Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр. София, 05.03.2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при участието на секретаря Красимира Атанасова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от П. Т. Р. т. дело № 624/2008 година.
Производството е по реда на чл. 47, ал. 1 ЗМТА.
Търговското дружество “Г“ Е. със седалище в гр. С. е предявило молба за отмяна на основание чл. 47, т. 5 ЗМТА на постановено на 26.06.2008 г. от А. съд към БТПП решение по в. а. д. № 235/2006 г. в частта, с която съдът се е произнесъл по насрещните искове, предявени от ответника “Б” ООД и в отхвърлителната част на исковете за неустойка.
Искането за отмяна се основава на тезата, че съставът на А. съд се е произнесъл в тази част на решението по въпроси, извън предмета на спора. Молителят обосновава искането си с аргументите, че неправилно решаващият съд е приел, че два от насрещните искове са установителни, а не конститутивни, и по този начин допуснал изменение на исковете, редуцирайки ги от четири на два. Неправилно било и становището на арбитражния съд, че не е необходимо в обстоятелствената част на исковата молба да се конкретизират появили се недостатъци, а това бил задължително изискване досежно съдържанието на насрещната искова молба. И след като недостатъците не били конкретно описани, то ищецът е ангажирал доказателства само за част от тях и решението било за него “процесуална изненада”. Твърди се, че е налице произнасяне свръхпетитум, тъй като присъдените суми съставлявали не само вземане за разноски за отстраняване на недостатъци, но и вземане за причинени вреди, а подобен самостоятелен иск не е бил предявен.
Ответникът по молбата в писмено становище поддържа, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, приема за установено следното:
Искът е предявен пред ВКС в рамките на законовия тримесечен срок по чл. 48 от ЗМТА от легитимирана страна срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция – АС при БТПП.
В производството по арбитражно дело № 235/2006 г. ищецът „ кар” Е. е предявил срещу „Б” ООД десет обективно съединени иска за заплащане на суми по два договора за изработка между страните с дати 04.04.2005 г. и 14.04.2005 г., за неустойка и законна лихва, както и за разноски /чл. 266 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД/. Ответникът е противопоставил с насрещна искова молба четири свои претенции към ищеца, които, след изрични уточнения в арбитражно заседание, са били определени от решаващия орган като: 1/ иск за разноски, необходими за поправка на некачествено извършена работа по сключения договор за доставка и монтаж на настилки и облицовки от 04.04.2005 г. в размер на 21 288 лв; 2/ иск за разноски, необходими за некачествено извършена работа по сключен договор от 14.04.2005 г. за рязане, обработка и монтаж на настилки в размер на 160 666 лв.; 3/ иск за заплащане на законната лихва върху всяка една от двете суми, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане; 4/ искане за заплащане на направени разноски по делото /чл. 265, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, предявено с насрещен иск възражение по чл. 90 ЗЗД/.
Ответникът по насрещните искове – ”Г” Е. е възразил, че една от конкретните претенции не била предмет нито на първоначално предявения, нито на изменения в последствие насрещен иск, каквато теза застъпва и в настоящото производство като основание за отмяна /чл. 47, т. 5 ЗМТА/.
Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗМТА и чл. 5, ал. 1, т. 4 от П. на АС при БТПП, изискванията към исковата молба включват обстоятелствата, на които се основава искането да са посочени, което не означава това да става с някаква точно определена степен на подробност и пълна изчерпателност, особено когато става дума за изпълнение по договор за изработка, обхващащ договорни правоотношения по повод доставка и монтаж на настилки и облицовки за голям търговски обект и договор за рязане, обработка и монтаж на настилки , какъвто е настоящия случай. След като в насрещната искова молба са били изброени определени недостатъци /л. 47/, посочено е било също, че недостатъците са нараствали „лавинообразно”, въведено е било и твърдение за изключително лошо качество и съществени недостатъци при изпълнение на договорите, визирана е и стойността на направените разноски за поправка на некачественото изпълнение, то в съответствие със закона решаващият орган е приел, че е валидно сезиран с насрещни искове за заплащане на стойността на поправките по двата договора, с правно основание по чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Разбира се, отчетени са били първоначалните претенции по насрещната искова молба /подробен коментар на л. 8 от арбитражното решение/, настъпилите промени в исканията и окончателната им формулировка. Въз основа на въведените факти и твърдения съдът е приел, че предпоставките за уважаване на подобен иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД предполага установяване на отклонение от поръчаното или некачественост на изработеното; липса на приемане на изпълнението, което не е съобразено с договореното – чл. 264, ал. 3 ЗЗД и незабавно уведомяване за явни и скрити недостатъци, както и поправимост на изработеното, за което следва да се направят разноски.
Верни са изводите на съда за това, че претендираното първаначално от ищеца по насрещната искова молба намаление на цената при договор за изработка съставлява потестативно право на възложителя по договора, което би могло да се упражни извънсъдебно, чрез изявление, а не по съдебен ред с конститутивен иск. Но в случая, както правилно е констатирал и решаващият състав, първоначалната претенция на ответника спрямо ищеца е била за намаление на цената по всеки един от двата договора, което по своята същност съставлява и част /установителна/ от претенцията за връщане на недължимо платено възнаграждение по всеки един от двата договора. Отделно от това, дори и да не са били уточнени по пера отделните претенции за поправка на недостатъци по двата договора, то те са били индивидуализирани в достатъчна степен, а досежно тяхната основателност и размер, арбитражният съд се е произнесъл след обстойна преценка на всички събрани по арбитражното дело доказателства, в това число и свидетелските показания, при съобразяване на въведените доводи и възражения на страните, в това число и възражението за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД от страна на ответника „ консулт 2002” ООД, както и след преценка на единичната и тройна експертиза по делото.
В диспозитива на решението на арбитражния съд е формиран диспозитив по всеки един от предявените насрещни искове, като съдът е уважил първите два иска за разноски, необходими за поправка на некачествени работи съответно до 14 192,39 лв. /от предявен размер 21288 лв./ и за 98 692,40 лв. /при предявен размер от 160 666 лв./, за законна лихва за забава върху тези суми и за присъждане на арбитражни разноски. Не се потвърждава и оплакването за присъждане на вземане за вреди, при отсъствие на подобна насрещна искова претенция, тъй като нито диспозитива на съдебния акт, нито решаващите мотиви към него съдържат произнасяне по такова искане.
Или съдът е обсъдил фактите по насрещната исковата молба, с която е бил сезиран, съобразил е петитума на всеки от исковете в светлината на клаузите на договорите за изработка, и се е произнесъл по искане, с което е бил сезиран.
При произнасянето по арбитражния спор в обжалваната част, съдът не е излязъл извън предметните му предели, което не налага отмяна на основание чл. 47, т. 5 ЗМТА на арбитражното решение.
Предвид изложеното, като счете, че не са налице основания за отмяна на арбитражното решение на визираното по-горе основание, ВКС, състав на Търговска колегия
Р Е Ш И :
О. предявения от „Г” Е. гр. С., р-н „О”, бл. 525, вх. Г, ет. 6, ап. 107 срещу „Б” ООД гр. С., р-н „О”, ул.”Т” 3, иск с правно основание чл. 48, ал. 1, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА за отмяна на решение от 26.06.2008 г. по вътрешно арбитражно дело № 235/2006 г. на АС при БТПП.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: