О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1200
София, 28. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 19 октомври 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 85/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 436 от 17.06.2008 г. по в.гр.д. № 416/08 г. на Б. окръжен съд е оставено в сила решение № 535 от 04.02.2008 г. по гр. д. № 773/07 г. на Б. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. С. Н. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на Общинска с. “З”- гр. С. и О. С. , че наследниците на С. Н. А. имат право на възстановяване на собствеността върху описаните в исковата молба земеделски земи, находящи се в землището на с. Г., общ. С. . Прието е, че ищцата не е доказала процесните имоти да са били собственост на нейния наследодател към момента на внасянето им в ТКЗС, тъй като не е ангажирала годни писмени доказателства за установяване на правото му на собственост. Според въззивния съд, декларациите за притежание на непокрити имоти /по партида в емлячния регистър/, опис- декларациите за внасяне на имотите в ТКЗС или извлеченията от данъчния регистър не са годни доказателства по смисъла на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ след изм. ДВ бр. 13/2007 г. за установяване право на собственост в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като поначало нямат характеристиката на титул за собственост.
В касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на процесуални правила при преценка на доказателствата по делото- касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос за доказателствената стойност на посочените по-горе писмени доказателства, който е решаван противоречиво от съдилищата. В подкрепа на това твърдение жалбоподателката представя решение от 23.10.2007 г. по гр.д. № 504/07 г. и решение от 31.10.2007 г. по гр.д. № 562/07 г. на Софийския окръжен съд, решение от 01.11.2007 г. по гр.д. № 100/07 г. на Ш. окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че в случая се налице сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът за доказателствата, с които може да бъде доказано правото на собственост в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е от значение освен за изхода по конкретното дело, също и за точното прилагане на закона, а в представените от касатора влезли в сила решения на Софийския окръжен съд и на Ш. окръжен съд този въпрос е решен по различен начин.
С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 416/08 г.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 436 от 17.06.2008 г. по в.гр.д. № 416/08 г. на Б. окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: