Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
С. 12.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1330 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от П. Н. А. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат П. и от [фирма] [населено място], представлявана от изпълнителния директор П., чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 204 от 13.07.2012г. по в.гр.д. № 190 по описа за 2012г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 101 от 28.02.2012г. по гр.д. № 90/2011г. на Окръжен съд Русе и вместо това е постановено друго,с което е осъдена [фирма] да заплати на П. Н. А. сумата от 30 000лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по иск с правно основание чл.49,във вр.с чл.45 от ЗЗД,ведно със законната лихва, считано от 13.03.06г.,като в отхвърлителната му част решението е потвърдено и са присъдени следващите се разноски.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 243 от 26.02.2013г. само по жалбата на П. Н. А. поради констатирано противоречие на въззивния акт с т.ІІ от Постановление № 4/1968г.на Пленума на ВС по въпроса за преценката на всички съотносими обстоятелства при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай.Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт в отхвърлителната му част и постановяване на нов с пълно уважаване на предявения иск до останалия размер от 170 00лв.или алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.Същото искане се поддържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на касатора,който представя писмени бележки и претендира направените по делото разноски.
От ответната страна също са постъпили писмени бележки,с които се изразява съгласие с изводите на въззивния съд и се формулира искане за потвърждаване на вече определения размер на обезщетение.
Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :
На 4.03.2006г. ищецът /тогава на 19години, без установени до този момент заболявания/ е постъпил с коремни болки, по спешност в [фирма] [населено място], където е опериран от апандисит. На 11.и 12.03.06г., поради възпаление на оперативната рана,последната е била отворена и ревизирина. На 13.03.06г.поради развита „картина на остър хирургичен корем” е опериран повторно,като е установено перфорация на тънкото черво с дифузен тънкочревен перинтонит. Х. екип е интраоперативно /визуално/ е установил данни за тежка форма на болестта на К. /които впоследствие са потвърдени с хистологично изследване/ и е премахнал краен участък на тънкото черво и дясната половина на дебелото черво.Пациентът е бил изписан на 28.03.06г.По време на операцията – видно от показанията на един от участващите в нея лекари – доктор П. – е била използвана марля.
За периода 4.05.2007г.-17.05.2007г.ищецът е бил на лечение в МБАЛ ”Царица Й.” С., Клиника по гастроетнтерология, където е лекуван за болест на К. /автоимунно заболяване на храносмилателната система с възпалителен характер,което е хронично и редицивиращо и се локализира по всички участъци на червата/.
За периода 5.07.2007г.- 9.07.2007г.ищецът е бил на лечение в МБАЛ”Света М.” В. с диагноза „фистула перианалис” /възпалително изменение на пространството около ануса и правото черво/.
За периода 12.11.2007г.-15.11.2007г.ищецът е бил на лечение в МБАЛ [населено място] с диагноза „абсцесус перианалис”.Извършена му е операция- инцизио и дренаж под специална анастезия.
За периода 4.08.2008г.- 6.08.2008г.ищецът е бил на лечение в Б. [населено място] с диагноза „фистула екстрасфинктерис”.
В началото на септември 2010г.при гостуване на брат си в П.,ищецът е постъпил по спешност в болница Ж. В.. Направен му е скенер на вътрешни органи, който е показал наличие на чуждо тяло /хирургичен компрес- марля,покрит с втвърдена маса,плътно свързана с долната част на пикочния мехур/ в дъгласовото пространство /което е между правото черво и пикочния мехур/.Опериран е под обща анестезия, при използвани електрически скалпел и студени ножици. При извършената пълна ексцизия е нарушена целостта на пикочния мехур /бил е разкъсан, за да се изкара марлята/, като е отворена рана от 2мм на нивото на задната стена на мехура,зашита с шевове Х и с отделни шевове на три дълбочини. Престоял е в клиниката до 28.09.2010г.
Няма спор,че до премахването на чуждото тяло/ за период от около четири години/–ищецът често и системно е поддържал висока температура
С удостоверение,подписано от директора на Районна здравноосигу-рителна каса Р. се установява,че след премахването на чуждото тяло за периода до издаване на удостоверението / 21.09.10г.-31.10.11г./ ищецът не е „хоспитализирано по хирургични клинични пътеки,които да са заплатени от НЗОК”.
Ищецът не е завършил образованието си.С експертно решение № 4126 от 9.11.2010г.е инвалидизиран с 81 % трайно намалена работоспособ-ност,след преосвидетелстване,за срок от три години до 1.11.2013г.с водеща диагноза „Болест на К.”.Получава социална пенсия в размер на 110.95лв. /съгласно удостоверение № [ЕГН] на НОИ Р./.
Ищецът е предявил иск срещу [фирма] [населено място], с правно основание чл.49 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв., причинени му в резултат на забравяне на чуждо тяло в организма му /марлен компрес/ при извършена 13.03.2006г.в ответната болница повторна коремна операция.
За да се установи дали марлята е забравена при извършване на операциите през месец март 2006г.в МБАЛ Р. /или е резултат от последващите хоспитализации/ – по делото са приети заключенията на две тройни експертизи, извършени от вещи лица/по двама хирурзи и един гастроентеролог/,които са съответно от МБАЛ Велико Т. и от МБАЛСМ „Н.И.Пирогов”.
Според първата тройна експертиза – няма лекарска грешка при извършване на операцията в [фирма] [населено място] пред март 2006г. Според експертите от МБАЛ Велико Т. „не е възможно марля от извършената оперативна интервенция в Р. да мигрира и да влезе в ретроперитониалното пространство”,където е открито от специалистите в П.. Поради оспорване на този извод е назначена /и изслушана по делегация/ нова тройна експертиза, като изготвилите я вещи лица от „Н.И.Пирогов” С. дават обратното заключение,че „е възможно марлята да се придвижи от мястото на извършената операция в Р. до мястото, където е намерена” от френските специалисти. Разпитани пред въззивния съд – вещите лица потвърждават, че при наличните по делото доказателства – единствената възможност за оставяне на превързочен материал в коремната кухина /намерен е в корема,върху задната стена на пикочния мехур/ е при извършените две оперативни интервенции, осъществена в [населено място] през 03.2006г.,защото само там корема на пациента е отварян и е нарушавана перитониалната обвивка. Извършените в другите заведения интервенции са повърхностни и независимо,че отново са били използват марли, те първо не са от същия вид и второ – няма как да достигнат до коремната кухина.
В. съд е възприел заключението на втората тройна експертиза/на вещите лица д-р С.,М. и Гайдарска от „Н.И.Пирогов” С. /.Съобразно това заключение,показанията на свидетеля д-р П.,както и на косвени доказателства /епикризи от болнични заведения във В.,С.,П. и Т.,установяващи,че през периода след 2006г.ищецът постоянно е бил с висока температура/, е счел, че е налице противоправно поведение на длъжностни лица на работа при ответника,изразяващо се в неспазване на установени правила при извършване на възложената им работа/, причинена вреда, причинна връзка между двете и вина, която се предполага до доказване на противното. Съдът е присъдил сумата от 30 000лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в преживяни болки и страдания, предизвикани от наличието на постоянен възпалителен процес /в резултат на забравеното чуждо тяло/ и претърпени болки и страдания, свързани с отстраняването на това чуждо тяло, осъществено в болницата Ж. В. в П../Отчетен е престоят в болницата от 22 дни,че операцията е извършена под обща анестезия,с електрически скалпел и студени ножици,както и че е нарушена целостта на пикочния мехур/.Съобразени са и причинените допълнителни неудобства, свързани с продължителния период /повече четири години/, през който тези страдания са търпени, както и младата възраст на ищеца и обстоятелството,че е инвалидизиран /при изброяване на заболяванията е посочено и отстраняването на чуждо тяло през 2010г./В мотивите си въззивният съд изрично е посочил,че няма основание за определяне по-висок размер на обезщетение, поради обстоятелството,че ищеца страда от „Болест на К.”, която е тежко заболяване, изискващо постоянно лечение и причиняващо различни /при това не леки по степен/ болки и страдания, които обаче не са в причинна връзка със сега претендираното основание.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на въззивния съд относно основателността на предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД /наличието на предпоставките за уважаването му не са предмет на касационната жалба,във връзка с която е допуснато касационно обжалване и съдът не ги обсъжда,още повече,че наличието им се признава и от ответната страна в представените писмените бележки/. Настоящият съдебен състав обаче не споделя изводите на въззивния съд относно определения размер на следващото се обезщетение,като счита,че справедливият му размер не е 30 000лв.,а е 50 000лв.Съображенията:
Извършената през март 2006г. операция,по време на която е оставена марлята в тялото на ищеца е променила живота му – след нея животът на 19-годишният млад мъж, без установени до този момент заболявания, вече не е бил същия.Освен,че хирурзите са установили,че страда от „Болест на К.”/което в това производство съдът не обсъжда /,още е бил принуден да носи всички неблагоприятни последици от наличието на постоянен възпалителен процес, свързан с наличието на чуждо тяло в неговия организъм. По естествена житейска логика няма как да не се съобрази и че този възпалителен процес се е отразил /като най-малкото е обострил/ на проявлението на констатираната тежка автоимунна болест.В потвърждение на тази теза е и горецитираното удостоверение на Р. Р.,съгласно което след премахването на чуждото тяло ищецът не е постъпвал за лечение в болнично заведение по клинични пътеки,заплащани от НЗОК. При съобразяване на размера на следващото се обезщетение следва да се вземе пред вид и неизбежното страдание което ищецът е изпитвал, съзнавайки тревогите,грижите,притесненията и трудностите,които неговото състояние /предизвикано от провокирания възпалителен процес/ е наложило на най-близките му хора.Разпитана по делото свидетелката Х. /близка на семейството/ установява,че състоянието на ищеца е изисквало много разходи и необходимост майка му да бъде непрекъснато с него.В този смисъл са и показанията на бащата,според които след операцията в Р. положението на сина му е било тежко,тъй като почти непрекъснато е бил с болки в корема и с висока температура.Трябвало е някой да е с него,поради което майка му е спряла да ходи на работа.Имало е период,през който и бащата не ходил на работа защото „синът ми стенеше и пъшкаше по цяла нощ”.Това е било придружено и с високо кръвно налягане. За периодът от четири години синът му отслабнал около 20 кг.Бащата е категоричен,че след операцията в П., когато е изкарано чуждото тяло – „положението със здравето на сина” му е станало „коренно различно от предишното”- синът му не е имал непоносими болки в корема, нито високо кръвно налягане,започнал е да ”наддава на тегло” и си е сменил „жълтеникавия тен на лицето със здрав розов тен”. Освен това бащата установява,че след операцията през март 2006г. семейството не е имало доверие в лекарите в МБАЛ Р. и поради тази причина последващите хоспитализации са били в болници в различни градове, което е било свързано с допълнителни разходи на пари и време,транспорт и организация. Освен така изброените страдания,които ищецът е изпитвал преди премахването на чуждото тяло,освен съобразените и подробно изброени от въззивния съд болки и страдания, свързани с отстраняването на останалата в тялото марля,осъществено в болницата Ж. В. в П., следва да се съобрази и обстоятелството,че когато е открита този марля е била покрито с втвърдена маса, плътно свързана с долната част на пикочния мехур и това е станало причина за частично отстраняване на пикочния мехур, което състояние също изисква лечение.
Гореизложеното,мотивира настоящият съдебен състав частично да отмени постановения въззивен акт в отхвърлителната му част и вместо това да постанови нов за уважаване на предявения иск до размер на 20 000лв. /в допълнение на вече присъдените от въззивния съд 30 000лв./ като обезщетение за причинените неимуществени вреди,като в останалата отхвърлителна част за 150 000лв. въззивният акт следва да бъде потвърден.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 800лв., представляваща държавна такса върху допълнително присъдената сума от 20 000лв.,както и сумата от 1 200лв.,платена от бюджета на съда /900лв.- ОС Русе и 300лв.-АС Велико Търново/ за възнаграждение на вещи лица. Отделно следва да заплати на адвоката на ищеца възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 050лв.на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :