3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№12
София,11.01. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 47 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационна жалба от “фирма.” – Турция, срещу Решение № 450 от 12.10.2011 год. по т.д.№ 735/2011 год. на Пловдивския апелативен съд. С него е отменено решението от 21.04.2011 год. по гр.д.№ 71/2007 год. на Хасковския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от турското дружество срещу Б. А. Г. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 32846 евро.
Твърдението по ИМ е, че ответникът е бил управител на ищцовото дружество в Република Турция, като е бил освободен от тази длъжност с решение на общото събрание, проведено на 03.11.2005 год. След освобождаването му, но преди вписване на промяната в търговския регистър, Г. изтеглил от сметката на дружеството в турска банка сумата 5125 евро. Освен това, неправомерно взел от касата на дружеството сума, равняваща се на 27721 евро, като за липсата бил съставен констативен протокол. Искането на турското дружество е да бъде осъден ответникът да му заплати исковата сума, съставляваща сбор от неправомерно получени средства, ведно със законната лихва, както и обезщетение за забава при плащането им.
Последователно подържаната теза на Б. А. Г. е, че искът е неоснователен, като в производството пред първата инстанция е направил възражение за неговата допустимост, както и по компетентността на Х..
Първоинстанционният Хасковски окръжен съд е приел по реда на чл.28 КМЧП е, че е международно компетентен да разгледа спора, като в определението си се е аргументирал с това, че спорът е за непозволено увреждане.
С решението си, първоинстанционният съд е приел, че искът е с правно основание чл.59 ЗЗД и въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, както и въз основа на назначената по делото счетоводна експертиза, че този иск е основателен изцяло.
Съставът на въззивния съд също е приел, че международно компетентен да се произнесе по спора е българския съд, доколкото обичайното местонахождение на ответника е в България – чл.48 ал.7 КМЧП. Изложил е съображения за неправилност на преценката на Х. относно приложимото право, но независимо от това се е произнесъл по съществото на спора, счел е за недоказан иска по чл.59 ЗЗД и отменяйки първоинстанционния акт го е отхвърлил.
Като основания за допускане на касационно обжалване, “фирма.” – Турция, чрез пълномощниците си в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочил тези, предвидени в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението не са формулирани значими правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и разясненията на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Настоящият съдебен състав счита, обаче, че е налице основанието за касационна проверка по т.1 in fine на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС на допустимостта на въззивното решение с оглед преценката за приложимото право при разглеждането на спора.
Таксата по чл.18 ал.2 т.1 от Тарифа № 1/2008 год. на МП е внесена. Касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС и таксата по т.2 на чл.18 от Тарифата, възлизаща на 1285 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 450 от 12.10.2011 год. по т.д.№ 735/2011 год. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на фирма. – Турция, че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1285 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.