Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
София, 05.02.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1637 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия И. Г. К. и на частния обвинител Х. Б.- К. срещу решение № 107/ 08.10.2015 г. по внохд № 67/15 г. на Пловдивския апелативен съд. Подсъдимият развива съображения, че наказанието лишаване от права е завишено по размер и моли за намаляването му. Частният обвинител релевира оплаквания за допуснато нарушение на закона и за явна несправедливост на наложените наказания, поради което моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че двете жалби са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното:
С присъда № 55/ 25.11.2014 г. по нохд № 79/14 г. Старозагорският окръжен съд признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 25.07.2013 г. при управление на т.а. „…..” нарушил правилата за движение по чл. 21 ал.2, чл. 20 ал.2 и чл. 25 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Х. Д., като след деянието направил всички зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а ал.1 б.Б, вр. чл. 343 ал.1 б.В и чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода. Отложил изтърпяването на наказанието по реда на чл. 66 от НК, като определил изпитателен срок от четири години. На осн. чл. 343г от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години. Оправдал го за допуснато нарушение на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДП.
С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд изменил присъдата, като оправдал подсъдимия по обвинението за допуснати нарушения на чл. 20 ал.2 пр.1 и чл. 25 ал.1 от ЗДП, намалил размера на наказанието лишаване от свобода на една година, на изпитателния срок на три години и на срока на лишаването от права на една година и шест месеца. Потвърдил присъдата в останалата й част.
По оплакването на частния обвинител Х. Б.- К. за допуснато нарушение на закона.
Оплакването, че съдът е нарушил материалния закон, защото е оправдал подсъдимия по обвинението за допуснати нарушения по чл. 20, ал.2 пр.1 и чл. 25 ал.1 от НК не се споделя от касационния състав. Установено е по делото, че подсъдимият е управлявал товарния автомобил със скорост от 88 км/ч. въпреки наличието на пътен знак В26, забраняващ движение със скорост по-висока от 50 км/ч. При достигане на зоната на кръстовището, отдясно навлязъл лекия автомобил на пострадалата, която не се съобразила с наличието на знак „Стоп”. Поради избраната скорост на движение от подсъдимия, лекият автомобил попаднал в опасната му зона за спиране и въпреки предприетото от К. екстремно спиране настъпил удар между двете превозни средства. Въз основа на експертното заключение съдът е приел, че ударът е бил предотвратим при движение на товарния автомобил със скорост от 50 км/ч.
При така установените факти въззивният съд е извел правилния извод, че причина за произшествието е движението на подсъдимия със скорост, надвишаваща разрешената за пътния участък от 50 км/ч. и предприетото от пострадалата навлизане в кръстовището в нарушение на знак „Стоп”. Затова касационната инстанция се съгласява, че инкриминираното нарушение по чл. 25 ал.1 от ЗДП не е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което не попълва бланкетната диспозиция на материалноправната норма на чл. 343 ал.1 б.В от НК.
Не е налице и самостоятелно нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДП. Съдебната практика е категорична, че едновременното приложение на разпоредбите на чл. 20 ал.2 / и в двете изречения/ и чл. 21 от ЗДП е несъвместимо. Ако водачът е избрал скорост, по-висока от разрешената, за движение с несъобразена скорост не може да се говори / ТР № 28/84 г. ОСНК/. Това е така, защото чл. 20 ал.2 от специалния закон регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя е поначало в рамките на максимално допустимата. Чрез примерното и неизчерпателно изброяване на факторите от пътната обстановка, с които шофьорът следва да се съобразява при избиране на скоростта, законът дава възможност за преценка дали автомобилът се движи със „съобразена скорост”. Когато движението се осъществява със скорост над пределно допустимата по чл. 21 ал.1, съотв. над лимитираната с пътен знак, както е в случая, отговорността на подсъдимия се ангажира на плоскостта на „превишената скорост”. Затова правилно въззивният съд е оправдал подсъдимия за нарушението по чл. 20 ал.2 пр.1 от ЗДП. Не е налице обаче нарушение и на задължението, вменено в чл. 20 ал.2 пр.2 от закона, защото от приетите факти е ясно, че подсъдимият е предприел екстремно спиране, но не е предотвратил удара именно поради превишената скорост на движение, водеща до дълъг спирачен път. Касационната инстанция приема, че касаторът е допуснал само едно нарушение, което е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, а именно това по чл. 21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДП. Оплакването на частния обвинител за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК е неоснователно, поради което не може да се удовлетвори искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
По оплакванията за явна несправедливост на наказанията.
Неоснователно е твърдението на частния обвинител, че съдът е определил занижени по размер наказания, които не съответстват на тежкия съставомерен резултат. Касационната инстанция счита, че въззивният съд е направил обективен и пълен анализ на обстоятелствата, имащи значение за индивидуализацията на наказанието и ги е оценил съобразно действителната им тежест. Положителните данни за личността на подсъдимия, липсата на минали осъждания, трудовата му ангажираност и семейното му положение, както и искрено изразеното съжаление за инцидента са обстоятелства, даващи основание за извод, че той е личност с ниска степен на обществена опасност. Съдът правилно е оценил в негова полза и поведението на пострадалата, която е пренебрегнала значението на знака „Стоп”, отнела е предимството на К. и в значителна степен е допринесла за настъпване на катастрофата. Наказанието лишаване от свобода правилно е индивидуализирано при превес на смекчаващите вината обстоятелства, съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което ВКС не намира основания за извод, че е явно несправедливо.
Правилно е индивидуализирано и кумулативното наказание лишаване от права. Обстоятелството, че подсъдимият работи като професионален шофьор завишава изискванията за спазване на правилата за движение при упражняване на професията му. От приложената справка на сектор „КАТ” при ОДП гр.Пазарджик се установява, че К. е нарушавал правилата за движение, свързани с режима на скоростта, за което е наказван два пъти по административен ред, последно през 2009 г. Върховният касационен съд счита, че макар касаторът да не е системен нарушител на правилата за движение по пътищата / в каквато насока са изложени доводи в жалбата на частния обвинител/, той все пак е санкциониран за шофиране с превишена скорост и това налага да преосмисли поведението си. Наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца е достатъчно като размер и би спомогнало за поправянето и превъзпитанието му като водач на МПС. Липсват основания за неговото намаляване или увеличаване.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107/ 08.10.2015 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 67/2015 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.