи правоприемство между ОФ “Х” и “Р” ООД. Излага се, че този извод е необоснован предвид представените по делото писмени доказателства – решение за преобразуване и решение за регистрация, от които е видно, че “Р” ЕО. е приела всички активи и пасиви на ОФ “Х”, а преобразуването е извършено от компетентен орган – ОбС – Б. дол, в изпълнение на правомощията му по ТЗ и ЗППДОбП/отм./, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.17а от последния. Прави се оплакване, че по силата на представените доказателства е безспорно, че се касае за павилион, включен в приватизационната сделка, поради което стойността му е формирала съответна част от покупната цена на дружеството, а вещта е заведена в баланса на ЕО. като дълготраен актив. Оспорват се и изводите на въззивната инстанция относно вида на вещта – движима или недвижима, и се застъпва тезата, че е налице движима вещ. Оспорва се и изводът относно акта за частна общинска собственост, както и направените уточнения към исковата молба, както и изводите относно твърдението за изтекла придобивна давност.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.
Ответникът по касация – О. Б. дол, област К. , не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението на въззивната инстанция е правилно.
Законосъобразно и обосновано К. окръжен съд е стигнал до извод, че ищецът не е доказал хипотезата на чл.82 ЗС, предвид недоказване на факта на правоприемство между ОФ “Х” и “Р” ЕООД. Този извод съответства с ангажираните по спора доказателства, от които не се установява в патримониума на дружеството да е преминал процесния павилион. Поради това правилен е и извода на съда, че ищецът не е доказал и придобиване на вещта по давност, доводът за приложение на чл.17а ЗППДОбП/отм./, както и хипотезата на чл.2, ал.4 ЗОбС.
Неоснователни са всички наведени в касационната жалба доводи, както тези във връзка с визираните по-горе разпоредби, така и онези свързани с вида на вещта.становяването на фактите и обстоятелства по един съдебен спор е изцяло в тежест на ищеца, нещо което последният не е сторил в двете предходни инстанции, поради което искът е останал недоказан по своето основание.
Ето защо касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 15.7.2006 г. по гр.д. №463/2005 г. по описа на К. окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: