О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 12
София..12.01. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 525/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. А. и Б. А. А. от гр. С., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение на Софийски градски съд, ІІ-„г” състав, постановено на 25.03.2008 г. по гр.д. № 2420/2007 г., с което след частична отмяна на решението на Софийски районен съд, 52 състав от 29.06.2005 г. по гр.д. № 22037/2003 г., предявените обективно и субективно съединени искове срещу ЗПАД”Д” са отхвърлени за сумите: 3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за С. А. и за лихви за забава върху претендираното обезщетение за периода от датата на ПТП – 01.12.2000 г. до завеждане на исковата молба; 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за Б. А. и за лихви за забава за същия период.
Касаторите считат решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат се доводи за липса на доказателства за съпричиняване на ПТП от Б. А. и за неправилно приложение разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД по отношение на С. А. , която е била пътник в управлявания от А. автомобил. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че възивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, а именно: следва ли да се намалява обезщетението на пострадалия пътник в МПС, след като той не е допринесъл за настъпване на ПТП; какви критерии следва да изследва съда при определяне степента на съпричиняване; при действието на чл.407, ал.1 ТЗ/сега отм./ от кой момент се дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение – от увреждането или от подаване на исковата молба. Според касаторите, тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата, а от друга страна произнасянето от ВКС по тях има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касация – ЗПАД”Д” не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба на Б. А. А. е процесуално недопустима, тъй като обжалваемият интерес не надхвърля 1000 лева и решението в тази част не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
Касационната жалба на С. А. е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира че е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от А. отхвърлителна част както по отношение на главницата, така и по отношение на обезщетението за забава.
С постановеното от Софийския градски съд решение в обжалваната от С. А. част е прието, че предвид механизма на ПТП, е налице съпричиняване на вредоносния резултат, определен на ? между Н. Изложени са съображения, че след като застрахователят не обезпечава солидарната отговорност на застрахованото лице, а само действително причинените вреди, то определеното в пълния предявен размер обезщетение за неимуществени вреди за А. /пътник в л.а., управляван от Б. А. / – 6 000 лв., е намалено на 3000 лева.
Основателни са доводите на жалбоподателката, че произнасянето на въззивната инстанция по първия формулиран в изложението материалноправен въпрос, свързан с приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД по отношение на пострадалия пътник в участващо в произшествието МПС, са решени в отклонение от практиката на съдилищата. Действително, приложената към жалбата практика на ВС и ВКС е постановена по наказателни дела №№ 585/2003 г. на І н.о.;322/1973 г. на ІІІ н.о.и № 97/1968 г. на ІІІ н.о., но при произнасяне по предявените граждански искове от пострадали от транспортни злополуки лица. Доколкото обаче застрахователното обезщетение зависи от деликтното обезщетение и предвид наличието на съдебна практика и по граждански дела по въпроса дали следва да се намалява застрахователното обезщетение за пострадал пътник, поради виновно поведение на водача на лекия автомобил в който той е пътувал, в случая следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Като относими към този материалноправен въпрос следва да се посочат решение № 1191/2002 г. по гр.д. № 2076/2001 г. V г.о. на ВКС, решение № 392/1976 г. на І г.о., ВС и др.
По отношение началният момент, от който се дължи обезщетение за забава също е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Постановеното въззивно решение по акцсорната исковата претенция е в отклонение от представените към жалбата решения № 556 от 04.10.2005 г. по т.д. № 42/2005 г. на ВКС, ТК и решение № 504 от 11.04.2006 г. по гр.д. № 3251/2004 г. на ІV г.о. на ВКС.
В жалбата бланкетно се поддържат доводи, че произнасянето по посочените материалноправни въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, но те са принципно неоснователни. Следва да се има предвид, че основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице тогава когато се касае за приложение на разпоредба по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Софийски градски съд, ІІ-„г” състав, постановено на 25.03.2008 г. по гр.д. № 2420/2007 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от С. П. А. срещу ЗПАД „Д” искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 000 лв. до 6 000 лева, или за 3000 лева и за лихви за забава върху цялото претендираното обезщетение за периода от датата на ПТП – 01.12.2000 г. до завеждане на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за: 25.03.2009 г., за когато страните да се призоват чрез „Д”
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. А. А. срещу решението в обжалваната от него част.
Определението, с което касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщението, заедно с препис от определението.
Определението в частта, с която се допуска касационно обжалване на решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: